Решение № 3496 от 21.04.2026, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 3496

Бургас, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - IV-ти състав, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ГАЛИНА РАДИКОВА

При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА административно дело № 20267040700486 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от В. Т. С., [ЕГН], , чрез процесуален представител адвокат В. А., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000048/02.02.2026 г., издадена от В. Н. С., на длъжност полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, сектор „Пътна полиция“. Със заповедта на В. Т. С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП - изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска отмяна на акта. Твърди, че никога не е получавал уведомление за това, че са му отнети всичко контролни точки, а освен това си спомня, че когато е получил последното от посочените в заповедта наказателно постановление № 25-0819- 002656/08.07.2025 г. на Сектор ПП-Варна, в същото е посочено за наличие на контролни точки, поради което е останал с убеждение, че не са му отнети всички контролни точки. Заявява, че няма спомен, да е получил някой от тези НП, което поражда съмнения, че те са връчени или на друго лице или недобросъвестно някой се е подписал вместо него. По този начин няма как да е знаел за отнемане на тези контролни точки, описани в издадената заповед.

В съдебно заседание пълномощникът му адв. А. поддържа жалбата. Счита, че са налице основания за отмяна на процесната заповед, предвид факта, че на последното връчено наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят има наличие на 25 контролни точки. Същото е влязло в сила на 30.12.2025 г., поради което жалбоподателят е останал в заблуждение, че са налични 25 контролни точки, поради което иска оспорената заповед да бъде отменена.

Ответникът В. Н. С. - полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена преписката, иска жалбата да бъде отхвърлена и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0769-000048/02.02.2026 г. полицейски инспектор към ОДМВР- Бургас, сектор „Пътна полиция“, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, разпоредил да бъде иззето свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, тъй като са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП (л.5).

В мотивите на заповедта е посочено, че на водача са отнети всички контролни точки, с влезли в сила НП, както следва:

1. НП №22-0769-003822/06.02.2023 г. на сектор ПП Бургас, влязло в сила на 10.03.2023 г., с което на жалбоподателя се отнемат 6 контролни точки;

2. НП №24-4058-001008/19.12.2024 г. на сектор СПС Бургас, влязло в сила на 20.02.2025 г., с което се отнемат 8 контролни точки;

3. НП №24-0431-000242/24.07.2024 г. на 01 РУ Бургас, влязло в сила на 23.12.2025 г., с което се отнемат 10 контролни точки.

4. НП №25-0819-002656/08.07.2025 г. на сектор ПП Варна, влязло в сила на 30.12.2025 г., с което се отнемат 26 контролни точки

Според заповедта, с отнемането на тези контролни точки С. е загубил придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството си за управление на МПС в съответната служба на МВР.

Посочените в заповедта наказателни постановления са представени по делото, като всяко едно от тях съдържа и разписка за връчване, върху която е положен подпис, целящ да удостовери, че връчването е извършено на В. С. и датата на извършване на връчването.

По делото е представена справка картон на водача. Справката съдържа информация за съставени актове, издадени наказателни постановления и фишове на В. С.. Съдържа и информация за възстановяване на точки и преизчисляване, както следва:

- първоначални контролни точки към 29.06.2005г. – 27;

- възстановени контролни точки на 29.06.2007г.- оставащи точки: 39;

- преизчислени контролни точки след зареждане на данни (различни от ТАИС) на 31.01.2014г. - 39.

Като доказателства по делото са приети Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., подписана от министъра на вътрешните работи, с която полицейските инспектори VI-IV степен в ОДМВР /т. 1.3.2./ са определени да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата и Заповед № 251з-5684/07.10.2025г., подписана от директор на ОДМВР Бургас, с която по т.1.8. полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“ са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП.

II. ПРАВОТО:

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

По делото не е спорно, че ответникът В. Н. С. заема длъжността полицейски инспектор към ОДМВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ и по силата на т.1.8 от заповед № 251з-5684/07.10.2025г. (л.14), издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП. Освен това със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи е оправомощен и да осъществява контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната от него територия (л.16).

Спазена е предвидената от закона писмена форма.

Административният орган е приел, че са налице основанията на чл.171, т.4 от ЗДвП, съгласно който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - изземване на свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Според чл.157, ал.4 от ЗДвП, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на Министерството на вътрешните работи.

