Решение № 481 от 24.03.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. Велико Търново, 24.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ при участието на секретаря ТАНЯ К. МАРГАРИТОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАН ВОДЕНИЧАРОВ Гражданско дело № 20244110103178 по описа за 2024 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове да бъде обявена недействителността на договор за паричен заем / главен / поради наличие на обстоятелства, попадащи в хипотезите на чл.22, вр. с чл. 11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, да бъде обявена нищожността на договор за поръчка за предоставяне на гаранция за изпълнение поради недействителността на договора за паричен заем/ чл.20а, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.28 от договора за гаранция/ , а ако съдът не постанови тези последици – тогава да обяви нищожността/ евентуален/ само на съдържащата се в договора за паричен заем клауза на чл.22 и/или на клаузата на чл. 17, ал.1 от договора за поръчка за предоставяне на гаранция за изпълнение – на основание чл. 26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД.

Ищецът В. Х. Б. , с ЕГН: ********** от *** чрез пълномощника си адвокат Н.

С. от САК, твърди, че на **.**.**** г. е сключил с ответника *** , с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : *** договор за паричен заем № ******* , въз основа на който кредиторът- заемодател му е предоставил сумата от 300 лева, която се задължил да му върне на три равни погасителни вноски , заедно с уговорената възнаградителна лихва в размер на 22,77 лева, или общо 322,77 лева, при ГПР от 56,48 % .

С клаузата на чл.22 от договора е установена необходимост от надграждане на кредитната способност на заемателя, като е предвидено, че главницата може да бъде усвоявана единствено след като се постигне това надграждане и ако в седемдневен срок тя не бъде постигната , договорът се прекратява. В изпълнение на тази клауза е сключил на **.**.**** г. с втория ответник***, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : *** договор за поръчка за предоставяне на гаранция за изпълнение , по силата на който гарантът се е задължил да издаде финансова гаранция за общо дължимата сума по договора за заем / 322,77 лева/ срещу възнаграждение в размер на 59,07 лева / 18.30 % от нея/. Като се прибави и разходът за възнаграждението , който попада в определението на параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК, годишният процент на разходите възлиза общо на 74,78 % и значително надхвърля ограничението за допустимия му размер , въведено с повелителната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК.

Отрича действителността на целия договор за паричен заем / чл.22 от ЗПК/ поради обстоятелства, нарушаващи изискванията на чл.11, ал.1 , т.10 от ЗПК : а/ не съдържа 1 обяснение за начина на изчисляване на ГПР , който информационен недостиг се приравнява на липса на такъв , понеже не позволява на потребителя да провери верността на изчислението му и да разбере икономическите последици на договора ; б/ невключване в обхвата на ГПР на възнаграждението за допълнителната услуга“ гаранция“ , което води до неточно посочване на действителния му размер, приравнено на липса на посочването му/ т.55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело № С 714/22 г-. на СЕС/ и до надхвърляне на допустимия му размер , ограничен с нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК; в/ тъй-като сключването на договора за услуга за предоставяне на гаранция за изпълнение е задължително условие за предоставянето на заема, договорът за потребителски кредит не би бил сключен без нищожната клауза на чл.22 / чл.19, ал.5 от ЗПК/, предвиждаща разход , водещ до нарушаване на ограничението на чл.19, ал.4 от ЗПК и затова в случая не е приложима нормата на чл. 26, ал.4 от ЗЗД.

На собствено основание клаузата на чл.22 от договора за паричен заем е неравноправна и противоречи на добрите нрави, а съгласно чл.28 от договора за гаранция , същият е недействителен , ако договорът за паричен заем бъде прогласен за такъв.

Ако договорът за паричен заем не би бил нищожен , тогава нищожна е клаузата на чл.17, ал.1 от договора за предоставяне на гаранция като неравноправна и противоречаща на добрите нрави , тъй-като размерът на възнаграждението е прекомерно висок с оглед съотношението му с общата дължима сума по първия договор и краткия срок за връщане на заема .

