Определение № 236 от 02.06.2023, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 236 гр. Бургас, 01.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20232000500155 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК и е образувано по частната жалба на Р. Г. Д., ищец по гр.д. № 1164/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас против Определение № 852 от 23.03.2023 г. по същото дело, с което съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателката производството по делото да бъде възобновено поради отпадане на пречките за движението му, и разглеждането му да продължи от онова действие, при което е било спряно.

Твърди се, че обжалваното определение е неправилно.

Излагат се подборни съображения, че от посочените в исковата молба образувани пет различни дела през РС - Царево, всяко едно от делата представляващо частична претенция от сумата 60 000 евро, срещу „ЛАЙТ ХАУС 2” ООД, с ЕИК 200183856, и срещу М. Е. - в личното му качество (ч.гр.д. № 51/2022 г. по описа на PC - Царево; ч.гр.д. № 52/2022 г. по описа на PC - Царево; ч.гр.д. № 53/2022 г. по описа на PC - Царево; ч.гр.д. № 54/2022 г. по описа на PC - Царево и ч.гр.д. № 55/2022 г. по описа на PC Царево), след образуване на настоящото първоинстанционно дело - гр.д. № 20222100101164, по описа на БОС, Районен съд - Царево е издал изпълнителни листи срещу М. Е. - в качеството му на физическо лице, по четири от образуваните заповедни производства, по които изпълнителни листи са образувани изпълнителни дела при ЧСИ Трифон Димитров срещу длъжника М. Е. Твърди се, че за това обстоятелство ищцата е уведомила БОС, представила е писмени доказателства за твърденията си, и е поискала възобновяване на производството по гр.д. № 1164/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.

Твърди се, че е неправилен отказът на първоинстанционния съд да възобнови производството по съображения, че издадените четири изпълнителни листа и образуваните четири на брой изпълнителни дела, не са 1 достатъчни, за да обосноват правния интерес на ищцата от водене на исковото производство, тъй като вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 54/2022 г. по описа на PC - Царево е все още спорно.

Изложени са твърдения, че съдът не е безпристрастен, тъй като по всякакъв начин прави опит чрез законови процесуални способи да забави разглеждането на делото. Сочи се, че докато ищцата води дела една година, и докато българският съд постанови своите решения, длъжникът М. Е. вече се е разпоредил със своята собственост на територията на Република България, за да избегне по всякакъв начин уреждане на финансовите си задължения към нея. Изложени са допълнителни твърдения по фактите, касаещи съществото на спора.

Претендира се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на разглеждането му от друг съдебен състав на ОС Бургас, тъй като у жалбоподателката са налице съмнения, че този съдебен състав не е безпристрастен към конкретния правен спор.

Представени са писмени доказателства, касаещи исковата претенция.

В предоставения на ответниците по иска и по частната жалба срок е подаден писмен отговор от ответниците Р. М. И. и М. Д. П., чрез пълномощника им адв. М. З. от АК гр. Б. Жалбата е оспорена като неоснователна. Изложени са съображения, че както в определението си за спиране на производството (определение № 75 от 09.01.2023 г.), така и в обжалваното определение, с което е отказал да възобнови производството, БОС е изложил подробни, ясни и обосновани мотиви за обстоятелството, че между страните по настоящото съдебно производство е налице преюдициален спор предмет на гр.д. № 1399/2022 г. по описа на БОС, производството по което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт, поради което е необходимо въпросният преюдициален спор да приключи окончателно преди да се възобнови производството по настоящото дело и да се извършат съответните последващи процесуални действия. Твърди се, че изложените в частната жалба твърдения и разсъждение са подробни, но напълно ирелевантни. По отношение на твърденията за небезпристрастност на съда се сочи, че те са необосновани, без да е налице формално посочване на което и да е основанията за отвод по смисъла на чл. 22 от ГПК и без да е ясно формулирано и отправено подобно искане по реда на чл. 23 от ГПК.

Твърди се, че за да достигне до извод, че между настоящото исково производство и това по гр.д. № 1399/2022 г. е налице регламентираната от законодателя преюдициалност, което налага спиране на производството по настоящото дело, БОС е съобразил както разпоредбите на материалния закон, така и съдебната практика в т.ч. и разясненията дадени в ТР №2/09.07.2019 г. по т.д. № 2/2017 г. Твърди се, че съдът правилно е приел, че приемането на противното би довело до ситуация, в която в производството по чл.135 от ЗЗД длъжникът по едно несъществуващо, погасено по давност или вече изпълнено от него било доброволно или принудително вземане на практика да няма път и възможност за се защити и избегне уважаването на иска.

Претендира се съдът да остави без уважение подадената частна жалба и да потвърдите обжалваното определение.

2

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

Производството гр.д. № 1164/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас е образувано е по исковете с правно основание чл. 135 от ЗЗД на Р. Г.

Д. против М. Е., Р. М. И. и М. Д. П., за обявяване за недействителен по отношение на ищцата на сключения на 14.02.2022 г. в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, договор за прехвърляне на дружествени дялове, по силата на който М. Е. е продал на Р. М. И. собствените си 65 дружествени дяла от капитала на „Лайт хаус“ ООД, ЕИК 200183856, както и на сключения на 14.02.2022 г. в писмена форма, с нотариална заверка на подписите, договор за прехвърляне на дружествени дялове, по силата на който М. Е. е продал на М. Д. П. собствените си 65 дружествени дяла от капитала на „Лайт хаус“ ООД, ЕИК 200183856.

