Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5126 от 31.03.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 24258/2022
Вид
Решение № 5126
Подписан
31.03.2023
Състав
СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 5126 гр. София, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110124258 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ /с предишно наименование /фирма// срещу Т. С. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 63994/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 4954,64лв., представляващи стойност на доставена и потребена електрическа енергия за периода от 07.02.2019г. до 06.09.2021г., ведно със законната лихва от 09.11.2021г. до изплащане на вземането, и 608,23лв., представляващи мораторна лихва за периода от 09.04.2019г. до 27.10.2021г.

Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на ел. енергия за електроснабден имот, находящ се в /населено място/, къща, с ИТН № ***************. Поддържа, че е доставил до процесния имот ел. енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът не е заплатил задълженията на падежа, поради което дължи и лихва за забава.

Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за 1 последиците по чл. 238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и събраните доказателства по делото, следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на предявените искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество.

Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените искове да бъде уважени.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът, който е доказал извършването на такива в заповедното производство в общ размер на 178,26лв. и в исковото производство в общ размер на 266,93лв.

Воден от горното и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от /фирма/ /с предишно наименование /фирма//, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, срещу Т. С. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, къща, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 63994/2021г. на СРС, 40-ти състав, а именно: 4954,64лв., представляващи стойност на доставена и потребена електрическа енергия за периода от 07.02.2019г. до 06.09.2021г. за електроснабден имот, находящ се в /населено място/, къща, с ИТН № ***************, ведно със законната лихва от 09.11.2021г. до изплащане на вземането, и 608,23лв., представляващи мораторна лихва за периода от 09.04.2019г. до 27.10.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. С. Д., ЕГН: **********, с адрес:

/населено място/, къща, да заплати на /фирма//с предишно наименование /фирма//, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: /населено място/, сумата от 178,26лв. – разноски в заповедното производство и сумата от 266,93лв. – разноски в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2