Решение № 5147 от 13.09.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5147 гр. София, 13.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100508089 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Столична община, ул. „******* срещу Решение № 20039235 от 31.05.2022г., постановено по гр. д. № 66151/2019г. по описа на Софийски районен съд, 154 с-в, с което е признато за установено в отношенията между Oбщината и М. Н., че е налице грешка в основни данни на кадастралната карта и кадастралните регистри по отношение на реална част от 134 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, при граници на тази реална част: ПИ с идентификатор *** и от три страни - ПИ с идентификатор *** и реална част от 52 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. София, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници на тази реална част:

ПИ с идентификатор ***, ПИ с идентификатор *** и от две страни - ПИ с идентификатор ***, по отношение на невписването на обстоятелството, че ищцата М. Т. Н., ЕГН ********** е собственик на процесните реални части от имотите, както и че е допусната непълнота при одобряването на КККР на СО, Район „Витоша“, изразяваща се в ненанасянето в КК на реални части от 52 кв.м. и 134 кв.м. от бивш имот с пл. № 186 от кв. 58 по регулационния план на гр.

София, м. „Манастирски ливади - запад“, одобрен със Заповед № РД-09-50-66 от 1

10.02.1999 г. на Гл. архитект на гр. София и непосочването в Кадастралния регистър на ищцата като собственик., уважил е иса по чл. 108 ЗС по отношение на описаните погоре реални части.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилно прилагане на материалните норми относно прилагането на дворищно-регулационните планове. Счита, че по отношение имота е приложена регулацията доброволно чрез подаваните от ищцата (съвместно с трето за делото лице) искания за изменение на плана за регулация с оглед на реализиране на нейни инвестиционни намерения. Счита, че е придобил имота по давност. Проследен е регулационния статут на имота. Твърди се реализиране на мероприятията за които посочените реални части са били отредени с ЧЗРП от 1996г.

(улици) при действие на ЗТСУ. Поради доброволно прилагане на регулацията нямало нужда от отчуждителна процедура по ЗТСУ или ЗУТ. Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва и се иска потвърждаване на решението. В отговора ищцата се позовава на влязло в сила решение по отношение на друга реална част от първоначалния имот (собственост на трето за делото лице).

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.

След преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства въззивния съд намира жалбата за неоснователна, а решението за правилно.

От представените по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 41, том V, дело № 446/1992 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 165, том X, дело № 1868/93г. се установява, че ищцата М. Н. е придобила собствеността върху недвижим имот, представляващ празно неурегулирано дворно място от 520 кв.м., съставляващо имот с планоснимачен № 186, нанесен в кадастрален лист 542 по плана на гр. София – м.Манастирски ливади, при съседи: „ул. „Бяло поле“, път, А.С.Д. и наследници на Кирил Евстатиев, който имот се намира в гр. София, ***.

Установява се от приложената към исковата молба комбинирана скица за пълна или частична идентичност, че 52 кв.м. от стар имот с планоснимачен номер 186 попадат в имот с идентификатор ***, както и че 134 кв.м. от стар имот с планоснимачен номер 186 попадат в имот с идентификатор ***, както и че 167 кв.м. от стар имот с планоснимачен номер 624 попадат в имот с идентификатор 2

***.

С Нотариален акт за учредяване на съсобственост върху УПИ № 163, том I, per.

№ 15163, дело № 151/2008 г., С.Б.Д. и М. Т. Н. с цел реализация на застрояване, съгласно действащия ПУП, са учредили съсобственост върху новообразувания урегулиран поземлен имот, в чийто състав са включени поземлен имот с планоснимачен номер 624, находящ се в София, община Столична, район „Витоша“ с площ от 430 кв.м. и поземлен имот с планоснимачен номер 186. Новообразувания урегулиран поземлен имот е с площ по графични данни 790 кв.м., обозначен по скица № 94-С-857/05.11.2007г., презаверена на 05.06.2008 г. от СО, район „Витоша“, като УПИ № 1-186, 624 в квартал № 58, по регулационен план на София, местността „Манастирски ливади - запад“, при граници: улица, УПИ № 11-457, УПИ № III- 187А, 605, УПИ № VI, за ОДЗ, улица.

От представеното удостоверение № 192 се установява, че С.Д. и М. Н. са построили жилищна сграда в горепосоченото новообразувано УПИ I- 186, 624, въведена в експлоатация на 22.02.2010 г.

Със заявление до кмета на район „Витоша“ с нотариална заверка на подписите, С.Д. и М. Н. са поискали да бъдат извършени всички необходими правни и фактически действия за изменение на ПУП във връзка с обединяването на притежаваните от тях урегулирани поземлени имоти в нов общ УПИ.

От приетата и неоспорена от страните СТЕ се установява, че с предложение за изменение на регулационния план е предвиден имот с проектен идентификатор *** с площ от 186 кв.м., който имот е образуван от частите от имот с пл.

№ 186 по архивния кадастрален план, които са били предвидени за улица и излизат извън обхвата на УПИ 1-186, 624 по действащия регулационен план.

В нотариалния акт от 12.06.2008 г. за учредяване на съсобственост върху УПИ също са посочени частите от имоти 186 и 624, които са отредени за улица като собственост по документи на ищцата и на С.Д.. При оглед на място на имота на ищцата вещото лице е установило, че е изградена 4 етажна сграда, около която е изградена прозирна метална ограда откъм северната страна /към ул. „Българска легия“/ по границата на УПИ I - 168, 624. От западната страна /към ул. „Бяло поле“/ оградата е на 4м. от изграден бордюр и на два метра навътре в имота считано от границата му.

