Решение № 886 от 15.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. София, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.а

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20231100509653 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №9653/2023 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „К.“ ООД ЕИК **** гр.София срещу решение №1165 от 26.01.2023 г постановено по гр.д.№38413/2021 г на СРС, 67 състав ; в частта , с което на основание чл.344 ал.1 т.1,2 КТ е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното уволнение на К. И. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. **** със Заповед № 008/22.10.2019 г. на управителя на „К.“ ООД ; К. И. Н. е възстановен на длъжността „експерт търговия” в „К.“ ООД ; въззивникът е осъден да заплати на К. И. Н. на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл. 225, ал.1 КТ сумата 4320 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа за периода 02.11.2019 г. до 02.05.2020 г., ведно със законната лихва от 20.12.2019г. до окончателното плащане, да заплати на основание чл.224 ал.1 КТ сумата 1591,58 лева, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода 02.11.2016 г – 02.11.2019 г и сумата от 526,32 лева разноски пред СРС ; както и въззивникът е осъден да заплати по сметка на СРС 336,46 лева държавни такси и 350,88 лева разноски платено от бюджета на съда .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС . По причина на З.П.

/главен счетоводител и сестра на ищеца/ у въззивника липсват множество документи , включително такива за ползвания отпуск . При инвентаризация са установени нередности в склада и увреждане на служебния автомобил на ищеца , но нямало обяснения от последния .

В седмицата преди уволнението клиенти се оплаквали , че не могат да получат книги от 1 склада . Установени са липси на книги , а ищецът не е бил на работа от 14.10.2019 г до 18.10.2019 г . Обяснения са искани от ищеца , но не са получени по вина на ищеца , който 10 /десет/ дни е отсъствал от работа . СРС не е изяснил фактите по делото и е действал повърхностно . В доклада и в съдебното решение не е посочен трудовия договор , на който ищецът трябва да бъде възстановен . Поради сестра си З.П. ищецът е получил неправомерно суми и е отсъствал по лична преценка . Доказани са отсъствието от работа , а св.А. и св.Г. установяват множество дисциплинарни нарушения на ищеца . Дисциплинарните нарушения могат да се индивидуализират и в друг документ , който е достигнал до знанието на служителя . Не трябва да се кредитират показанията на свидетеля на ищеца , че последният е ходил на работа . Мотивите по отношение на дисциплинарните нарушения /за които според СРС не са изискани обяснения/ са неясни и не може да се разбере какви „умозаключения“ се правят от СРС . Незаконосъобразно първоинстанционният съд не е разгледал и уважил възражението за прихващане със сумата от 4600 лева , която е получена от ищеца без основание . Ищецът е получил от въззивника 10 686,60 лева чрез принудително изпълнение по отмененото неприсъствено решение на СРС . Въззивникът се е снабдил с изпълнителен лист , но все още не си е върнал тази сума от ищеца , защото не е установено секвестируемо имущество на същия . Не се дължи обезщетение по чл.224 ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск – З.П. не е водила надлежна документация , а отпуск не е отказван . Не е възможно ищецът да бъде възстановен на работа , защото длъжността му отдавна не съществува , а ищецът работи при друг работодател . Ищецът е получил недължимо много по-голяма сума отколкото евентуалното обезщетение за оставане без работа .

Въззиваемата страна Н. е подал писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Ищецът е възстановен на последната заемана от него длъжност /“експерт-търговия“/ съгласно трудов договор от 01.12.2002 г . Законосъобразно първоинстанционният съд е разграничил за кои дисциплинарни нарушения са изискани обяснения и за кои не са изискани . Отделно дисциплинарните нарушения не са индивидуализирани в процесната заповед за уволнение и не са доказани от ответника .

Уточнения на дисциплинарните отношения не могат да бъдат направени по време на процеса . Липсват предпоставки за извършване на прихващане и мотивите на СРС за това са напълно правилни .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 06.02.2023 г и е обжалвано в срок на 20.02.2023 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС .

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , настоящият съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

С процесната заповед №008/22.10.2019 г., издадена от управителя на ответното дружество ищецът е уволнен дисциплинарно поради това , че през периода 2017г. – октомври 2019г. е извършил следните нарушения:

2

-грубо нарушаване на споразуменията за конфиденциалност, неразделна част от трудовия договор;

-участие в сговор за неправомерно отклоняване от складовите наличности на конкурентната фирма Анубис Булвест от техния склад за гр.София;

-съхранение без знанието на управителя и ръководството на К. на присвоената чужда стока в централния склад на К.;

-нерегламентирани превози със зачисления му служебен автомобил за трети лица и за собствена изгода;

-значителни материални щети на служебен автомобил, предоставен на служителя за изпълнение на служебните му задължения;

-отказ да изпълни множество издадени заповеди във връзка с ежедневните му ангажименти; преждевременно напускане на работното място.

Според от приетата по делото покана от ответника заповедта за уволнение е връчена лично на ищеца на 02.11.2019г.

Според Заповед /без номер и дата/, издадена от управителя на ответното дружество от ищеца са поискани писмени обяснения във връзка със складиране и съхранение на чужда стока на конкурентна фирма в складовете на ответника – работодател, като е даден срок за предоставянето им до 14:00 ч. на 22.10.2019г. Препис от заповедта е връчена лично на ищеца, което обстоятелство е удостоверено с положен от него подпис и изписана дата 22.10.2019г.

