Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3726 от 13.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 29742/2021
Вид
Решение № 3726
Подписан
13.03.2023
Състав
АДЕЛИНА НИКОЛАЕВА АНДРЕЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.344,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.8,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
  • чл.108 · Закон за собствеността
  • чл.34,ал.1 · Закон за собствеността
  • чл.69 · Закон за собствеността
  • чл.79,ал.1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3726 гр. София, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20211110129742 по описа за 2021 година

Предявен е конститутивен иск по чл.34,ал.1 ЗС.

Производството е делбено във фазата по допускане на съдебната делба (чл.341чл.344 ГПК).

В исковата молба пълномощникът на ищците И. М. Б-К. и П. М. Б.С. твърди , че те и ответницата са съсобственици на недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТс идентификатор111, находящ се в гр.София, район „111 1111 със застроена площ от *** кв.м. , при граници според документа за собственост : отгоре – Т.Б.Т., отдолу – мазе, от север – двор , запад – двор, изток- двор , юг- ул. „111 , мазе, изток – мазе на Т.Б.Т., при съседни самостоятелни обекти в сградата според схема от СГКК: на същия етаж- няма; под обекта – няма ; над обекта - 1111 заедно с прилежащи мазе и 111 идеални части от общите части на сградата , находящ се на етаж 1 в жилищна многофамилна сграда с идентификатор 1111., разположена в поземлен имот с идентификатор 111, представляващ палцел 111 с обща застроена и незасторена площ площ от 1111в.м. , а по схема от СГКК с площ от 11 кв.м. , с трайно предназначение на територията – урбанизирана , с начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./ , при съседи : 1111 Според твърденията в исковата молба посоченият имот е принадлежал на родителите на ищците– М.П.Б. и С.Н.Б. при условията на семейна имуществена общност , тъй като е закупен на 1111 по силата на Договор за продажба на държавен жилищен имот съгласно НПЖДЖФ , по време на брака им, сключен през ** След смъртта на майка им С.Н.Б. през 1

0000г. всяка от ищците е придобила по наследство 1/6 идеална част от правото на собственост върху имота, както и баща им М.П.Б. , който е станал собственик общо на *** идеални части от правото на собственост върху имота , които смед смъртта му през 00г. са наследени поравно от трите негови наследници по закон – двете ищци като негови деца и ответницата като преживяла съпруга.

Искането към съда е да допусне делба на посочения имоти между трите съсобственици при квоти : за И. М. Б.К. - *** идеални части, за П. М. Б.С. - *** идеални части и за В. А. С.Б. – *** идеални части от правото на собственост върху процесния апартамент.

Ищците са предявили и претенция по чл.344,ал.2 ГПК , уточнена уточнена с допълнителна писмена молба-уточнение, вх. № 111г. , със съдебното решение по допускане на делбата да бъде присъдено на всяка от ищците на месечно обезщетение в размер на 000 лв за лишаването им от правото да ползват притежаваните от всяка от тях идеални части от процесния апартамент за периода от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното извършване на съдебната делба , заедно със законната лихва върху всяко месечно обезщетение от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане на сумите.

Останалите твърдения и искания , съдържащи се в исковата молба, са НЕОТНОСИМИ към първата фаза на делбеното производство , тъй като касаят ползването на имота и претенции по сметки , които са предмет на втората фаза на делбата.

В хода на съдебното производство адвокатът на ищците поддържа иска за делба на процесиня апартамент при посочените в исковата молба делбени квоти, както и претенцията по чл.344,ал.2 ГПК. При устните състезания в заседанието на 16.12.2022г. адвокатът на ищците е пледирал за допускане на делбата на процесния имот при посочените квоти и за уважаване на претенцията по чл.344,ал.2 ГПК, предявена от ищците.

Ответницата В. А. С. оспорва иска за делба видно от изявленията й в представения на 31.08.2021г. отговор на исковата молба. Оспорват се : твърдението на ищците , че са наследници по закон на М.Б. ; притежаването на процесния имот при условията на СИО от М.Б. и С.Б. като се сочи , че имотът е бил „лична собственост на М.Б.”; наличието на съсобственост между страните по настоящото дело относно процесния имот ,като се сочат доводи , че ответницата е изключителен собственик на имота, като го е придобила по давност чрез присъединяване на владението , упражнявано от нейния съпруг М.Б..