Предвид гореизложеното , моли съда да постанови решение, с което да обяви за нищожни договора за паричен заем , договора за предоставяне на гаранция за изпълнение , а при евентуалност в случай, че не бъдат обявени за нищожни или един от тях не бъде обявен за нищожен – да бъдат обявени за нищожни клаузата на чл.22 от договора за паричен заем и/или клаузата на чл.17 от договора за поръчка за предоставяне на гаранция за изпълнение , с присъждането на направените по производството разноски.

Пълномощникът претендира възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от ЗА. присъждане на минимално адвокатско

В с.з. писмено поддържа исковете.

Ответникът *** чрез пълномощника си ст. юрисконсулт М. К. оспорва тези от тях, насочени срещу дружеството с подробни възражения / доводи/ за пълно съответствие на договора за паричен заем с всички изисквания и ограничения на относимите повелителни норми на ЗПК, както и за несъществуване на заявените в исковата молба основания за нищожност на клаузата на чл.22 : още преди сключването на договора, ищецът във връзка с изпълнението на изискването на чл.16 от ЗПК кредиторът да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя, по собствен доброволен избор, т.е. без да е бил длъжен да го прави , е предложил като вид/ форма на обезпечение на кредита, финансовата гаранция за надграждане на кредитната си способност; разходът за възнаграждение на дружеството гарант не попада в общите разходи по кредита съгласно определението им в параграф 1, т.1 от ДР на ЗПК, тъй-като не е бил предварително известен на кредитора- заемодател преди сключването на договора, за да бъде посочен като елемент в ГПР , понеже гарантът е независим търговец със своя собствена ценова политика , а услугата „гаранция“ не е задължително условие за получаване на кредита, поради което този разход не следва да се включва в ГПР; клаузата за надграждане на кредитната способност на потребителя – заемател е изцяло в полза , а не във вреда на ищеца и затова нито попада в категорията неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и в някоя от хипотезите на чл.143, ал.2 от ЗЗП, нито е несъвместима с общоприетите житейски разбирания за справедливост и добросъвестност , за да е нищожна поради противоречието й с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД.

Моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и присъдено юрисконсултско възнаграждение .

Ответникът *** чрез управителя си оспорва исковете, насочени срещу дружеството и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни, с възражения , че цената на/ възнаграждението за предоставената във вариант на необезпеченост, гаранция е най- ниската на пазара, нито една от лицензираните кредитни институции в България не предлага услугата необезпечена гаранция, 2 същността й е определена ясно и разбираемо, уговорена е индивидуално, няма нееквивалентност/ несъответствие между размера на възнаграждението и размера на дължимата сума , която гарантът ще плати на кредитора и следователно клаузата, нито е неравноправна по смисъла на чл.143 от ЗЗП , нито противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3-то от ЗЗД.

Съдът като прецени събраните по делото писмени доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Юридическите факти на сключен между ищеца и първия ответник договор за паричен заем/ чл.240, ал.1, ал.2 от ЗЗД/ с накратко описаното му основно съдържание и включената в него обезпечителна клауза за надграждане на кредитната способност на ищеца / чл.22/, както и сключен между ищеца- от една страна и втория ответник- от друга, възмезден договор за поръчка за предоставяне на финансова гаранция за изпълнение / чл. 280, вр. с чл.286 от ЗЗД/ са безспорни и документално установени.

Заявените основания за нищожност не съществуват.

Тъй-като срокът за погасяване на заемния дълг не надхвърля три месеца и разходите по договора са очевидно незначителни по размер/ 322,77 лева/ , дори и към тях да би се прибавило възнаграждението за дружеството- гарант по договора за поръчка в размер на 59,07 лева / общо 381,84 лева/ , прилагането на разпоредбите на ЗПК относно конкретния договор за потребителски кредит е изрично изключено с правилото на чл.4, ал.1 , т.6 от същия и следователно както действителността му в неговата цялост, така и действителността на отделни негови клаузи не може да се преценяват от гледна точка на повелителните му изисквания. Законодателят е преценил , че незначителността на разходите не оправдава подход/ нормативен режим на засилена строгост/ информационна пълнота, позволение и ограничение / към формата и съдържанието към договора , еднакъв с този , който е приложим при договори за кредит , предвиждащи значителни разходи за потребителя.