С определение № 75 от 09.01.2023 г. първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, след като е констатирал, че в Бургаския окръжен съд е образувано и висящо гр.д.

№ 1399/2022 г. с предмет установителни претенции на същата ищца против търговското дружество „Лайт хаус“ ООД и М. Е., за установяване на вземане на ищцата в размер на 117300 лв - частично от дължима сума в размер на 60 000 евро, представляваща договорено, но неплатено възнаграждение на ищцата по сключен договор за правна защита и съдействие под № 715174.

Съдът е установил, че в производството по гр.д. № 1164/2022 г., ищцата е посочила, че обосновава качеството си на кредитор по отношение на първия ответник - М. Е. с дължимостта от негова страна на суми за извършени от нея за него в лично качество, като управител на „Лайт хаус“ ОООД и като съдружник в „Инвест-2 МР“ ООД дейности по сключения между тях на 22.07.2019 г. договор за правна защита и съдействие № 715714.

Съдът е приел, че са налице предпоставките на закона за спиране на настоящото производство до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.д. № 1399/2022 г. по описа на Бургаския окръжен съд, поради преюдициалност на този спор по отношение на спора по гр.д. № 1164/2022 г. на БОС, като се е позовал и на разясненията дадени по т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 09.07.2019 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2017 г., ОСГТК. Определението на БОС за спиране на производството по делото е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано от страните.

С молба от 13.02.2023 г. ищцата е поискала възобновяване на производството по делото, като е посочила, че по четири от петте образувани от нея заповедни производство за сумата от общо 60 000 евро, представляваща договорено, но неплатено възнаграждение на ищцата по сключен договор за правна защита и съдействие под № 715174, заповедният съд й е издал изпълнителен лист против длъжника М. Е., по които изпълнителни листи са образувани изпълнителни дела против този длъжник (изп.дело № 303/2022 г. въз основа на издадени заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 55/2022 г. по описа на РС - Царево;

3 изп.дело № 304/2022 г. въз основа на издадени заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 53/2022 г. по описа на РС - Царево; изп.дело № 305/2022 г. въз основа на издадени заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 52/2022 г. по описа на РС - Царево; и изп. дело № 306/2022 г. въз основа на издадени заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 51/2022 г. по описа на РС Царево). Посочила е, че с оглед на горното, за нея е налице правен интерес от водене на исковото производство по гр.д. № 1164/2022 г. на БОС. Приложила е преписи от издадените й изпълнителни листи по посочените четири заповедни производства.

Със становище от 01.03.2023 г. ответникът по делото М. Е. се е противопоставил на искането за възобновяване на производството. Изложил е твърдения, че по заповедните производства има депозирано възражение от другия длъжник – „Лайт хаус 2“ ООД, а в производството по гр.д.№ 1399/2022 г. на БОС ищцата е заявила, че общата й претенция се претендира солидарно от двамата длъжници. Към становището на ответника Е. са приложени протокол от открито съдебно заседание по гр.д. № 1399/2022 г. и решение № 365 от 06.03.2023 г. по същото дело, невлязло в сила.

С обжалваното в настоящото производство определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за възобновяване на производството по делото. Изложени са съображения, че съобразно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, ищцата извежда правния си интерес от наличието в нейна полза на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 54/2022 г. по описа на РС Царево, което е все още спорно. С постановеното по гр.д. № 1399/2022 г. решение е прието за установено, че вземане в размер на 24 000 лв. е дължимо на ищцата от М. Е., но този съдебен акт не е влязъл в сила към настоящия момент, поради което все още не са отпаднали пречките за движението на производството по гр.д. № 1164/2022 г. на БОС.

Настоящият състав напълно споделя тези изводи на първоинстанционния съд. Съгласно разяснението, дадено по т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 9.07.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГТК, а именно, че е налице връзка на преюдициалност по смисъла на чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК между производството по предявен от кредитора иск за вземането му и предявен иск по чл.135 ЗЗД за обявяване на относителна недействителност на извършени от длъжника действия, увреждащи кредитора, и висящността все още на спора по гр.д.№ 1399/2022 г. на БОС, съдът намира, че не е налице основание за възобновяване на производството по делото.

В допълнение към горните съображения следва да се добави, че по делото от ответниците е оспорено качеството на кредитор на ищцата и размера на вземането й. От представения протокол от откритото съдебно заседание по гр.д. № 1399/2022 г. на БОС се установява, че в резултат на наложени запори по посочените в исковата молба от ищцата изпълнителни дела са погасени суми (по изп.дело № 306/2022 г. - на цялата главница и на лихвата до 13.12.2022 г.; по изп. дело № 304/2022 г. - на лихвите до 16.02.2022 г. и на разноски), поради което и ищцата е заявила частичен отказ от иска и 4 производството в тази му част е прекратено. Ето защо настоящият състав намира, че качеството на кредитор на ищцата по отношение на ответника М.

Е., продължава да е в зависимост от произнасянето на съда по гр.д. № 1399/2022 г. на БОС, което все още е висящо, поради което не е налице основание за възобновяването на производството по гр.д. № 1164/2022 г. на БОС.

Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.