Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2178 от 28.09.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 6062/2025
Вид
Решение № 2178
Подписан
28.09.2026
Състав
КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.2 · Закон за управление на етажната собственост
  • § 1, т.3 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 2178 гр. Бургас, 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20252120106062 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове по чл.109 от ЗС, предявени от М. Г. Н., А. И. К. Ц. Е. С., А. П. П., Д. О. Р., Н. А.

К., А. К. Х. Н. и Е.М. Н., против “Интеркон-султ – В“ ЕООД, гр.Бургас.

Ищците твърдят, че са собственици на СО, находящи се в жилищни сгради А, B и C, в к-с ************* в гр.Созопол, **************** – ПИ с идентификатор ********************** по КККР на гр.Созопол. Твърдят и че ответникът, който притежава идеални части от терена, ог-раничава достъпа им до асансьорите, като е разпоредил на трето лице да се поставят чипове, с каквито отказва да ги снабди, и не им позволява да ползват част от незастроената площ на комплекса – оградил е басейна, както и предвидените по проект общо 41 места за паркиране, и допуска до тях само определени от него лица. Излагат съображения, че по такъв начин дру-жеството неоснователно създава пречки за използването на техните жилища и неправомерно ограничава правото им на собственост. Молят Съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им осигури свободен достъп до асансьорите на сградите; до всички, предвидени места за паркиране, както и до външния басейн, тревните площи, алеите и зоните за отдих, като премахне загражденията около тях. Претендират разноски.

Ответникът оспорва исковете. Излага съображения, че е собственик на процесния ПИ и на основание чл.92 от ЗС извършените подобрения – басейн, паркоместа и др., са негова соб-ственост, а не са общи части, както и че за ищците няма пречки да ползват жилищата си, съг-ласно разпоредбата на чл.64 от ЗС. По отношение на асансьорите сочи, че последните не зап-лащат разходи за поддръжката им и не следва да имат достъп до тях. Иска претенциите 1 да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът – като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Не се спори по делото, а и от представените с исковата молба нотариални актове за покупко-продажби се установява, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в сгради-те, построени в к-с ************* в гр.Созопол, **************** – ПИ с идентификатор ********************** по КККР на град Созопол, целият с площ от 6 158 кв. м., както следва: М. Г. Н. – на СОС с идентификатор **********************.1.1 в бл.1 (А), А. И. К. – на СОС с идентификатор **********************.1.16 в бл.1 (А), А. К. Х.

Н. и Е.М. Н. – на СОС с идентификатор **********************.1.17 в бл.1 (А), А. П. П. – на СОС с идентификатор **********************.2.37 в бл.2 (В), Ц. Е. С. – на СОС с идентификатор **********************.2.39 в бл.2 (В), Н. А. К. – на СОС с идентификатор **********************.3.6 в бл.3 (С), и Д. О. Р. – на СОС с иден-тификатор **********************.3.25 в бл.3 (С).

Страните не спорят и за това, че ответникът е собственик на идеални части от дворното място, заедно с трети лица, притежаващи самостоятелни обекти в същите три блока, както и че в това си качество е поставил заграждения около външния басейн и елементи от вертикал-ната планировка в комплекса – тревни площи, алеи и зони за отдих, като не допуска до тях и до паркоместата в имота ищците, а само собственици на апартаменти, сключили с дружест-вото договори за поддръжка на сградите и терена.

Безспорно е и обстоятелството, че “Интерконсулт – В“ ЕООД, пак поради същата причина – липса на сключени договори с ищците, не им е предоставило достъп до асансьорите в сградите чрез предаване на съответен чип.

При така установеното от фактическа страна, Съдът намира следното от правна:

Съгласно разпоредбата на чл.109 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на вся-ко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

По делото се установява активната материалноправна легитимация на ищците, а именно – да са собственици на самостоятелни обекти в сгради, построени в процесния ПИ.

Тук следва да се посочи, че дори един имот и находящите се в него сгради и съоръжения да отговарят на описаните в разпоредбата на § 1, т.3 от ДР на ЗУЕС характеристики на затворен комплекс, при липса на сключени между етажните собственици и инвеститора писмени договори с нотариална заверка на подписите, съобразно изискванията на чл.2 от ЗУЕС, отношенията между собствениците на СОС и на дворното място следва да се уреждат по общия, предвиден в ЗУЕС и ЗС, ред.

