Решение № 613 от 22.07.2020, Окръжен съд - Бургас

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 159 22.07.2020 година Град Бургас

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски окръжен съд граждански състав

На двадесет и пети юни Година две хиляди и двадесета

В открито заседание в следния състав:

Председател: Симеон Михов

Членове:

Съдебни заседатели:

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от С.Михов търговско дело номер 593 по описа за 2018 година.

Настоящото дело беше образувано по повод искова молба от „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, „Околовръстен път“ № 260, представлявано от Димитър Шумаров и Милена Ванева, чрез адв. Владимир Илков Павлов, със съдебен адрес: гр. София 1421, бул. „Черни връх“ 33Е, ет.4 против В.Д.Р., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез особения представител адв. Елена Ставрева, АК - Бургас, с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника съществуване вземането на ищеца (като правоприемник на дейността на Алфабанк-клон България), така както е посочено в представеното на съда по ч.гр.д. 1226/2018 г. на Районен съд - Бургас извлечение от счетоводни книги на банката, произтичащо от Договор за кредит № ***/ 2008, Продукт ***, за следните суми: 37 605,95 евро непогасена главница, ведно със законната лихва от 19.01.2018 г. до окончателното ѝ изплащане и 222 лв. нотариални такси. Претендира се и присъждането на направените от ищеца съдебно-деловодни разноски, в това число допълнително заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 17.05.2008 г. страните сключили договор за кредит № ***/ 2008, Продукт ***, по силата на който „Алфабанк - клон България“ (чийто правоприемник на дейността е „Юробанк България“ АД) предоставила на П. Т. Р.и В.Д.Р. банков кредит в размер на 33 000 евро за покупка, строителство и ремонт. Срокът за погасяване на кредита бил 30 години (360 месеца), на 360 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихви, първата от които била дължима един месец след датата на първото усвояване, респективно след изтичане на гратисния период, а всяка следваща вноска била дължима на същото число на съответния месец до пълното погасяване на кредита. Била договорена годишна лихва от 6,2 % за първите 15 години, считано от датата на подписването му, след което банката да определи лихвения процент. При неприемането му или при неявяване в банката за подписване на анекс, кредитополучателите следвало да издължат остатъчния размер от кредита в срок до един месец след изтичане на петнадесета година от срока на договора.

Кредитополучателите дължали и такса за управление и обработка на кредита и при предсрочно погасяване в посочените в договора размери. Подписани били и общи условия, неразделна част от договора, в които били уговорени наказателна лихва при забава за плащане на месечните погасителни вноски, както и правото на банката да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.

В по-късен етап към договора били подписани общо 3 анекса, с които кредитът бил предоговарян, като към главницата били прибавяни редовната, просрочената и наказателната лихви и се удължавал срока на договора, със или без гратисен период. Било предвидено погасителният план да се актуализира от банката в началото на всяка следваща календарна година и кредитополучателите да се явяват в банката, за да им бъде предоставен, като неявяването ги освобождавало от задължението да заплащат дължимите суми съгласно актуализирания план.

Била уговорена и неустойка за просрочие на вноски, такси, комисионни и разноски. Освен това, анекси № 2 и 3, съответно от 31.01.2012 г. и 18.07.2013 г., ответникът подписал вече в качеството си не на кредитополучател, а на солидарен длъжник, като се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя на основание чл. 101, във връзка с чл. 121-127 от ЗЗД, както и за всички последици от неизпълнението, включително и за разноските по събирането. Била увеличена договорната лихва на 7 % годишно. Съгласно погасителния план към анекс № 3, остатъкът от кредита се изплащал на 348 месечни погасителни вноски с падеж 18-то число на съответния месец, считано от 18.08.2013 г. до 18.07.2042 г. в размер на 258,36 евро, като последната изравнителна вноска трябвало да бъде в размер на 261,06 евро.

Твърди се също така, че поради неизпълнение от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници, банката предприела действия за събиране на просрочените вноски, като се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 6464/2014г. по описа на Районен съд – Бургас и било образувано изп.д. № 20148000400735/2014 г. при ЧСИ с № 800 - Ивелина Борисова Божилова.

