Определение № 878 от 25.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 878 гр. Бургас, 25.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. И. като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно частно гражданско дело № 20252100500397 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023 със седалище и адрес на управление в гр. София, р-н „Лозенец“,ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52 - 54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов чрез юрисконсулт Свилен Стоянов против разпореждане № 1184/28.01.2025г., постановено от Районен съд – Бургас по ч. гр. д. № 489/25г., отхвърлящо заявлението на дружеството да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417, т.2 от ГПК (по извлечение от счетоводни книги на банка към 15.01.25г.) срещу длъжника И. А. И. ЕГН: ********** от ****** за следните суми:

243,60лв., представляващи част от главницата-за застрахователна премия по договор за потребителски кредит(ДПК)№720031252044/26.07.23г.;125,74лв.представляващи договорна(възнаградител-на) лихва върху главницата по ДПК за периода от 15.01.24г. до 08.11.24г. и сумата от 70,52лв., представляващи законна лихва за забава(обезщетение за забавено плащане) върху главницата по договора за периода от 15.01.2024г. до 15.01.2025г.

Това разпореждане се сочи за неправилно, като се възразява, че първоинстанционният съд необосновано е приел застрахователните премии, по договора за застраховка, подписан от страните, за включващи се в ГПР, който поради това, че не отразявал всички разходи по кредита,бил неправилно определен.

Страната сочи, че сключването на този договор не е било задължително условие за отпускане на кредита.Застраховката е доброволно сключена от заемополучателя и при ясно поставени финансови параметри, възприети от потребителя. Касае се до допълнителна услуга към ДПК, която е била желана от заемополучателя и по силата на която той е получил широк спектър от защита срещу различни покрити рискове. Сумите били отпускани като кредитиране от Банката и по нареждане на кредитополучателя се превеждали директно на застрахователя.

Затова страната поддържа, че клаузата за застраховка не е неравноправна за потребителя, нито пък може да се определи като противоречаща на добрите нрави.Позовава се и на свободата на 1 договаряне, визирана в чл.9 от ЗЗД, позволяваща на страните да определят свободно съдържанието на договорите си, стига да не противоречат на добрите нрави или на повелителни законови норми.

Не намира за правилно становището на РС, че застрахователната премия е част от общите разходи по кредита по смисъла на т.1§ 1 от ДР на ЗПК, с което се нарушава установеният в чл.19, ал.4 от ДПК лимит на ГПР.

Изрично заявява, че в горния, който в случая възлиза на 49,36%, са включени всички разходи по кредита, съобразно изискванията на чл.19, ал.1 и горецитирания параграф, изключая всички допълнителни услуги, които потребителят избира да ползва извън ДПК с цел собствено улеснение и удобство.

Конкретно застраховките, сключени от потребителя не били част от разходите по кредита,т.к. нито са задължително условие за кредитирането от Банката, нито за получаването на кредита при предлаганите условия. За това тези суми не са включени като разход в ГПР.Потребителят е можел да прекрати застраховката по всяко време и да получи възстановяване на платената премия, за което едностранно волеизявление страните не са предвидили никакви санкционни последици.

Поддържа, че ДПК съдържа ясни условия за получаването на кредита и параметрите на уговореното е изцяло съобразено с изискванията на закона. Счита, че това налага извода, че ДПК е валиден и поражда предвидените в него правни последици.

С оглед горното страната намира за дължими и претендираните възнаградителна лихва и обезщетение за забава.

Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и за произнасяне от ОС-Бургас, при което издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист бъде осъществено за всички претендирани в заявлението суми.

Проверката на съда по чл.275 от ГПК сочи жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок от надлежна страна, против акт, подлежащ на самостоятелен инстанционен контрол и пред компетентния да се произнесе по нея съд.

Разгледана по същество тя е неоснователна, а съображенията за това са следните:

На 20.01.2025г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е подало заявление да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК срещу длъжника И. А. И. за следните суми:

461,98лв. главница, 125,74лв. договорна(възнаградителна) лихва за периода от 15.01.24г. до 08.11.24г. и 70,52лв. обезщетение за забава(мораторна лихва) от 15.01.24г. до 15.01.25г., ведно със законна лихва за забава от подаването на заявлението до изплащането на вземането и съдебноделоводни разноски.

Като доказателства за вземането са представени: извлечение от счетоводни книги на Банката от 15.01.25г., ДПК № 720031252044 от 26.07.23г., пояснено е, че вземането се претендира като предсрочно изискуемо;Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за ПК от „Ти Би Ай Банка“;Декларация за присъединяване на потребителя като застраховано лице към застрахователна програма на кредитодателя;Сертификат за присъединяването ,Общи условия за ползване на допълнителна медицинска услуга във връзка със застрахователната програма;уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по ДПК, връчено на адресата на 08.11.24г.

