Решение № 1423 от 03.12.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1423 гр. Варна, 03.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20243110201533 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Й. Н. от с.Господиново, общ.Долни Чифлик, област Варна, срещу Наказателно постановление № 564/27.02.2024 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр.Варна, с което на основание чл.266, ал.1 от ЗГ му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 600.00 (шестотин) лв. извършено нарушение по чл. 213, ал.1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/.

В жалбата се оспорва извършеното нарушение, като е предвид 1 количеството дървесина се претендира приложение на чл. 28, б."а" от ЗАНН.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител адв. А. Д., ВАК, който поддържа жалбата, представя и допълнителни писмени доказателства, с оглед на които претендира, че неправилно е определен субекта на нарушението, както и неправилно е определено наказанието. Претендира за отмяна на НП като незаконосъобразно и за направените разноски по делото.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител с.з., постъпило е писмено становище, с което се претендира потвърждаване на издаденото НП като правилно и законосъобразно.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл. 59 от ЗАНН и е процесуално допустима.

На 30.09.2023 г. служители от ДЛС - „Шерба“ – св.Д. Ж. и св.С. Х. получили сигнал за съхранение на дървесина в с.Рудник, област Варна, в частен имот на А. Н.. Двамата незабавно посетили адреса в с.Рудник, където били посрещнати от лицето Й. Н. /баща на А. Й. Н./, който отказал да ги допусне в имота. На место пристигнал и св.Д. Д. – служител в ДЛС „Шерба“ който поискал съдействие от органите на полицията и след тяхната намеса била извършена проверка в имота.

В присъствието на А. Н. било установено, че в двора се съхранява 3.00 /три/ пространствени куб. м. дървесина – дърва за огрев от дървесен вид "цер", на дължина 1 м. не придружени с превозен билет.

При тези обстоятелства бил съставен „Констативен протокол“ серия 2

СИДП, № 002396/30.09.2023 г. и АУАН, серия СИДП 2021 009801/30.09.2023 г. /приложени/ за нарушение по чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ .

№

При тези обстоятелства било издадено и атакуваното НП № 564/27.02.2024 г. на Директора на РДГ - Варна, връчено лично на 0 8.03.2024 г.

/известие за доставяне л.5 по делото/.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя С. Х., св.Д. Ж., св.Д. Димитров, изготвената съдебно-криминалистическа експертиза и от приложените, и приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации в АУАН и НП са необосновани и не се подкрепят по категоричен начин от приобщените към делото доказателства, като констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност за вмененото като извършено от жалбоподателя нарушение са допуснати нарушения на процесуалните правила, всяко от което самостоятелно водещо до опорочаване на производството по налагане на административно наказание.

Основание за законосъобразност на всяко издадено НП е да бъде издадено от компетентен орган, което в случая е спазено, тъй като съгласно чл.

275, ал.1, т.2 от ЗГ НП по закона се издават от "оправомощени от Министъра на земеделието и храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите", каквото несъмнено се явява Директора на РДГ гр.Варна с оглед приложената Заповед РД 49-199/ 16.05. 2011 г., с която са му предоставени правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН.

Нарушението, чието извършване е вменено на жалбоподателя е квалифицирано в АУАН и НП по чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ ,който въвежда забрана за покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товарене, 3 транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване на дървесина, непридружена с превозен билет, като нарушаването е скрепено със санкция, определяема по реда на чл. 266, ал.1 от ЗГ – глоба в размер от 500.00 лв. до 5000.00 лв. Следователно, формално е налице съответствие между констатираното нерегламентирано съхранение на дървесина и основанието за наложената санкция. От друга страна обаче, с оглед депозираните за пръв път в с.з. писмени доказателства, съдът споделя тезата на защитата за това, че АНО неправилно е определил субекта на извършване на нарушението.

Видно от приложеното копие от Нотариален акта за покупкопродажба /№ 53, том І , рег. № 3398, дело № 49/2015 г./ продавачите А. П. Кр. и Г. Кр. Г., продават на Ст. Г. В. и Я. Г. Н. – процесния имот в с.Рудник, общ.Долни чифлик, област Варна – в който са намерени процесните дърва за огрев - 3.00 /три/ пространствени куб. м. дървесина – дърва за огрев от дървесен вид "цер", на дължина 1 м. , при което за настоящия съдебен състав остава недоказано от обективна и субективна страна, че именно А. Й. Н. е извършител на нарушението по чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ .

