Решение № 23669 от 26.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23669 гр. София, 26.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110126076 по описа за 2025 година

Производството е по основния съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 160757/08.05.2025г. на СРС, уточнена с Молба, вх. № 272790/13.08.2025г. на СРС.

Ищцата Е. Р. К., представлявана от адв. И.Д. – АК-София, е предявила срещу ответника „Еос Матрикс“ ЕООД искове с правно основание по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено между страните, че ищцата не дължи на ответника главница от 514,72 лева, 410,67 лева за мораторна лихва, съдебни разноски /в изпълнителния лист – договорни такси/ в размер на 476,00 лева и такси 28,03 лева, дължими съобразно Изпълнителен лист от 20.07.2012г., издаден по ч.гр.д. № 7332/2012г. на СРС, 120 състав, събирането на които било възложено на ЧСИ № *** – Й.Ц. по изп.д. № 2012***0402800.

Твърди се, че по изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност. Ищцата-длъжница не била наясно кога ответникът е конституиран като взискател, като тя не била надлежно уведомена за цесията. Обосновава, се че вземанията са погасени по давност. В насроченото по делото публично съдебно заседание ищцата не се явява, като се представлява от адв. Джаджарова, която поддържа предявените искове, включително в хода на устните състезания.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Еос Матрикс“ ЕООД чрез юрк. М.М. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 317544/30.09.2025г. на СРС, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Вземанията срещу ищцата произтичали от Договор за кредитна карта от 17.08.2005г., сключен с „Транскарт Файненшъл Сървисис“ АД, което от своя страна цедирало вземанията си на ответника на 23.10.2019г. Обосновава се, че, доколкото ищцата не твърди да е изпълнила на стария кредитор, то това дали цесията ú е съобщена или не било без значение. Цесията следвало да се счита за съобщена с връчването отговора на исковата молба, към който имало съответно уведомление за това. Сочи се, че по изпълнителното дело са предприемани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, и същата не е изтекла. Перемпцията била без значение. Следвало да се отчита и фактът, че между 13.03.2020г. и 14.05.2020г. давност не е текла поради действието на ЗМДВИПОРНС. Давността не водела до погасяване на самото вземане, а до възможността за 1 принудителното му изпълнение, поради което съдът нямало как да приеме с решението си, че вземането не се дължи. За насроченото по делото открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба, предявения с нея иск и становището и възраженията на ответника в отговора ú, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес от производството, като предявените с нея искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество. С оглед нормата на чл.439, ал. 2 ГПК, ищцата не може да обосновава недължимост на вземанията въз основа на факти, настъпили преди приключване на производството, в което е издадена заповедта за изпълнение и изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. Затова нейните възражения, свързани с оспорвания на договора за кредит, съдът не следва да взема предвид и коментира.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по отрицателния установитЕ. иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК е за ответника (кредитор и взискател по изпълнителното дело). Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи фактите и обстоятелствата, които обуславят дължимостта на претендираните от него суми, включително спиране/прекъсване на давността. В тежест на ищеца (длъжник) е да установи фактите и обстоятелствата, въз основа на които обосновава възраженията си срещу дължимостта на вземането. В тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 02.03.2012г., издадена по ч.гр.д. № 7332/2012г. на СРС, 120 състав, е издаден Изпълнителен лист от 20.07.2012г., с който е разпоредено длъжницата Е. Р. К. да заплати на кредитора „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД сумата от 514,72 лева, ведно със законна лихва от 16.02.2012г. до изплащане на вземането, договорна лихва от 410,67 лева за периода 01.10.2007г.31.01.2012г., договорни такси в размер на 476,00 лева /неправилно посочени от ищцата като съдебни разноски/ и 28,03 лева разноски по делото за държавна такса.

Доколкото процесните вземания се основават на издадена заповед за изпълнение, то съдът намира, че за тях е приложим петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД (така р.50295/23.01.2023г.-гр.д.1030/2022г.-ВКС,IVг.о.).

