Определение № 15484 от 20.12.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15484 гр. София, 19.12.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Виктория Мингова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20231100512597 по описа за 2023 година Производството е по чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл. 577 ГПК и чл.

32а от Правилника за вписванията (ПВ).

Образувано е жалба на нотариус И. Н., рег. № 40 НК, с район на действие СРС, срещу отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение № 1289/23.10.2023 г., да впише в имотния регистър апортна вноска в капитала на „О.Р.“ ЕООД, включваща правото на собственост върху недвижими имоти, съгласно заявление вх. № 74323/23.10.2023 г.

В жалбата се поддържа, че към заявлението били представени всички документи, необходими за вписване на непаричната вноска в капитала на дружеството, включително нотариално заверени преписи от учредителния му акт. Неправилно съдията по вписванията приел, че съгласието на вносителя на апорта не можело да бъде дадено чрез пълномощник. Това съгласие представлявало сделка на разпореждане със собствен недвижим имот, а законът не поставял изискване същата да бъде извършена единствено лично.

Нотариусът се уверил в наличието на представителна власт на пълномощника, като проверил и кой е носител на вещното право върху имотите, предмет на апорта. Съгласието на вносителя било дадено в още в момента на сключване на учредителния акт, като вноската в капитала на дружеството била вписана в ТР при първоначалната му регистрация. Съдията по вписванията следвало да провери единствено правата на вносителя на апорта, а валидността на учредената представителна власт можела да бъде изследвана едва при оспорване в състезателно исково производство. Поради изложеното моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде разпоредено поисканото вписване.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и с оглед доказателствата по делото, намира следното:

1

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и се отнася до подлежащ на обжалване акт, съгласно чл. 577, ал. 1 ГПК, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Със заявление вх. № 74323/23.10.2023 г. е поискано вписването на апортна вноска, извършена от Т.Н.М., в капитала на „О.Р.“ ЕООД, включваща правото на собственост върху следните имоти: недвижими имоти, представляващи апартаменти и подземни паркоместа, изградени в сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. София, ул. „****, разположена върху поземлени имоти с идентификатори *** и ***; недвижими имоти, представляващи апартамент и подземен гараж, изградени в сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. София, ул. „****, разположена върху поземлен имот с идентификатор ***; недвижим имот представляващ апартамент с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „****; както и недвижим имот представляващ подземен гараж с идентификатор ***, находящ се в гр. София, ул. „****. От служебно извършената справка е видно, че апортът на процесните права е вписан в търговския регистър по партидата на „О.Р.“ ЕООД, ЕИК **** на 06.10.2023 г.

По делото са представени заверени от Агенция по вписванията преписи от следните документи: учредителен акт на „О.Р.“ ЕООД, съдържащ подробно описание на вноската, в писмена форма – 1 бр.; писмено съгласие на Т.М., изразено чрез пълномощник, за извършване на непаричната вноска с нотариална заверка на подписите от 08.10.2023 г. – 2 бр.; писмено пълномощно от Т.М. в полза на Н.П. за извършване на всякакви действия по учредяване на ЕООД и апортиране в капитала му на недвижими имоти, включително даване на съгласие по чл. 73 ТЗ, с нотариална заверка на подписите и съдържанието; експертно заключение за оценка на непаричната вноска по акт за назначаване № 20230525122149/29.05.2023 г.; Декларация по чл. 264, ал. 1 от ДОПК; доказателства за собствеността на вносителя на апорта върху процесните имоти; скици и удостоверения за данъчна оценка на имотите, както и официални удостоверения за наличие на вписвани искови молби или възбрани върху апортираните имоти.

За да постанови обжалваното определение съдията по вписванията е приел, че към заявлението не били представени нотариално заверено извлечение от дружествения договор, с който е извършена непаричната вноска, както и лично писмено съгласие на вносителя за извършване на вноската с нотариална заверка на подписа му. В закона не била предвидена хипотеза, при която различно от вносителя лице, включително пълномощник, да даде съгласието си за извършване на апорта.

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/2012 г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012 г., ОСГТК, проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно чл. 32а ал. 1 от ПВ, относно 2 това дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание, като не се проверяват материалноправните предпоставки на акта.

Съгласно чл. 73, ал. 5 ТЗ след вписване на апорта в търговския регистър и ако същият има за предмет вещно право върху недвижим имот, той подлежи на вписване и в имотния регистър. За последното е необходимо да бъде представено нотариално заверено извлечение от дружествения договор, а при капиталово дружество – и нотариално заверено съгласие на вносителя, а доколкото съдията по вписванията е овластен да провери правата на вносителя, следва да бъдат представени и документите, които удостоверяват тези права. Наред с това е необходимо да бъдат представени декларация и данъчна оценка съгласно чл. 264, ал. 1 ДОПК, а доколкото вписването се извършва по реда за вписване на актове относно недвижими имоти, установен в Раздел ІІ на ПВ (чл. 4, б. „л“ ПВ) – и скица (чл. 6, ал. 3 ПВ), а така също и необходимата такса за вписването.

Вписването в имотния регистър не е елемент от фактическия състав на апорта, но същото е необходимо за да се даде гласност на принадлежността на правото на собственост и преминаването му в патримониума на дружеството, както и за противопоставимостта на придобиването на правото на собственост спрямо трети лица.

На вписване по реда на чл. 4, б. „л“ от Правилника за вписванията подлежи актът, с който непаричната вноска се извършва, а именно съответният дружествен договор или устав и писменото съгласие на вносителя с описание на вноската и нотариална заверка на подписа му, но не и актовете, установяващи правата на вносителя.

В случая със заявлението е представен един брой препис от учредителния акт, заверен от Агенция по вписванията, но без да е извършена нотариална заверка на копието от нотариус по реда на чл. 591, ал. 1 ГПК. Тази разпоредба изисква да се удостовери дали преписът е снет от оригинал и дали върху него има зачерквания, добавки и други особености, което изискване в случая не е изпълнено.

Нормата на чл. 8, ал. 2, изр. 2 от ПВп поставя като допълнително изискване към предпоставките за вписване и актът да се представи в оригинал и официално заверен препис от него или два такива преписа, ако не може да се представи оригиналът, тъй като при уважаване на заявлението един от екземплярите на удостоверението се подрежда в съответната актова книга, а другият екземпляр с данни от нанесеното вписване се връща на молителя. В случая учредителният акт е представен само в един екземпляр, като тази нередовност молбата за вписване представлява още едно основание за отказ от вписване на апортната вноска.

С оглед изложеното и предвид разясненията в т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ВКС досежно предметния обхват на 3 проверката по чл. 32а ал. 1 от ПВ, която извършва съдията по вписванията, се налага извод, че в конкретния случай не са изпълнени всички изисквания, за да бъде извършено поисканото със заявлението вписване.

Ето защо настоящият съдебен състав намира доводите в жалбата за неоснователни, а обжалваното определение се явява законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено от съда.

По изложените съображения, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-IV-А състав:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ на съдия по вписванията при СРС, обективиран в определение № 1289/23.10.2023 г., да впише в имотния регистър апортна вноска в капитала на „О.Р.“ ЕООД, ЕИК ****, включваща правото на собственост върху недвижими имоти, съгласно заявление вх. № 74323/23.10.2023 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4