Не следва да се забравя, че тежестта на доказване в наказателния процес е на наказващия орган и посочения като нарушител не следва да доказва невинността си. При така установеното, съдът приема, че наказващият орган не се е съобразил с задълженията си по закон, вменени му по силата на чл. 52, ал.4 от ЗАНН и ако бе извършил детайлна и задълбочена проверка на приложените по преписката писмени доказателства очевидно би достигнал до извод за виновност, но друго лице, а не на посочения като нарушител. С оглед на изложеното и установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че от субективна страна жалбоподателят не е извършил административното нарушение по ЗГ, за което е бил наказан, поради което НП е издадено в нарушение и на чл. 54, пр.1 ЗАНН, и следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Наред с посоченото по-горе съдът намира за необходимо да отбележи и това, че наказващият орган само формално е посочил, но реално неправилно 4 е преценил липсата на предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, за което напълно основателно претендира защитата на нарушителя.

Използваният от наказващият орган подход при обсъждане на възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН не се споделя от настоящия съдебен състав. На първо място това е така понеже ЗАНН не предвижда критерий за отграничаване на маловажните случаи, поради което във всеки един случай следва да се подхожда конкретно при съобразяване с относимите смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, при които е извършено административното нарушение, например стойността на вредата ако има такава, кръгът на засегнатите обществени интереси и т.н.

Посредством задължителните за всички съдилища указания, дадени с ТР № 1/12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС се прие че "...преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол ... когато съдът констатира,че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на НП,поради издаването му в противоречие със закона... ".

От друга страна известно е, че когато преценява дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, попадащи в обхвата на чл. 6 ЗАНН, т.е. когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 от ЗАНН. Ако тази разпоредба бъде приложена, на практика нарушителя се освобождава от административно наказателна отговорност. При така посоченото, следва да се приеме, че в случая се касае за особена компетентност на наказващият орган за произнасяне по специален, различен от общия за произнасяне ред, но в никакъв случай това произнасяне не може да почива на преценка по целесъобразност. Тази преценка на наказващият орган подлежи на съдебен контрол, но само когато съдът констатира, че са били налице предпоставките за приложение на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не ги е приложил.

5

Изхождайки от изложената в горния абзац принципна позиция, въззивният съд счита, че при разрешаване на въпроса относно приложението на чл. 28, б."а" от ЗАНН следва да се извърши прецизна оценка на обекта на посегателство, степента, в която е засегнат от деянието, както и данни за личността на извършителя. В този контекст, настоящият съдебен състав е изправен пред деяние с изключително ниска степен на обществена опасност с оглед тази незначителна имуществена стойност, (по делото остава неизяснено защо дървесината не е иззета.

Дори елементарна съпоставка на извършеното от нарушителя с криминогенната обстановка в страната и извършващите с в нея множество несанкционирани случаи на т.нар. "незаконна сеч", респ. налагане на санкции в същия размер от РДГ - Варна за нарушения по ЗГ с предмет, в пъти надвишаващ настоящия, безусловно сочи и налага квалифицирането му като "формално" по смисъла на чл. 28, б."а" от ЗАНН. При правилно установените обстоятелства и в рамките на оперативната си самостоятелност, Директорът на РДГ Ш. е следвало да предприеме някоя от мерките посочени в чл. 28, б."а" от ЗАНН преди да пристъпи към санкциониране на жалбоподателя.

След като не го е сторил в правомощията си по чл. 53, ал.1 от ЗАНН наказващият орган е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон, поради което и атакуваното НП следва да бъде изцяло отменено като незаконосъобразно и на това правно основание.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на сторените по делото разноски, съдът установи от правна страна следното:

В съответствие с правилото на чл. 78а ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК и като 6 взе предвид приобщеното по делото заверено копие на договора за правна помощ, представен от процесуалния представител на въззивника и направеното изрично искане в този смисъл, съдът намери, че следва да присъди заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение, сторени от жалбоподателя в хода на производството по делото.

В случая претендираното от процесуалния представител на въззивника възнаграждение е в рамките на предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно правилата, предвидени в чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за осъществено процесуално представителство по дела и като съобрази, че същият е участвал в съдебното производство в три заседания и при изготвяне на въззивната жалба и уточняващата молба към същата, приложения по делото Договор за правна помощ и съдействие – /л.13гръб/ и Списък на разноски по чл.80 – ГПК, /л.14 по делото/, по които е заплатена сумата от 400.00 /четиристотин/ лв., намира, че следва да му бъде присъдено възнаграждение в претендирания размер, както и направените разноски по изготвената съдебно-криминалистическа експертиза в размер на 200.00 /двеста/ лв.

С оглед изхода на делото, следва да бъде оставено без уважение искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, предл. първо от ЗАНН , съдът

7

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 564/27.02.2024 г. на Директора на РДГ- Варна, с което на А. Й. Н. с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 213, ал.

1, т.2 от Закона за горите /ЗГ/ на осн. чл. 266, ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 600.00 /шестотин/ лв..

ОСЪЖДА "РДГ" – Варна да заплати на адв. А. Д., АК-Варна сумата от 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП , вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК , както и сумата в размер на 200 лв. разноски за експертиза.