Действително фактическият състав на погасителната давност по смисъла на чл. 110 и сл. ЗЗД включва в себе си няколко елемента. На първо място е необходимо бездействие на кредитора по отношение реализацията на притежаваното от него право, което да е продължило опредЕ. от закона период от време. На второ място, тъй като давността, съобразно чл. 120 ЗЗД, не се прилага служебно, е необходимо и волеизявление от страна на длъжника, че иска да се ползва от нея в отношенията си с кредитора. Това изявление може да бъде направено само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да му бъде изпълнено. Така и: ТР 3-2012-ОСГТК, р. 186/19.06.2013г.-гр.д.927/2012г.ІVг.о. Действително, по аргумент от чл. 118 ЗЗД, с погасяването на вземането по давност то продължава да съществува, но е лишено от съдействието на държавната принуда за реализирането си и зависи единствено от добрата воля на длъжника – то вече е единствено и само изпълняемо, но не и изискуемо. Длъжникът може винаги, когато кредиторът поиска от него изпълнение, да му противопостави погасяването на вземането по давност и правомерно да откаже да изпълни. Затова и когато длъжникът предяви отрицатЕ. установитЕ. иск, основан на изтекла давност, той цели да се отрече не това, че самото вземане съществува, 2 макар и вече неизискуемо, а че не съществува правото на кредитора да го търси от него.

Позовавайки се на давност в хипотезата на чл. 439 ГПК, ищцата се домогва до установяване, че не дължи, но не защото не съществува задължение, а защото то е погасено по давност, т.е. да бъде констатирано, че в нейния патримониум е възникнало правото правомерно да отказва изпълнение, съответно кредиторът е загубил правото си на иск в материален смисъл (притезанието), т.е. той повече не може да иска от длъжника да плати, включително по пътя на принудителното изпълнение по реда на ГПК.

Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Изпълнителният процес обаче не може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания могат да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на опредЕ. изпълнитЕ. способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпредЕ.ие, плащането въз основа на влязлото в сила разпредЕ.ие и др. (така ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т.

10). ПП 3/1980г. приема, че през времетраенето на изпълнителния процес давност за вземанията, предмет на същия, не тече. С ТР 2/2015-2013-ОСГТК, т. 10, се възприема, че при действието на Конституцията от 1991г. бездействието на кредитора със съдебно потвърдено вземане има правни последици, като в изпълнителния процес давността не спира поради самото му наличие, тъй като кредиторът може да избере дали да действа или не. Затова и ВКС постановява с тълкувателното решение от 2015г., че ПП 3/1980г. е загубило сила. Съгласно даденото с ПП 3/1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и по време на изпълнителното производство давност не тече. С ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, е дадено съвсем различно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ПП 3/1980г. Прилагането на даденото с посоченото ново тълкувателно решение тълкуване за период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент постановление.

Поради това даденото с отмененото постановление тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото тълкувателно решение ще се прилага от този момент за в бъдеще. С оглед на горното извършената с ТР 2/2013-2015-ОСГТК, т. 10, отмяна на ПП 3/1980г. поражда действие от датата на обявяването на новото тълкувателно решение, като в тази си част то се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни 3 производства, но не и към тези, които са приключили преди това. В този смисъл е и практиката на Върховния касационен съд – р.170/17.09.2018г.-гр.д.2382/2017г.-ІVг.о., р.51/21.02.2019г.-гр.д.2917/2018г.-ІVг.о, включително задължителната такава: в ТР 3/20202023-ОСГТК, ВКС постановява, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР 2/2013-2015-ОСГТК.

В настоящия случай вземанията по изпълнителния лист са предявени за събиране въз основа на молба от 23.11.2012г., по която е образувано изп.д. № 2012***0402800 на ЧСИ № *** – Й.Ц.. Доколкото делото е образувано преди 26.06.2015г., самото му образуване е прекъснало погасителната давност и, без значение какви изпълнителни действия са предприемани по него, до 26.06.2015г. давност не е текла и е започнала да тече наново от 26.06.2015г. На 27.04.2016г. на „Алианц Банк България“ АД е връчено запорно съобщение, а на 25.09.2017г. е връчено запорно съобщение до „Прокредит Банк България“ АД. Според съда тези запори не са годни да прекъснат давността, тъй като от представената на л.37 и л.