Решение № 1474 от 19.12.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1474 гр. Пловдив, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Яв. Букова при участието на секретаря Елена В. Ангелова като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20255300101902 по описа за 2025 година

Ищецът Р. И. В. с ЕГН **********, от гр. *****, представляван от пълномощника му адвокат В. М., твърди, че с постановление от 13.12.2012 г. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършване на престъпление по чл. 211 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“ от Наказателния кодекс по дп № 176/2012 г. по описа на Отдел „КП“ - гр. Пловдив, а с определение от 15.12.2012 г. спрямо него била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, отменена с постановление от 13.08.2013 г. на ***** при Районна прокуратура. На 01.09.2020 г. наказателното производство по отношение на него било частично прекратено, като било установено, че той не е съпричастен към деянието, за което е бил привлечен към обвинение.

През целия период, в който бил привлечен като обвиняем и задържан под стража, той понесъл редица тежки последици.

В продължение на осем месеца бил лишен от свобода - сериозно нарушение на негово основно право, защитено от чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека. Вследствие на мярката за неотклонение и повдигнатото м у обвинение изгубил работата си, останал без доходи и бил възпрепятстван да упражнява трудова дейност.

Освен това му била наложена и забрана за напускане на страната, което също довело до ограничаване на правото му на свободно придвижване.

1

През целия период на задържане, както и в хода на воденото срещу него наказателно производство ищецът преживявал траен психо-емоционален стрес, изразяващ се в чувство на постоянен страх, несигурност и силен психически дискомфорт. Тези състояния били породени от факта на лишаването му от свобода, от необоснованото и незаслужено обвинение, както и от пълната липса на яснота относно развитието и изхода на производството. В резултат на неправомерните действия на Районна прокуратура – Пловдив ищецът развил хронична тревожност, хипертонична болест и безсъние. Допълнително изпаднал в сериозна икономическа несигурност, което довело до социална изолация и съществено влошаване на психическото му здраве. Дори след прекратяване на наказателното производство негативните последици не са преодолени - „етикетът“ на бивш обвиняем продължава да вреди на репутацията му, включително като създава затруднения при търсене и кандидатстване за работа.

В резултат на продължителния престой в ареста при несъответстващи на здравословното му състояние и потребности условия, ищецът претърпял сериозно влошаване на физическото му здраве. Лишаването му от свобода за срок от осем месеца в комбинация с ограничената физическа активност, неадекватната медицинска грижа и стресовата среда довело до значително износване на тазобедрената му става. Вследствие на това се наложило да претърпи спешна оперативна интервенция на тазобедрената става свързана с продължителен следоперативен период и физическа рехабилитация, като впоследствие бил инвалидизиран поради трайно намалена работоспособност о т 83%. Това го поставило в изключително уязвимо положение както по отношение на възможността за упражняване на труд, така и по отношение на пълноценното участие в обществения живот.

За репариране на претърпените изключително сериозни последици от незаконно образуваното наказателно производство за личността, здравето, репутацията и икономическото м у състояние, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 100 000 лв. ведно със законната лихва от датата на прекратяване на наказателното производство до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноски.

Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ответникът Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от изпъляващия функциите ***** ***** Б. С., а по делото от К. Д. – ***** при Окръжна прокуратура – Пловдив, оспорва предявения иск, тъй като : претенцията е обоснована единствено с твърдения, които не се подкрепят от надлежни 2 доказателства; липсват доказателства, че действията по воденото досъдебно производство са били осъществени извън рамките на законоустановените правомощия на прокуратурата и че са налице процесуални нарушения, които да пораждат отговорност по чл. 2 от ЗОДОВ; липсват каквито и да е доказателства, че приложеното постановление за прекратяване на наказателното производство е придобило стабилитет; само по себе си представянето на постановление за прекратяване не е достатъчно да установи по категоричен начин наличието на незаконосъобразност в действията на разследващите органи и наблюдаващия ***** - съгласно трайната съдебна практика прекратяването на наказателното производство може да се дължи и на процесуални съображения, липса на достатъчно доказателства или промяна в доказателствената обстановка, без това непременно да означава, че първоначалните процесуални действия са били противоправни или неоснователни; дори и да се приеме, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е добило стабилитет и има установено действие по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, следва да се подчертае, че с него се покрива единствено първият елемент от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди; изложените от ищеца твърдения относно претърпените вреди представляват в по-голямата си част общи, недоказани и оценъчни изявления, лишени от конкретна доказателствена основа - не са ангажирани годни и достоверни доказателства, които да удостоверяват с достатъчна степен на сигурност твърдените тежки здравословни и психически последици, както и пряката им причинна връзка с повдигнатото обвинение и взетата мярка за неотклонение; последната е била наложена от съда по реда на Н ПК и е била резултат от самостоятелна преценка на съдебен орган за наличието на предпоставките за налагане на най-тежката мярка за неотклонение, като към момента на налагането й действията на прокуратурата са били в съответствие с нормативните й правомощия и при наличие на достатъчно доказателства, обосноваващи обосновано подозрение за извършено престъпление, което изключва възможността за приписване на „неправомерност“ или „произволност“ на действията на прокуратурата; правото на лична свобода не е абсолютно и допуска ограничения при законоустановени условия, включително в хипотезата на задържане при обосновано подозрение за извършено престъпление; не са подкрепени с никакви доказателства твърденията за загуба на работа, социална изолация, невъзможност за упражняване на трудова дейност, влошено здравословно състояние и уронена репутация; посоченото чувство на страх, несигурност и психически дискомфорт съпътства обективно всяко наказателно преследване и не представлява само по себе си основание за присъждане на обезщетение в претендирания размер; ЗОДОВ обезщетява само онези вреди, които надхвърлят обичайните психо-емоционални преживявания, съпътстващи досъдебното производство - без надлежни доказателства в тази насока съдът не следва да приема твърденията за вреди като установени; не е доказано наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между 83 месечния престой в ареста и описаното от ищеца влошаване на физическото му здраве; ако се твърди неадекватна медицинска грижа в ареста, следва да се има предвид, че прокуратурата не е орган, отговорен за условията на задържане или за медицинското обслужване на задържаните лица; дори да се приеме за доказана наличността на инвалидност, липсва надлежно доказателство, че състоянието е причинено или влошено в пряка причинна връзка със служебните действия на *****а по повдигане на обвинение и искане на мярка за неотклонение; ищецът не ангажира никакви относими и допустими доказателства, от които по несъмнен и категоричен начин да се установява, че конкретното му психическо, физическо или икономическо състояние е пряк и непосредствен резултат от повдигнатото срещу него обвинение и взетата спрямо него мярка за неотклонение; липсват представени съдебно-медицински експертизи, психиатрични становища или други официални медицински документи, които да установяват по несъмнен и обективен начин, че твърдените увреждания, включително описаната инвалидност или предполагаеми психоемоционални разстройства, са настъпили единствено и пряко в резултат на действията на прокуратурата по повдигане и поддържане на обвинението; липсва конкретизация, доказателствена основа и хронологическа последователност, която да обвърже всяка от претендираните вреди с определено процесуално действие или бездействие на прокуратурата, което още повече подкопава тезата за налична причинно-следствена връзка; не се сочат факти и обстоятелства, които по категоричен начин да установят пряка причинна връзка между действията на прокуратурата и описаните от ищеца последици; дори хипотетично да се приеме наличие на неимуществени вреди, размерът на обезщетението следва да бъде умерен и съразмерен, основан на реално установените по делото факти и доказателства, а не да отразява субективни възприятия, непропорционални очаквания или влияния от обществен характер, които са ирелевантни към правната същност на отговорността по ЗОДОВ и принципа на справедливостта, залегнал в чл. 52 от ЗЗД; при евентуално присъждане на обезщетение следва да се отчете и значителното по обем и тежест криминално минало на ищеца - същият е бил многократно осъждан за различни престъпления от общ характер, включително и в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 НК, изтърпявал е и ефективни наказания „лишаване от свобода“, което обективно предполага, че той е преминал през условията на пенитенциарната среда и съпътстващите я ограничения и лишения, поради което настъпилите за ищеца негативни преживявания от повдигнатото обвинение и предприетите процесуално-следствени действия не могат да се приравнят по тежест и интензитет на тези, които би понесло лице без предишни осъждания; досъдебното производство по отношение на ищеца е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК - поради недоказаност на обвинението, поради което не може да се приеме, че ищецът е напълно чужд на инкриминираното деяние, което е от значение при преценката за основателността и размера на претендираното обезщетение;

4 налице са основания за намаляване или на изключване на отговорността на ответника, като се вземат предвид значителното криминално минало на ищеца, обстоятелството, че досъдебното производство е било прекратено поради недоказаност, а не поради липса на извършено престъпление, както и наличието на събрани доказателства за неговата евентуална съпричастност, поради което следва да се приеме, че поведението на ищеца е създало предпоставки за образуването и воденето на наказателното производство; при доказана допустимост и основателност на исковата претенция срещу Прокуратура на Република България, в процесния случай лихвата би била дължима от датата на предявяване на исковата молба в съда, а не от 01.09.2020 г., както се сочи в исковата молба - съгласно чл. 243, ал. 10, изречение последно от НПК дори и понастоящем неподлежащо на съдебен контрол, постановлението за прекратяване на наказателното производство подлежи на служебна отмяна от главния ***** без ограничение във времето , като тази нормативна възможност допълнително разколебава стабилитета на прекратителния акт и препятства възможността за точно и сигурно определяне на началния момент, от който следва да започне да тече начисляването на законна лихва върху евентуално присъдена сума; в представеното с исковата молба експертно решение не се съдържа категорично становище от медицински специалист, че наличните оплаквания, ако изобщо са били обективно установени, са пряк резултат от конкретните действия на органите по досъдебното производство или от преживян стрес вследствие на настъпилите събития, като същевременно липсва каквото и да било обосновано медицинско заключение, което да установява причинноследствена връзка между поставената диагноза и твърдените противоправни действия на ответника, поради което представените с исковата молба медицински документи не следва да бъдат приети като годно доказателствено средство.