След като неизпълнението на договора от страна на длъжниците продължило, банката обявила остатъка от кредита за предсрочно изискуем, за което изпратила нотариална покана до длъжниците на посочените в договора адреси, като солидарният длъжник Я. И.я получила лично за себе си и със задължение за предаване на дъщеря си - кредитополучателя П. Р.. Ответникът В.Р. се считал уведомен чрез залепване на основание чл. 47 ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 47 ал. 5 от ГПК. За част от предсрочно изискуемите суми, банката се снабдила със заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. 1226/2018 г. на Районен съд – Бургас, който бил присъединен към горепосоченото по-рано образувано изпълнително дело.

В отговора на исковата молба, служебният защитник на ответника В.Р. поставя под съмнение представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на ищеца. Сочи липсата на редица съществени елементи: в Анекс № 3 - на дати на сключване, на преструктуриране на главницата, на последната вноска; на погасителни планове; на данни за размерите на редовната и просрочената главница и лихвите, вкл. наказателната, които се прибавят към главницата. Липсвала и яснота относно компонентите на лихвената база по т. 11 от общите условия и на доказателства за уведомяването на кредитополучателя за това. Прави възражения за нищожност на редица клаузи от договора, анексите и общите условия: на т.1 от трите анекса – поради противоречие със закона и добрите нрави, невъзможен предмет, анатоцизъм, неравноправни по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.04.1993 г.; на т. 1.2 от анекси № 2 и 3, с които се променя размерът на годишната лихва – поради липсата на съгласие; на т. 13 от ОУ – поради противоречие с добрите нрави, неравноправни клаузи и порочна практика по смисъла на чл. 68 и сл. от ЗЗП; на т. 12 от ОУ – поради неравноправна, противоречие със закона и добрите нрави, липса на съгласие; на т. 3 от анекс № 1 и т. 4 от анекси № 2 и № 3 – поради противоречие с разпоредбите на чл. 86 от ЗЗД, като счита за недопустимо с договор да се променя законово определеният размер на обезщетението за забава, а в случай че бъдат счетени за неустоечни – поради неравноправност, противоречие с добрите нрави и липса на съгласие и в условията на евентуалност моли да бъде намалена поради прекомерност; на клаузите за възлагане на нотариалните такси върху длъжника – поради неравноправност и липсата на доказателства за тях. Счита, че законната лихва не се дължи от 19.012018г. и че липсват доказателства за сторените в заповедното производство разноски.

Банката в допълнителната си искова молба счита, че наведените с отговора на исковата молба доводи на ответната страна са неоснователни, тъй като в договора и анекс № 1, В.Р. се подписал заедно със съпругата си П. Р. като кредитополучател и отговарял солидарно заедно с нея. В последствие подписал анекси № 2 и 3 като „солидарен длъжник“, с което на основание т.7.1 се задължил да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя на основание чл. 101, вр.чл. 121 – 127 от ЗЗД. И в двата случая ответникът оставал солидарно задължен, независимо от основанието за това, обемът на отговорността му не се променял. Счита, че въпросът дали длъжницата П. Р. е редовно уведомена за предсрочната изискуемост, не може да бъде изследван в настоящото производство предвид наличието на влязла в сила заповед за изпълнение, както и поради факта, че такова възражение може да направи единствено тя.

Депозираният отговор на допълнителната искова молба съдържа твърдения, че процесният договор като сключен с потребител по смисъла на ЗЗП и директивата, следва да се преценя съобразно посочените нормативни актове. Направено е възражение за нищожност и на клаузите на чл. 7 и 7.1 от анекси № 2 и 3 поради липса на основание, като съчетаващи два вида лични обезпечения – поръчителство и встъпване в дълг, респективно са неравноправни – чл. 143 и 146 ал.2 от ЗЗП. Счита, че ответникът е подписал договора като поръчител. Вземането на банката било погасено изцяло или частично от публичната продан на ипотекирания в полза на банката недвижим имот, извършена на 24.11.2016 г. Сочи липсата на доказателства за представителната власт на П. Р., подписала анекс № 3 от името на ответника. Счита клаузите на чл. 4 и 5 от договора, както и на чл. 9, 13, 13.2 и 23 от общите условия, за неравноправни. Посочва, че извлечението от сметката на банката в настоящото производство не представлява доказателство за основанието и размера на вземането, а е частен документ.

В съдебно заседание ищцовата страна не изпрати процесуален представител, а в молби заяви, че поддържа исковете и моли съда да ги уважи като основателни и доказани. В подкрепа на претенцията си ангажира съдебно-икономическа експертиза.