Останалите твърдения и искания , съдържащи се в отговора на исковата молба, са НЕОТНОСИМИ към първата фаза на делбеното производство , тъй като касаят ползването на имота и претенции по сметки , които са предмет на втората фаза на делбата.

В хода на съдебното производство , включително и в откритото заседание на 16.12.2022г. , в което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответницата.

2

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на съделителите по реда на чл.12 ГПК и на чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Предявеният иск за делба е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Предмет на конститутивния иск за съдебна делба е потестативното право на съответния съсобственик да иска разделяне на съсобствената вещ. В т.нар. фаза по допускането на делбата се установява именно правото на делба - съществуването му, съдържанието му, страните и обектите му. В доказателствена тежест на съделителите , които искат допускането на съдебната делба, е да установят по категоричен и безспорен начин чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) съществуването, както и обективните и субективните граници на твърдяното от всеки от тях право на делба.

По настоящото дело ищците, чиято е доказателствената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК, не са представили надлежни писмени доказателства, че процесният имот е съсобствен между тях двете и ответницата.

Твърдението на ищците в исковата молба е , че имотът е бил придобит от техните родители – М.П.Б. и С.Н.Б. чрез договор за продажба по Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд , предоставен на народните съвети , сключен на 1111

С исковата молба по настоящото дело е представено заверено от пълномощника на ищците ксерокопие от Договор за продажба по Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд , предоставен на народните съвети от 1111 , подписан от секретаря на ИК-Б РНС (доколкото се разчита – б.с.) като продавач и от М.Б. като купувач.

Освен, че е в недостатъчно четливо копие , този екземпляр от договор не е подпечатан, като върху него няма никакво отбелязване за входиране или извеждане с номер и дата в някакъв регистър на общинския орган- продавач, няма отбелязване и за вписване или за отбелязване на този договор в акта за държавна собственост на имота – обект на продажбата, т.е. по настоящото дело няма представени никакви доказателства , че приложеният към исковата молба договор по НЗЖДЖФПНС/1957г. – отм./е бил елемент от смесен правопораждащ фактически състав за продажба на държавен жилищен имот.

С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 10.06.2022г. , по искане на ищците е възложено на ответницата задължение по чл.183 ГПК да представи оригинала на договора от 1111 , но такъв не е представен по делото. А в откритото заседание на 16.12.2022г. адвокатът на ищците е оттеглил искането за представяне от ответницата на оригинала на договора от 1111 и изрично е поискал да не бъде изключвано от доказателствения материал по делото представеното с исковата молба заверено копие от този договор.

Дори и да се приеме, че представеният с исковата молба договор от 1111 е бил подписан от посочените в него лица , по настоящото дело не е доказано , че този договор е 3 породил транслативен ефект. Това е така по следните причини:

Редът за продажбата на държавни жилища на граждани през 1961г. е бил уреден в Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, предоставен на народните съвети /обн. ДВ. бр.39 от 14 Май 1957г., изм. ДВ. бр.72 от 8 Септември 1959г., изм. ДВ. бр.88 от 1 Ноември 1960г., изм. ДВ. бр.94 от 24 Ноември 1961г., изм. ДВ. бр.100 от 24 Декември 1963г., отм. ДВ. бр.6 от 20 Януари 1967г., отменена с т. 25, ал. 2 от заключителните разпоредби на Наредбата за продажба на жилища от държавния жилищен фонд - ДВ, бр. 6 от 20 януари 1967 г./ и е включвал няколко елемента : 1)актове на държавни органи – решение на председателя на изпълнителния комитет на съответния районен народен съвет в Софийски градски народен съвет и одобрение от Министъра на финансите на това решение (чл.3,ал.1 и ал.2 НПЖДЖФПНС/1957г- отм./); 2) плащане на цената на имота или на първоначална вноска от купувача- (чл.4,ал.1, изр.1 НПЖДЖФПНС/1957г- отм./) и 3) правна сделка – договор за продажба , подписан от председателя на ИК на народния съвет или от натоварено от него длъжностно лице и от купувача (чл.4,ал.1 НПЖДЖФПНС/1957г- отм./), т.е. касае се за смесен фактически състав на възникването на правото на собственост върху продадени държавни жилища.

