Решение № 892 от 03.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 892 гр. Пловдив, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Екатерина Мандалиева

Членове:

Радослав Радев

Недялка Свиркова Петкова при участието на секретаря Елена Димова като разгледа докладваното от Радослав Радев Въззивно гражданско дело № 20265300500144 по описа за 2026 година

Обжалвано е решение №5131/24.11.2025г. по гр.д.№6934/2024г. по описа на РС-Пловдив,II гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство Л. Б. П.,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК,вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД,вр. с чл.11,ал.1,т.9 и 10 от ЗПК и вр. с чл.19,ал.4 от ЗПК и е прогласена недействителността на договор за паричен заем от 27.07.2017г. и е признато за установено по отношение на него,че дължи на „******* сумата от 4649,05лв. главница,формирана от чистата стойност на договора за кредит.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови друго,с което исковата претенция да се отхвърли.Навежда доводи в тази насока,че е изтекла погасителна давност по отношение на дължимата сума и същата се е погасила по давност.

В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

Не се спори между страните,че е налице сключен договор за заем от 27.07.2017г.,като кредитодателя е отпуснал кредит в размер на 20000лв. на кредитоискателя,като същия е следвало да бъде погасен на равни месечни вноски за срок от 1

51 месеца.Кредита е бил отпуснат при годишен лихвен процент 6,793% и ГПР в размер на 8%.Към договора е представен и погасителен план,а в договора е предвидена и застрахователна премия за застраховка живот.

Първоинстанционният съд е приел,че договора е недействителен,тъй като са нарушени разпоредбите на чл.11 от ЗПК и не е посочен точния размер на разходите по кредита,което е въвело в заблуждение длъжника.При това положение не се дължат възнаградителна лихва и т.н.,а само чистата стойност на задължението по договора.От приетата и неоспорена от страните експертиза на ССчЕ,която е била назначена в първоинстанционното производство чистата сума,дължима от кредитоискателя,възлиза на 4649,05лв.,за която е постановено и решението.

Жалбоподателят счита,че не дължи процесната сума,тъй като е изтекла погасителна давност по отношение на нея.Но настоящата инстанция не може да приеме довода на жалбоподателя,поради това че връщането на кредита е било договорено между страните на равни анюитетни вноски за срок от 51 месеца.Последното постъпило плащане от страна на длъжника е било на 11.08.2020г.До момента на извършване на плащанията същият е признавал вземането на кредитодателя.Следователно давността започва да тече от датата на последното плащане по кредита и тъй като това вземане е на равни месечни вноски,като за всяка вноска започва да тече нов срок,то до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-15.02.2024г. давностния срок не е бил изтекъл,поради което не може да се приеме,че вземането се е погасило по давност.Съгласно ТР №3/2024г. по ТД №3/2023г. на ОСГТК на ВКС,при уговорено погасяване на парично задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,давностния срок за съответната част от главницата или за възнаградителни лихви започва да тече от момента на изискуемостта на съответната вноска.В настоящия случай следва да се посочи,че давност започва да тече от последното извършено плащане,а именно 11.08.2020г.,като до момента на подаване на заявлението такава не е изтекла.Следователно чистата стойност,която не е била изплатена по кредита е дължима от длъжника.

Тъй като това е наведеното основание във въззивната жалба против неправилността на решението,то съдът намира същото за правилно и законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Пред настоящата инстанция не са претендирани разноски и такива не следва да се присъждат.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №5131/24.11.2025г. по гр.д.№6934/2024г. по описа на РС-Пловдив,II гр.с-в.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3