Според константната практика на съдилищата, в случаите, когато не всички собственици на СОС притежават ид. части от дворното място, същото не е обща част на сградата, а не-застроеният терен може да се ползва от собствениците на земята, съобразно правата им в съ-собствеността. Изградените в имота съоръжения и елементи от вертикалната планировка, в това число – открит басейн, тревни площи, алеи, зони за отдих и паркинги, принадлежат 2 на собствениците на ПИ, на основание чл.92 от ЗС, по приращение. При спор между съсобстве-ниците относно начина им на ползване, същият може да се реши по съдебен ред – чл.32, ал.2 от ЗС. Трети лица /суперфициари/, които не притежават други вещни права върху имота, как-вито са ищците, могат да ползват земята само доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение, освен ако в акта, с който им е отстъпено право-то, е постановено друго – чл.64 от ЗС. В представените по делото НА, обаче, не е предвидено собствениците на СОС да ползват и дворното място. Безспорно е обстоятелството, че поста-вените от ответното дружество в имота ограждения не препятстват по никакъв начин достъ-па на ищците до техните апартаменти, поради което исковете за премахването им са неосно-вателни и като такива следва да се отхвърлят изцяло.

В случай че желаят да ползват терена, с находящите се в него съоръжения, последните могат да сключат съответни договори със соб-ственика на земята, който носи отговорност за тяхната изправност и следва да ги поддържа в добро техническо състояние – дейност, предполагаща извършването на немалки разходи.

По отношение на асансьорите в сградите, които се явяват обща част по естеството си, претенциите са основателни. Ответното дружество следва да бъде осъдено да осигури достъп на ищците – етажни собственици до тях, като им предаде необходимите чипове, а разходите за обслужване и поддръжка следва да се определят от ОС на ЕС по реда на ЗУЕС, респектив-но – при неизпълнение на задължението за тяхното заплащане, да се пристъпи към принуди-телно събиране на дължимите суми, съобразно чл.410 и сл. от ГПК.

С оглед частичното уважаване на претенциите, страните не си дължат разноски едни на други.

По изложените съображения, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.109 от ЗС, “Интерконсулт – В“ ЕООД, ЕИК:

*************** се-далище и адрес на управление: гр.Бургас, ***************** да осигури достъп до асансьорите на сгради А, B и C в к-с ************* в гр.Созопол, местността *********** – ПИ с идентификатор ********************** по КККР на гр.Созопол, чрез преда-ване на съответен чип, и да не възпрепятства ползването им от ищците, както следва: за М. Г. Н., с ЕГН: ********** – собственик на СОС с идентификатор **********************.1.1 в бл.1 (А), А. И. К., ЕГН: ********** – собственик на СОС с идентификатор **********************.1.16 в бл.1 (А) и А. К. Х. Н., роден на ***************** и Е.М. Н., родена на ************* двамата граждани на ФР Германия – собственици на СОС с идентификатор **********************.1.17 в бл.1 (А) – по отношение на този в сграда А; за А. П. П., ЕГН: ********** – собственик на СОС с идентификатор **********************.2.37 в бл.2 (В) и Ц. Е. С., с ЕГН: ********** – собственик на 3

СОС с идентификатор **********************.2.39 в бл.2 (В) – по отношение на асансьора в сграда В, и за Н. А. К., ЕГН: ********** – собственик на СОС с идентификатор **********************.3.6 в бл.3 (С) и Д. О. Р., роден на **************** гражданин на

Ис-пания

– собственик на

СОС с идентификатор

**********************.3.25 в бл.3 (С), за този в сграда С.

ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Г. Н., А. И. К. Ц. Е. С., А. П. П., Н. А. К., Д. О. Р., А. К.

Х. Н. и Е.М. Н., против “Интерконсулт – В“ ЕООД, искове по чл.109 от ЗС – за премахване на загражденията около външния басейн в к-с ************* в гр.Созопол, ****************, и осигуряване на свободен достъп до еле-ментите от вертикалната планировка в ПИ с идентификатор ********************** по КККР на гр.Со-зопол – тревни площи, алеи, зони за отдих, външен басейн и до всички предвидени по проект места за паркиране, включително и тези шест броя, разположени до сгради А и В, като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд – в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4