Решение № 20133 от 26.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20133 гр. София, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20261110112410 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на К. К. М. срещу „*********“ АД, с която са предявени отрицателни установителни искове с искане да бъде признато за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца за следните суми, представляващи 1/3 от задълженията, за които е издаден изпълнителен лист на 16.02.2015 г. по гр. д. № 51320/2014 г. по описа на СРС, 82 състав, и е образувано изп. д.

№ 2024******0401543 по описа на ЧСИ *******, с рег. № ******, а именно: 180.76 евро – главница за потребена вода за периода от 22.02.2011 г. до 24.07.2014 г.; 58.05 евро – мораторна лихва за периода от 24.03.2011 г. до 28.06.2014 г. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден срещу неговия наследодател А.С.М. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение. Сочи, че той е наследник с 1/3 наследствен дял от наследството на М.. Излага, че приложима по отношение на задълженията му по изпълнителния лист е 3-годишната давност, тъй като те не са установени със съдебно решение. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист по молба на взискателя е образувано изп. д. № 2024******0401543 по описа на ЧСИ *******, с рег. № ******, след като давността за задълженията по изпълнителния лист е изтекла.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва исковете. Излага, че влязлата в силата поради нейното неоспорване по чл.

414, ал. 1 ГПК заповед прави вземанията безспорни и се ползва със сила, аналогична на тази на пресъдено нещо, поради което приложение към процесните вземания намира 5-годишната давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Твърди, че давността е прекъсвана и към момента на образуване на исковото производство не е изтекла. В тази връзка сочи, че взискателят е депозирал молби по изпълнителното дело с посочване на изпълнителен способ, а съдебният изпълнител в рамките на овластяването по чл. 18 ЗЧСИ е предпримал действия по налагане на запори. Акцентира, че давността е била спряна по силата на закона по време на извънредното положение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

1

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК. Те са насочени към установяване незаконосъобразност на принудителното изпълнение срещу ищеца в качеството му на наследник на длъжника поради изтичане на погасителната давност за съответстваща на наследствения му дял част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист срещу неговия наследодател.

Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, а според ал. 2 искът може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Целта на този иск е да бъде отречено правото на принудително изпълнение, признато с изпълнително основание по смисъла на чл. 404 ГПК, но това може да стане само въз основа на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили са след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание /края на съдебното дирене в исково производство, ако такова е провеждано; момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба; момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение, ако такова не е било подадено/.

При предявени искове с правна квалификация чл. 439 ГПК е достатъчно ищецът да обоснове правния си интерес от търсеното установяване като предпоставка за допустимост на исковете, а в тежест на ответника е да докаже, че притежава право на принудително изпълнение срещу него за вземанията – предмет на изпълнителния лист. Доколкото в случая исковете са насочени към установяване, че ответникът няма право на принудително изпълнение срещу ищеца в качеството му на наследник на длъжника поради изтичане на погасителната давност за съответната част от вземанията по изпълнителния лист, в доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на основания за нейното спиране и/или прекъсване по отношение на наследодателя, а впоследствие – по отношение и на ищеца.

С Определение № 28086/03.08.2026 г., в което е инкорпориран изготвеният от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, е обявено за безспорно, а и се доказва по делото, че срещу А.С.М. е издаден на 16.02.2015 г. по гр. д. № 51320/2014 г. по описа на СРС, 82 състав, процесният изпълнителен лист в полза на ответника. Същият е за следните суми: 1 060.63 лв. – неплатена сума за потребена вода, ведно със законната лихва за периода от 19.09.2014 г. до изплащане на вземането; 340.61 лв. – мораторна лихва; 328.02 лв. – разноски по делото. Безспорно е между страните, а и се установява по делото, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. д. № 2024******0401543 по описа на ЧСИ *******, с рег. № ******, както и че ищецът е наследник на А.С.М., чиято наследствена квота е 1/3. Именно в това качество ищецът е конституиран като длъжник в изпълнителното производство, като претендираните от него суми се равняват на процесните суми.

Страните не спорят, че изпълнителният лист срещу наследодателя е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както и че не е провеждано исково производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. че заповедта е влязла в законна сила.

Предвид наличието на изпълнителен лист за процесните суми, издаден въз основа на влязла в законна сила заповед по чл. 410 ГПК, и безспорния по делото факт, че към датата на подаване на исковата молба ищецът има качеството на длъжник за 1/3 от задълженията по изпълнителния лист, както и с оглед релевираното с исковата молба възражение за давност, съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими. Единственият способ за защита на длъжника в хипотезата на поддържано възражение за изтекла погасителна 2 давност по отношение на вземанията, които са предмет на издаден изпълнителен лист, е предявяването на иск по чл. 439 ГПК преди да е приключило принудителното им събиране, защото давността не се прилага служебно, а е необходимо длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на нея. Целта е да бъде признато за установено, че не са налице материалноправните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задълженията по давност, т.е. да се създаде основание за прекратяване на всяко изпълнително производство по издадения изпълнителен лист /чл. 433, ал. 1, т. 7, пр. 1 ГПК/. От изложеното следва, че ищецът има правен интерес от предявените отрицателни установителни искове срещу ответника.

Щом за процесните вземания на ответника е налице влязла в законна сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, приложима по отношение на тях е 5-годишната давност независимо от техния вид. В тази връзка съдът се позовава на Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV ГО, в което е прието следното: „Чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага, когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.

Корективното тълкуване на чл. 117, ал. 2 ЗЗД налага променената правна рамка след влизане в сила на разпоредбата. Така както длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязло в сила решение, поради факт, настъпил до съдебното дирене в производството, по което решението е постановено, така длъжникът не може да оспорва вземането, установено с влязлата в сила заповед за изпълнение, поради факт, настъпил до изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК“. В Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. на ВКС, IV ГО, изрично е прието следното: „Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение“. Настоящият съдебен състав изцяло споделя горното становище на върховната съдебна инстанция, обективирано и в множество по-нови съдебни решения, поради което приема, че за процесните вземания приложение намира разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и срокът на новата давност е 5 години, като техният характер е без значение, след като в случая те са установени с правораздавателен акт, ползващ се със сила на пресъдено нещо – влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, която е задължителна за всички съдилища, учреждения и общини по отношение на установеното със заповедта правно положение /чл. 297 ГПК/ и със забрана за пререшаване на въпроса, отнасящ се до него, освен в случаите, когато законът разпорежда друго /чл. 299 ГПК/.

Съгласно ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС“, като в мотивите е прието следното: „За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.“.

В случая обаче по делото не се установява въз основа на изпълнителния лист от 16.02.2015 г. да е било образувано изпълнително дело преди приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д.

№ 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ВКС, ОСГТК:

„Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл.

330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.“. В мотивите е прието следното: „В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е 3 поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.“. В мотивите към същото тълкувателно решение е посочено и че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В изпълнителния процес давността се прекъсва с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, което изгражда съответния изпълнителен способ, и поради това висящността му е нужно да се поддържа чрез действията на взискателя – искане за извършване на действия, изграждащи динамичния фактически състав на посочения от него и предвиден в закона способ, вкл. за повтаряне на неуспешните изпълнителни действия или за прилагане на нови изпълнителни способи.