Решение № 11971 от 19.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 58214/2023
- Вид
- Решение № 11971
- Подписан
- 19.06.2025
- Състав
- Виктория Марианова Станиславова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 202 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 89, ал. 1 · Закон за здравето
- чл. 6, ал. 1 · Закон за лечебните заведения
- чл. 5, т. 4 · Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина
РЕШЕНИЕ
№ 11971 гр. София, 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20231110158214 по описа за 2023 година
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".
Образувано е по искова молба на И. В. Ю., ЕГН **********, с адрес: гр. С........... срещу „................. .... ЕАД, ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление: гр. С........., с която е предявен за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за пр.пени неимуществени вреди вследствие на грешна преценка на служители на ответника относно необходимостта от зашиване на разкъсноконтузна рана на челото на ищеца при посещение по спешност в лечебното заведение на 04.07.2022 г., която интервенцията не е била необходима и не е била извършена поради отказ от страна на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 11.08.2022 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.09.2022 г. по ч. гр. д. № 43432/2022 г. по описа на СРС, 29 състав.
В исковата молба се твърди, че на 03.07.2022 г., около 23:00 часа, ищецът И. В. Ю. е станал жертва на нападение от страна на негов съсед – Ал. Л. Л., което е наложило посещението му на спешен медицински кабинет. Ищецът бил транспортиран от екип на Спешна медицинска помощ до ............... „.... ЕАД, където пристигнал около 01:00 часа на 04.07.2022 г. Когато пристигнал в болничното заведение, Ал. Л. Л., който е бивш служител на ............... „.... ЕАД, вече се намирал там. Ищецът твърди, че вследствие на разговори между нападателя му и лекарите в ответната болница, е срещнал непрофесионално отношение от медицинския персонал в болницата, както и от осъществяващите нейната охрана лица. Навежда твърдения, че получената в резултат на нападението му рана на челото е била превързана и кръвотечението е било спряно още от екипа на Спешна медицинска помощ, транспортирал го до ............... „.... ЕАД. При извършения в болничното заведение преглед на разкъсно-контузната рана на челото било взето решение същата да бъде зашита. Въпреки състоянието, в което ищецът се намирал след преживяното нападение, той успял да съобрази, че подобен шев на челото би му причинил значително загрозяване на 1 лицето. Освен това ищецът счел, че подобна интервенция не е и необходима в случая, тъй като раната била доста прибрана – с дължина около 3 см., но с много малък отвор – с широчина само от около 0,2 см., и не кървяла, поради което сам преценил, че и без шев тя ще зарасне с много по-малък белег. Поради това, категорично възразил срещу решението на медицинския екип, извършил прегледа му в ............... „.... ЕАД, и подписал декларация, че не желае лицето му да бъде шито от екипа на болницата. Ищецът поддържа, че в момента раната му заздравява много добре, нито веднъж не се е отваряла и макар и да му е останал белег, то според него той не е така съществен, какъвто би имал, ако раната му е била зашита в ответната болница. Счита, чe подобен белег с шевове на лицето му неминуемо би го загрозил значително и би се отразил изключително негативно на самочувствието му и на работата му, тъй като външният вид е изключително важен за упражняваната от него адвокатска професия. Поддържа, че освен разочарование от пълната липса на професионализъм и компетентност на служителите на ответника, изпитва и чувство на притеснение и страх какво го е очаквало, ако не е бил взел решение лицето му да не бъде зашивано, и твърди, че именно тези изживявания представляват причинените му от служителите на ответника неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от грешната им преценка за необходимостта за зашиване на разкъсно-контузната рана на челото му. При тези твърдения моли за постановяване на съдебно решение, с което исковата му претенция да бъде уважена, ведно със законната лихва от завеждане на делото – 11.08.2022 г., до окончателното плащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, с изразено становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че на 04.07.2022 г., около 01:00 часа, ищецът И. В. Ю. е постъпил в ответното лечебно заведение по повод на нанесен му побой. При това посещение на ищеца е било извършено рентгеново изследване, документирано в медицинска документация и отразено в болничната информационна система на ............... „.... ЕАД. Излагат се твърдения, че ищецът е бил докаран в болницата от екип на Центъра за спешна медицинска помощ от Военномедицинска академия, като е бил транспортиран до ............... „...." ЕАД за консултация с коремен хирург. Оспорва се твърдението за некомпетентност и липса на професионализъм от страна на медицинските служители на ............... „....” ЕАД, които са били дежурни в деня на посещението на ищеца в лечебното заведение и са били пряко ангажирани с неговото лечение. Твърди се, че предприетите действия във връзка с лечението на ищеца са били навременни, достатъчни, отговарящи на добрата медицинска практика в такива случаи и при такива фрактури. На ищеца са били назначени в условията на спешност консултация от специалисти – „специалист хирург, ......... и специалист ортопедия и травматология, .........; назначаване на полуаксиална рентгенография на цял череп/фас опрян на брада/АР каудално ексцентрична проекция, ...... лицева рентгенография на долна челюст нос-чело, ...... Рентгенография на цервикални прешлени, ........; Профилна рентгенография на цял череп - десен профил, ......; лицева рентгенография РА на цял череп, ......; консултация от специалист, .........