Дори и да биха се прилагали / оттук надолу разсъжденията са хипотетични/ правилата на закона , включени в предмета на спора, основанията на исковете/ причините за твърдяната нищожност/ пак подлежат на отрицание.

Клаузата на чл.22 от договора за паричен заем урежда напълно позволена от закона възможност / вж. чл.23, чл. 71 от ЗЗД, чл. 11, ал.1, т.18 от ЗПК/ кредиторът заемодател да поиска от длъжника – заемател поради недостатъчната му кредитна способност/ оценена съгласно повелята на чл.16, ал.1 от ЗПК/ да му предостави /осигури в седемдневен срок обезпечение за изпълнение на задълженията и вторият да се съгласи да го направи по негов доброволен избор на вида му/ начина за надграждане на кредитната способност / , като предоставянето му е условие за усвояване на заемните средства , т.е. за получаване на кредита, а не за сключване на договора/ чл.1, ал.3 от договора/, който в случая е консенсуален като вид облигация/поначало и обичайно договорът за потребителски кредит е такъв – чл.9, ал.1, пр.2-ро от ЗПК/, вече е сключен, но последицата на непредоставяне на обезпечението в този срок е неговото прекратяване / чл. 25, ал.1 от ЗЗД/.

Вярно е , че тълкувателният прочит на разпоредбата на чл.19, ал.1 от ЗПК , във връзка с определението на понятието „общ разход по кредита за потребителя“, съдържащо се в разпоредбата на параграф 1 , т.1 от ДР на ЗПК, позволява да се направи заключението , че елементи, включени в годишния процент на разходите са не само тези на потребителя , дължими към самия кредитор, но и такива, дължими към трети лица по допълнителни услуги/ за това законът дава неизчерпателни примери с възнаграждението за кредитни посредници и застрахователните премии / , щом да свързани с договора за кредит , стига обаче да са били известни на кредитора при сключването му и сключването на договора за услуга да е задължително условие за получаване на кредита. Затова по начало възнаграждение, каквото е предвидено да се плаща по договора за поръчка за предоставяне на финансова гаранция за изпълнение би могло да бъде разход като елемент в обхвата на годишния процент на разходите. В конкретния случай обаче от логиката на правното положение , произтичащо от уговорката на чл.22 от договора за паричен заем е очевидно, че не е , защото при сключването му кредиторът - 3 ответник не знае / юридически не е важно дали фактически и знаел или не е могъл да не знае / избор на какъв вид обезпечение ищецът ще направи в изпълнение на задължението му да му предостави такова и каква ще е разходната му стойност в негова тежест , ако ще е резултат от действие на трето лице по сключен договор за допълнителна услуга.

Следователно не може да се вменява в нарушаващо повелителните изисквания на чл. 19, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК бездействие на кредитора, че не е включил разхода за възнаграждение на търговеца- ответник , предоставил в негова полза финансовата гаранция, в годишния процент на разходите на ищеца потребител и не е посочил действителния ГПР , щом този разход е възникнал на основание договор, по който той не е страна, съответно не му е противопоставим с обвързващо действие / чл.21, ал.1 от ЗЗД/ и макар и да е свързан с първия договор /за потребителски кредит/ , към момента на неговото сключване от юридическа гледна точка не може да се приеме друго , освен че не му е известен, тъй-като още не е уговорен и не е бил предварително предвиден и съгласуван между двамата ответници да се предложи на ищеца от първия ответник. Подобно обстоятелство не е документирано и не може да се предполага, щом законът не установява такова предположение .

Разпечатката съдържа 27 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/95954ade-41de-441f-8694-dcac5fcf7c72