Според разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение (Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г.), контролни точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл.170, ал.1 от АПК, административният орган следва да установи съществуването на фактическите основания (влезли в сила наказателни постановления, с които са отнети всички контролни точки на водача), посочени в оспорената заповед.

В настоящия случай, органът е приел, че срещу жалбоподателя има издадени и влезли в сила четири наказателни постановления, въз основа на които на същия са отнети всички контролни точки, за периода 10.03.2023 г.- 30.12.2025 г., поради което същият е бил длъжен да върне СУМПС.

Фактът на влизане в сила на трите наказателни постановления, с които се отнемат общо 50 контролни точки, съдът приема за доказан, тъй като върху разписките, удостоверяващи връчването им, е положен подписът на жалбоподателя. Основание за този извод дават представените по делото разписки за връчване на наказателните постановления.

Преценката за влизане в сила на наказателното постановление е елемент от фактическия състав на чл.171, т. 4 ЗДвП, защото само въз основа на влезлите в сила наказателни постановления могат да бъдат отнети контролни точки и следователно да настъпи, при достигане на установения в закона брой, ex lege загубване на правоспособността на водача, в резултат на което и официалният удостоверителен документ – свидетелството за управление, престава да съответства на действителния правен статус на водача и следва да бъде върнат или иззет.

Съдът намира, че заповедта е материално законосъобразна, защото в случая са реализирани кумулативно изискуемите предпоставки на чл.171, т.4 ЗДвП - 1) загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки и 2) неизпълнение на задължението за връщане на свидетелството.

Доказана е първата изискуема предпоставка за налагане на принудителната административна мярка - загубване на правоспособността поради отнемане на всички контролни точки към датата на издаване на оспорената заповед.

Според разпоредбата на чл.2, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. максималният размер на контролните точки за отчет на извършваните нарушения на Закона за движението по пътищата е 39.

В случая към 31.01.2014 г., според справката картон на водача, жалбоподателят е разполагал с 39 контролни точки.

Впоследствие, в периода 10.03.2023 г.- 30.12.2025 г. са били издадени четири наказателни постановления (представени по делото), с които на жалбоподателя са били отнети първоначално 6 точки, след това още 8 и 10 к.т. и накрая 26 точки.

При това положение следва извод, че към 30.12.2025 г. жалбоподателят вече не е разполагал с контролни точки поради изчерпване на техния лимит.

След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл.157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки, административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер.

В случая не намират приложение разпоредбите, предвиждащи възстановяване броя на отнетите контролни точки.

Разпоредбата на чл.158, ал.1 от ЗДвП гласи, че броят на контролните точки за отчет на извършваните нарушения се възстановява: 1) чрез частично увеличаване с 1/3 от максималния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 година, при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи; 2) служебно, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки.

Съгласно чл.157, ал. 5 от ЗДвП лице, което е загубило правоспособност да управлява моторно превозно средство, в резултат на отнемане на всички контролни точки, има право отново да бъде допуснато до изпит пред съответните органи за придобиване на такава правоспособност, но не по-рано от 6 месеца от датата, на която е върнато свидетелството При тази законова регламентация следва, че възстановяването на контролни точки се извършва по реда, предвиден в чл.158 от ЗДвП и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на нормите на чл.158, вр. с чл.157 от ЗДвП, налага извод, че възстановяване на контролните точки е допустимо при частичното им отнемане, до първоначалния максимален размер (арг. чл. 158, ал. 2 от ЗДвП), но не и в случаите на пълно изчерпване на определения им лимит (чл.157, ал.4, вр. с ал.3 и ал.1 от ЗДвП).

В последната хипотеза, водачът губи придобитата правоспособност и възстановяването й може да стане единствено по реда на чл.157, ал. 5 от същия закон - с полагане на изпит за придобиване, но не и посредством някой от способите за възстановяване на частично отнети контролни точки.

Нелогично е да се приеме, че при частично отнемане на контролни точки водачите са длъжни да преминат допълнително обучение, а при изчерпване лимита на контролните точки и загубване на правоспособността за упражняване на дейността, правата им могат да бъдат служебно възстановени с изтичане на 2-годишен срок. Идеята на служебното възстановяване по чл.158, ал.1, т.2 от ЗДвП е да се поощрят шофьорите да бъдат изрядни и да не допускат нарушения на правилата за движение по пътищата, но не и да се признае отново правоспособност на водач на МПС.

Разпечатката съдържа 52 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95959f43-5329-42ee-8c7c-698eb06c3e2d