В настоящия съдебен процес не са представени нито акт за държавна собственост на процесния имот, нито решение на председателя на изпълнителния комитет на съответния районен народен съвет в Софийски градски народен съвет за продажбата на този имот на М.П.Б., нито одобрение от Министъра на финансите на решението на председателя на ИК на РНС в СГНС за продажба на имота на М.П.Б.; нито документ за плащането на цената на имота от М.П.Б., т.е. не са доказани останалите елементи от правопораждащия фактически състав на правото на собственост върху процесния имот за М.П.Б. и неговата съпруга – С.Н.Б. , които са наследодателите на ищците. Следователно по делото не е доказано придобиването на правото на собственост върху процесния имот от наследодателите на страните- М.П.Б. и С.Н.Б..

Според установената съдебна практика „продажбата на държавни жилища по реда на НПЖДЖФПНС/отм./ и по реда на НПЖДЖФ/отм./ представлява смесен динамичен фактически състав на сделката, който включва освен гражданскоправния елемент, изразяващ се в съвпадение на насрещните волеизявления при подписване на договора /чл.4, ал.1 НПЖДЖФПНС, отм. и чл.15, ал.1 НПЖДЖФ, отм./, още и административноправни елементи: решение на председателя на изпълнителния комитет на народния съвет по местонахождението на имота за извършване на продажбата, становище на председателя на ИК на ОНС за утвърждаване на продажбата и утвърждаване на решението за продажбата от министъра на финансите, съотв. министъра на архитектурата и благоустройството. Всяко едно от трите условия от административноправно естество е предпоставка за последователно осъществяване на изискванията, без спазване на които договорът за продажба ще е недействителна сделка, чиято порочност не може да бъде санирана” (изрично в този смисъл - решение №1111о гр. дело №111 на ВКС , ІІ 2ГО).

4

Както бе посочено, по настоящото дело ищците не са представили доказателства, че продажбата на поцесния имот е извършена при спазване разпоредбите на НПЖДЖФПНС/1957г- отм./ като условие за валидността й, т.е не е доказано осъществяването на предвидения в НПЖДЖФПНС /1957г- отм./ смесен фактически състав на покупко-продажбата на държавния жилищен имот на физическо лице, а съответно недоказано е и правото на собственост върху имота на наследодателите на страните - М.П.Б. и С.Н.Б..

Мотивите на съдебното решение № 1111о гр.д. № 111г. по описа на ВКС , V ГО и на съдебното решение № 1111о гр.д. № 111г. по описа на ВКС , ІІІ ГО (представени с исковата молба по настоящото дело- б.с.), които са постановени в съдебното производство по предявени искове по чл.7 ЗВСОНИ и чл.108 ЗС, нямат сила на пресъдено нещо, поради което не могат да бъдат доказателство за съсобственост между съделителите по настоящото дело за съдебна делба на имота, особено след като съделителите по настоящото съдебно производство не са били страни по исковете по чл.7 ЗВСОНИ и по чл.108 ЗС, а и предметът на посочените искове е различен от предмета на иска за съдебна делба, т.е. няма субективно и обективно тъждаство между двете дела.

Представените с исковата молба Скица на поземлен имот № 1111 на СГКК и Скица на поземлен имот № 111. на СГКК не са доказателства за право на собственост върху недвижимите имоти , за които са издадени. Освен това няма тъждество между имотите, описани в тези скици , и имотите , описани в представения с исковата молба договор от 1111 – различни са номерата на парцелите , посочени в тези документи : 1111 (по договора от 1111) и Х (по Скица на поземлен имот № 1111 на СГКК), както и площите на парцелите – 1111в.м. (по договора от 1111) и 11 кв. м. (по Скица на поземлен имот № 1111 на СГКК), като няма нито посочено обяснение , нито доказателства за тези разлики в номерата на парцела и в площта му.