- клинична токсикология“. Въпреки назначените изследвания, те не били проведени в пълен обем предвид обстоятелството, че ищецът е напуснал самоволно болничното заведение преди да бъде консултиран с токсиколог и преди да бъде диагностично доуточнен, вземайки със себе си документите за извършените му изследвания и консултации, което обстоятелство е било документирано в амбулаторен лист № ....... от 04.07.2022 г., в болничната информационна система, както и в Амбулаторната книга на 111 неврохирургичен кабинет. Ответникът твърди, че ищецът се е държал грубо и агресивно към екипа на 111 кабинет, както и към дежурния полицай, което е възпрепятствало доуточняването на неговото състояние и съответно назначаването на необходимата терапия, в случай, че такава се е налагала, след преглед на всички проведени изследвания. Ищецът е бил прегледан и в 105 хирургичен кабинет, където са му установени суспектни данни за 2 фрактура на 8-мо ребро вляво без увреда на коремни паренхидни органи, като му е назначен и контролен преглед на дата 06.07.2022 г. При прегледа на пациента в 108 кабинет, същият проявил арогантно отношение към дежурния екип, документирано в Амбулаторната книга на 111 неврохирургичен кабинет. Ответникът излага доводи, че агресивното поведение на ищеца и фактът, че същият самоволно е напуснал лечебното заведение без да му бъде назначена терапия, сочат на съпричиняване на вредоносния резултат в случай, че такъв е настъпил след напускане на пациента от лечебното заведение, за което обаче лекарите в ............... „....” ЕАД нямат вина, и което не е известно на медицинските специалисти в лечебното заведение. Предвид изложеното, ответникът моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се отхвърли предявеният иск. Претендира разноски.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е приложено заповедно дело № 43432/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, от материалите по което се установява следното:
На 11.08.2022 г. И. В. Ю. е депозирал пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „................. .... ЕАД, за сумата в размер на 1 000,00 лева, представляваща обезщетение за пр.пени неимуществени вреди вследствие на грешна преценка на служители на ответника относно необходимостта от зашиване на разкъсноконтузна рана на челото на ищеца при посещение по спешност в лечебното заведение на 04.07.2022 г., която интервенцията не е била необходима и не е била извършена поради отказ от страна на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 11.08.2022 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.
С разпореждане от 02.09.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 43432/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер на сумата 325,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса, както и 325,00 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника „................. ....
ЕАД, с което е бланкетно заявено, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК И. В. Ю. е предявил иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43432/2022 г. по описа на СРС, ГО, 29 състав, по исков ред.
Между вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и вземането, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен идентитет.
С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 13.11.2024 г. (протокол на лист 139 по делото), на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е обявил за безспорно между страните обстоятелството, че на 04.07.2022 г., около 01:00 ч., ищецът е посетил ответното лечебно заведение с твърдения за нанесен му побой.
От представения и приет като писмено доказателство Фиш за спешна медицинска помощ (л. 6 от заповедното дело) се установява, че на 03.07.2022 г. ищецът И. В. Ю. е бил транспортиран от ВМА в П., с оглед на получени от него травматични увреждания в резултат на побой.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Лист за преглед на 3 пациент в КБД/СО № 021526 (л. 7 от заповедното дело), от който се установява, че И. В.
Ю. е бил приет във Военномедицинска академия на 04.07.2022 г., в 00:26 часа, и е напуснал посоченото лечебно заведение на 04.07.2022 г., в 00:46 часа. Видно от представения лист за преглед е, че на пациента е била поставена следната основна диагноза „открита рана по окосмената част от главата“. По данни на пациента е снета следната анамнеза: мъж на 39 г., на когото същата вечер е нанесен побой, има загуба на съзнание, няма главоболие, гадене, повръщане или световъртеж, транспортиран от ЦСМП до МСО-ВМА. Дадено е заключение от преглеждащия лекар, че към момента липсват данни за черепно-мозъчна травма, като пациентът следва да остане под активно наблюдение от страна на общопрактикуващ лекар.
По делото е представен и приет като писмено доказателство Амбулаторен лист № ......./04.07.2022 г. (л. 8 от заповедното), за извършен първичен амбулаторен преглед на пациента И. В. Ю. от д-р Ст. М.. По данни на пациента е снета анамнеза за травматични увреждания по глава и тяло в резултат на побой. На пациента са назначени следните изследвания: хирургия (консултация от специалист); ортопедия и травматология (консултация от специалист); полуаксиална рентгенография на цял череп/ фас опрян на брада/СР каудално ексцентрична проекция; лицева рентгенография на долна челюст носчело; рентгенография на цервикални прешлени; профилна рентгенография на цял черепдесен профил; лицева рентгенография РА на цял череп.