Частта от имота на ищцата, попадаща в отреждане за улица, както и частта от съседния от изток имот, попадаща в отреждане за улица са асфалтирани и са разчертани паркоместа, като е оставен 2м. за тротоар. Вещото лице дава заключение, че по регулационен план на м. „Манастирски ливади“, одобрен със Заповед № 247от 29.06.1979 г. процесният по делото имот с площ от 134 кв.м. е попадал частично в отреждане за улица и частично е бил без отреждане. Процесния по делото имот с площ от 52 кв.м. е бил без отреждане. По всички следващи регулационни планове, подробно 3 описани в аналитичната част на СТЕ, процесиите имоти са попадали в отреждане за улици. Към момента на огледа е нямало изграждане на ул. „Българска легия“ в съответствие с per. план от 1999 г. Не било изградено уличното платно в обема на проектираната улица, като нямало нито изградени бордюри и тротоари, нито осветление и шахти за отвеждане на вода. Реалната част от ПИ *** била асфалтирана и разчертана като паркинг и се ползвала като такъв. Ул. „Проф. Велизар Велков“ (бивша улица „Бяло поле“) е с частично изградено пътно платно и тротоари, но не и в частта по отношение на процесиите реални части. По данни на главния инженер на СО, район „Витоша“ не са налични одобрени проекти за изграждане на улиците. Следователно, мероприятието, за което са били отредени процесиите реални части, не е било реализирано по съответния ред.

При тези доказателства правилно СРС е приел исковете за основателни.

Неоснователни са възраженията на СО, че ищецът бил извършил разпореждане в полза на Общината чрез искането си за изменение на регулационен план, довело до образуване на УПИ I-186,624 от кв. 58 по плана на гр. София, м. „Манастирски ливади-запад“. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че прилагането на регулационния план по отношение на УПИ I-186,624 от кв.58 по плана на гр. София, местност „Манастирски ливади-запад" по никакъв начин не се отразява върху правото на собственост върху процесния имот с площ от 134 кв.м. (защрихован в червен цвят на комбинираната скица –Приложение 2 към СТЕ), който е останал извън обхвата на този урегулиран поземлен имот. Върху УПИ I-186,624 от кв.58 е възникнала съсобственост между собствениците (ищцата и С.Д.) на частите от имоти с планоснимачни номера 186 и 624, попадащи в него, по силата на сключената между тях сделка, оформена с Нотариален акт за учредяване на съсобственост върху урегулиран поземлен имот и за взаимно учредяване право на строеж № 163, том I, per.

№ 15163, дело № 151 от 2008 г., вписан с акт № 127, том CII, дело № 26321, вх.рег. № 41770 от 12.06.2008 г. на Службата по вписванията в гр. София, но съсобственост не е възникнала върху частите от имоти с планоснимачни номера 186 и 624, попадащи извън този урегулиран поземлен имот. Неоснователно се явява твърдението, че „ищецът доброволно е приложил плана за регулация, като се е разпоредил с частта от имота си, която попада в улица". Не е налице изразено волеизявление на собственика за разпореждане със съответната реална част - предмет на спора. Със сключването на договора от 12.06.2008 г., посочен по-горе, е приложена дворищната регулация по отношение на УПИ I-186,624 от кв. 58, но никога не е била прилагана уличната регулация по отношение на частите от имоти с планоснимачни номера 186 и 624, попадащи извън обхвата на този урегулиран поземлен имот. За прилагането на уличната регулация важи разпоредбата на § 22, ал.1 от ЗУТ, съгласно която ПУП се счита за приложен по отношение на регулацията с изплащането на обезщетенията по отчуждителните производства. В случая не е било образувано отчуждително 4 производство, нито е било изплащано обезщетение, като няма и твърдения от ответната община за това.

Неправилна е и развитата теза във въззивната жалба, че след като „регулацията е доброволно приложена от страна на ищеца“, то не били налице основания за провеждане на процедура по отчуждаване на процесната част от имот с пл. № 186, тъй като същата по волята на самия ищец попадала в уличното платно на улица „Българска легия". Не става ясно коя регулация е били приложена от ищеца. Ако става въпрос за уличната регулация, то е очевидно, че същата не е приложена по отношение на процесните имоти с площ от 134 кв.м. и 52 кв.м., тъй като от доказателствата по делото и приетата СТЕ е видно, че не е провеждана отчуждителна процедура, нито е заплащано обезщетение. Ако се има предвид, че е приложена регулацията по отношение на УПИ I- 186,624, то Т. прилагане на дворищната регулация по никакъв начин не се отразява на прилагането на уличната регулация. Става въпрос за различни неща. След като не е налице надлежно проведена отчуждителна процедура, то процесната реална част с площ от 134 кв.м. от поземлен имот с идентификатор *** (ул. Българска легия“) е собственост на ищеца, като същото важи за частта от 52 кв.м. от имот ***. Няма възмездно или безвъзмездно „уреждане на въпроса" за собствеността върху процесните реални части, както се твърди във въззивната жалба. Няма пречка правото на собственост върху тях да бъде прехвърлено на общината с възмездна или безвъзмездна сделка, но Т. прехвърляне не е правено и собствеността е запазена в патримониума на ищеца. Допуснатата грешка и непълнота в кадастралната карта се отстраняват при доказване на правото на собственост върху процесния имот без да се изменя действащия регулационен план.

Имотните граници по кадастралната карта следва да съответстват на действителното право на собственост, съгласно легитимиращите документи, което в случая не е така.