Разпитаните по делото свидетели не излагат твърдения работодателят да е отправял устно искане за допълнителни обяснения.

Според СРС съгласно константната съдебна практика /Решение № 257 от 22.05. 2012 г. по гр.д№ 985/2011г. на ВКС, IV г.о., Решение № 221 от 30.07.2014 г. по гр.д.№ 7639/2013г. на ВКС, IV г.о., Решение № 254 от 04.11.2014г. по гр.д. № 7086/2013г. на ВКС, IV г.о. и др./, в изпълнение на задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, работодателят следва да поиска от работника или служителя да даде устни или писмени обяснения, като му предостави разумен срок за това преди налагане на дисциплинарното наказание. Това искане може да бъде направено от работодателя устно или писмено. Когато искането е направено устно, то следва да е било направено по начин, че да бъде възприето от работника или служителя.

Когато искането е писмено, то следва да се връчи на работника или служителя – лично, или чрез пощенска услуга – на адрес, посочен от работника или служителя. Съгласно разпоредбата на чл.193, ал. 2 КТ, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения, или изобщо не му е поискал обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

Според СРС по отношение на една част от твърдените процесуални нарушения - грубо нарушаване на споразуменията за конфиденциалност, неразделна част от трудовия договор, 3 нерегламентирани превози със зачисления му служебен автомобил за трети лица и за собствена изгода; значителни материални щети на служебен автомобил, предоставен на служителя за изпълнение на служебните му задължения; отказ да изпълни множество издадени заповеди във връзка с ежедневните му ангажименти; преждевременно напускане на работното място работодателят не е отправил искане за изслушване на устни или писмени обяснения. Дисциплинарното наказание за тези нарушения е незаконно и на основание чл.193 ал.2 КТ трябва да се отмени без да се изследва спорът по същество.

Според СРС по отношение на другите нарушения - участие в сговор за неправомерно отклоняване от складовите наличности на конкурентната фирма Анубис Булвест от техния склад за гр. София; съхранение без знанието на управителя и ръководството на К. на присвоената чужда стока в централния склад на К. – заповедта не отговаря на изискванията на чл.195 ал.1 КТ за мотивиране/индивидуализация на нарушенията. Липсва посочване на конкретни действия/бездействия на служителя, с които е извършил твърдените нарушения. Нарушенията не са описани с обективните им признаци – дата и място на извършване за всяко от тях поотделно, което възпрепятства извършване на проверка за спазване на сроковете за налагане на дисциплинарни наказания по чл. 194, ал. 1 КТ. Освен това липсва посочване на конкретни разпоредби – законови или такива в правилника за вътрешния трудов ред, които работодателят счита, че са нарушени. В заповедта не са изложени мотиви, обуславящи налагане на конкретното дисциплинарно наказание. Липсата на надлежни реквизити в заповедта за дисциплинарно уволнение по чл.195 ал.1 КТ има за последица незаконосъобразност на дисциплинарното наказание .

Според СРС , освен че е допуснал множество процедурни нарушения при издаване на заповедта за дисциплинарни нарушения , ответникът не е доказал извършването на нарушенията . Свидетелят Г. споделя, че няма непосредствени впечатления, а това, което знае от заседания на ръководството на ответното дружество е, че ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения – не се е явявал на работа, не е допускал клиенти до склада на дружеството, внесъл книги на чужди издателства в склада на ответника. Свидетелят А. споделя, че през месец септември 2019г. ищецът ползвал отпуск без да изисква предварителното разрешение на работодателя, в периода 14.10.2019г.-20.10.2019г. спрял да се явява на работа, а освен това клиенти на дружеството звънели на свидетелката с оплаквания, че складът, за който Н. отговарял бил затворен и не могли да си получат стоката. Има данни за различни от обективираните в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения . Показанията на свидетеля Г. в частта, с която описва извършени от ищеца нарушения не възпроизвеждат преки и непосредствени впечатления на свидетеля, а се преразказва това, което свидетелката е чула от трети лица.

Според СРС дисциплинарното уволнение е незаконосъобразно и трябва да се отмени , а ищецът да се възстанови на работа . Съгласно чл.344 ал.1 т.2 КТ работникът или служителят може да иска възстановяване на предишната работа, като уважаването на този иск е обусловено от отмяната на уволнението. В случая ТПО на ищеца е безсрочно и същият трябва да се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност– „експерт търговия” при 4 ответника „К.“ ООД.

Според СРС искът по чл.344 ал.1, т.3 КТ във вр.чл.225 ал.1 КТ е частично основателен .

Съгласно чл.344, ал.1, т.3 КТ работникът или служителят има право да иска обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а по силата на чл.225 ал.1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. В случая се претендира обезщетение за периода от 02.11.2019г. до 02.05.2020г. От приетото по делото заверено копие на трудова книжка, се констатира, че липсват вписвания, касаещи полаган труд по трудово правоотношение от страна на ищеца за процесния период. Видно от заключението по приетата по делото ССЕ последното брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер 720 лева, съответно за периода от шест месеца се дължи обезщетение в размер 4320 лева, до който размер следва да бъде уважен предявеният иск.