С разпореждане № 1184/ 28.01.2025г. Районен съд – Бургас отхвърля заявлението за 2 сумите, предмет на обжалване със следните съображения:застрахователната полица е сключена в нарушение на добрите нрави, изводимо от съпоставката между дължимата застрахователна премия и покрития застрахователен риск(липсва еквивалентност на насрещните престации), с което са нарушени принципите на добросъвестност и справедливост(заем за 300лв. се застрахова със сумата от 243лв.)- налице е нищожност на клаузата по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД; застраховката е сключена и в полза на кредитора срещу комисионна, от което се извежда, че тя е условие, наложено от Банката, а не е избрана свободно от потребителя; застрахователната премия е част от общите разходи за кредита, което нарушава чл.19, ал.4 от ЗПК и обосновава допълнително основание за нищожност на полицата.

Искането за договорна лихва е неоснователно, т.к. възнаграждението е начислявано върху главница, включваща и застрахователната премия, а в настоящото производство преизчисляването на действително дължимата такава е невъзможно; същото се сочи и относно мораторната лихва, като се указва, че заявителят може да ги установи в исков процес по реда на чл.422 от ГПК.

За останалите вземания заявлението е уважено, като на кредитора са присъдени и разноски, включващи:8,29лв. –част от заплатената държавна такса,съразмерно на вземането, за което е издадена заповед и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Според БОС обжалваното разпореждане е правилно.

Видно от представения ДПК, той урежда кредитиране със сумата от 300лв., която подлежи на връщане на равни 20 месечни вноски от по 37,96лв., като кредитополучателят се е присъединил към застрахователна програма на кредитора, явяващ се и застрахователен посредник срещу заплащането на комисионна,включена в застрахователната вноска. Самата застрахователна премия пък е също допълнително финансирана от кредитора и се отчита като част от главницата по кредита,върху която се начислява възнаграждение на Банката.

Така при заета сума от 300лв., с прибавена главница за застраховка от 243,60лв., при ГЛП от 41%, както и ГПР от 49,36%, се постига общо задължение от 759,18лв.

Договорът е прекратен едностранно от кредитора поради неплащане от кредитополучателя с уведомление за предсрочна изискуемост на остатъка от вземането, връчено на длъжника на 08.11.24г.

При тези данни БОС приема, че заявените суми, които първата инстанция е отхвърлила действително не са дължими.

Този извод се налага по следните съображения:

Съгласно чл.3, б. „ж“ от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета на ЕС от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, „общи разходи по кредита за потребителя“ означава всички разходи, включително лихва, комисионни, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи. Разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, поспециално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия .

Чл.3, б. „и“ от Директивата отчита „годишния процент на разходите“ като общите разходи по кредита за потребителя, изразени в годишен процент от общия размер на кредита и когато е 3 приложимо, включително разходите, посочени в чл.19, §2 от Директивата.

Транспонирани в нашето законодателство, горните понятия, намират израз в §1т.1 от ДР на ЗПК (общи разходи по кредита със същото съдържание) и в чл.19 от ЗПК. ал.1 и ал.3 от ЗПК, сочеща, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Те не включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; разходите, които са различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит; разходите за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит; разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.

Чл.10 и чл.11 от ЗПК поставят изискванията за форма и съдържание на договора за потребителски кредит.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина, посочен в приложение № 1.

Чл.19, ал.4 от закона изрично постановява, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Според чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от закона.

Последицата от тази недействителност е разписана в чл.23 – когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

В настоящия случай е безспорно установено, че се касае до сключване на договор за потребителски кредит, при който длъжникът се е присъединил към застрахователна програма на кредитора, „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Ти Би Ай Банк“ЕАД, с оглед което е изтеглил допълнителен кредит, почти равен по размер на сумата по кредитния договор, като главницата за възстановяването на заетите суми е оформена общо и за двата дълга, възнаграждението на кредитора е начислено общо и в крайна сметка ведно с него и застраховката е постигнат общ размер по кредита, т.е. крайно дължима сума, която го надхвърля по размер над два пъти.При това в застрахователното правоотношение кредиторът действа като застрахователен посредник срещу комисионна, която обаче не е ясно посочена и не е включена в общите разходи по застрахователния договор, респективно в ГПР.

Разпечатката съдържа 42 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9592eea3-4649-4dce-8254-473bbf21340c