В съдебно заседание ответникът чрез назначения служебен защитник, изрази становище за неоснователност на предявените искове поради всички изложени възражения. Позовава се на заключенията на приетите основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи. Защитната си теза разви в писмени бележки.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104 т.4 от ГПК. Налице са активна и пасивна легитимация за предявяване на настоящия иск. Исковата молба е подадена от активно легитимирано лице, което твърди, че е кредитор, предприел действия за принудително събиране на вземането си по облекчения ред на заповедното производство, в което обаче длъжникът е подал възражение. Няма спор, а и справка в ТРРЮЛНЦ показва, че „Юробанк България“ АД, ЕИК ********* е правоприемник на „Алфа банк“ А.Е. чрез клона си „Алфа банка – клон България“ АД с ЕИК *********. Искът е насочен срещу длъжник по заповедното производство, за който се сочи, че нарушава материални субективни права на ищеца, като неоснователно отказва изпълнение на изискуемо парично задължение. Същата е допустима и предвид наличие предпоставките на чл.422 от ГПК. Видно от приложеното заявление от ищеца, по което е било образувано ч.гр.д.№ 1226/2018 г. по описа на РС-Бургас, издаденият изпълнителен лист и заповед за изпълнение № 679/ 20.02.2018г., съдът е уважил подадена молба за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за посочените в исковата молба суми, както и за сумата от общо 1475.46 лв. направени разноски. Против издаването на тази заповед в законовия срок е подадено възражение от ответника. Производството по настоящото дело е образувано в срока, започнал да тече след подаването на възражението. Внесена е дължимата държавна такса.

Предявените искове са с правно основание чл.422 ал.1, вр.чл.415 и чл.124 ал.1 от ГПК и чл.430 и сл. от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.

Няма спор, че е бил сключен договор за кредит № ***/2008 от 17.05.2008 г. (л.12-18 по делото) между „Алфа банка – клон България“ АД от една страна и П. Т. Р.и В.Д.Р., като физическите лица са получили сумата от 33 000 евро, която е била усвоена. Срокът на издължаване е бил 360 месеца от усвояването според приложения погасителен план (л.139-145). С допълнително споразумение (анекс № 1) от 11.12.2009г. (л.17-18) са били променени условия по договора, в т.ч. прибавяне на непогасената част от начислените лихва върху редовната главница, наказателната лихва върху просрочената главница, към главницата (капитализиране) при нов краен срок – 11.12.2039 г., като към договорената годишна лихва е била добавена надбавка от 10 % върху непогасените в срок суми, с нов погасителен план (л.146-152). В чл.5 е уговорено, че поръчителите се задължават да отговарят солидарно с кредитополучателя при условията на чл.138 от ЗЗД, а според чл.5.1 солидарният длъжник се задължава да отговаря солидарно за всички задължения на кредитополучателя на основание чл.101, вр.чл.121 – 127 от ЗЗД. Подписаният на 31.01.2012г. анекс № 2 (л.19-20) отново предвижда включване на натрупаните лихви към главницата, променен е договореният лихвен процент на 7 %, срокът за погасяване е удължен до 31.01.2042 г. в 12 месечен гратисен период за главницата. Съставен е бил нов погасителен план (л.153-159), който „влиза в сила независимо дали е получен от кредитополучателя“. Чл.7 и чл.7.1 са аналогични по съдържание с чл.5 и чл.5.1 от предходния анекс. С последния анекс № 3 е с дата …/ 07.2013г. (л.21-22) отново начислените лихви са били включени към главницата, с приет нов погасителен план (л.23-26). На 26.09.2017г. е била получена нотариална покана за обявяване на кредита за предсрочно изискуем от Я. С. И., със задължение да я предаде на П. Р.. На 02.11.2017г. помощник нотариус при нотариус Феодора И. с район на действия РС-Бургас е приела за редовно връчена нотариална покана на ответника, на основание чл.47 от ГПК (л.39). Приложени са и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3793/ 11.09.2014г. по ч.гр.д.№ 6464/2014г. по описа на РС-Бургас и изпълнителен лист за дължими суми против П. Р., В.Р. и Я. И.отново по договор за кредит № ***/2008г. Поради неплащане на дължимите суми, банката е подала заявление пред РС-Бургас, било е образувано ч.гр.д.№ 1226/2018г. и издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК, № 679/ 20.02.2018г.

Разпечатката съдържа 30 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/958fce7f-48b7-4721-80e4-1b9517ff7a1c