Определение № 1998 от 17.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1998 гр. София, 16.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Вероника Николова

Мадлена Желева като разгледа докладваното от Вероника Николова Касационно търговско дело № 20238002901109 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Галчев инженеринг“ ЕООД, гр.

София, срещу решение №289/05.05.2023г. по в.т.д. №978/2022г. на Софийски апелативен съд. С обжалваното въззивно решение, постановено по реда на чл.294 от ГПК, е отменено решение № 2150 от 28.11.2019г. по т.д. №2471/17г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, в частта, в която е отхвърлен искът с правно основание чл.266, ал.1 о т ЗЗД за разликата над 12 602,92 лв. до сумата от 72 743,33 лв., като погасен чрез прихващане с насрещно вземане на „Галчев инженеринг“ ЕООД срещу „Благоустройствени строежи“ ЕООД за сумата 60 140,41 лв. - неустойка по чл.24, ал.2 от договора за СМР от 12.09.2013г., както и в частта за разноските, и вместо това е осъдено „Галчев инженеринг“ ЕООД, гр. София, да заплати на „Благоустойствени строежи“ ЕООД, гр. Благоевград, на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата от 60 140,4 1 л е в а представляваща неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013г. за изпълнение на СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в гр. Бобов дол“, за което са издадени фактури №3249/10.04.2014г., №3596/30.12.2014г. и № 3597/30.12.2014г., ведно със законната лихва от 04.08.2017г. до изплащането на сумата. В останалата 1 му част, с която решение № 2 150 от 28.11.2019г. по т.д. №2471/17г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 15 състав, е потвърдено за присъдената на ищеца „Благоустройствени строежи“ ЕООД сума от 12 602,92 лв., решението на САС не е обжалвано от касатора.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на въззивния съд за нищожност на клаузите за неустойка по чл.24 ал.2 и чл.24 ал.1 от процесния договор.

Изтъква, че възложените на ищеца подизпълнител с процесния договор дейности са предмет на договор за обществена поръчка между касатора и община Бобов дол, съответно точното изпълнение на договора е от съществено значение, тъй като последиците от неточното изпълнение са отказ от страна на финансиращия орган да изплати част или цялата помощ. Изтъква също, че възражение за нищожност на процесната неустойка не е заявено от ищеца в нито един момент от производството пред предходните инстанции.

Допускането на касационното обжалване е обосновано в изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК с твърдението, че атакуваното решение съдържа произнасяне по включения в предмета на спора и имащ значение за изхода на делото процесуалноправен въпрос: Допустимо ли е въззивният съд по свой почин, без да е сезиран за това от страните, да се произнесе по валидността на неустоечната клауза, без да даде указания на страните, че ще се произнесе за това и без да им е дал възможност да изразят становище и да посочат доказателства? Касаторът поддържа наличие на основанието по чл.280, ал.1, т . 1 от ГПК, като се позовава на противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение №208/08.11.2016г. по гр.д.№1290/2016г. на ВКС, ГК, I г.о., решение №136/17.10.2019г. по т.д.№2673/2018г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение №186/23.12.2019г. по т.д.№649/2018г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение №204/11.01.2017г. по т.д.№1635/2015г. на ВКС, ТК, IІ т.о., решение №43/26.05.2016г. по т.д.№3027/2014г. на ВКС, ТК, I т.о., както и с постановеното при първото касационно обжалване по настоящото дело решение №50159 от 14.11.2022г. по т. д. №1596/2021г. на ВКС, ТК, І т.о.

Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение, като обосновава същата с участие в делото на съдия, който е участвал в състава, постановил при първото разглеждане на делото от въззивния съд решението, 2 отменено от ВКС.

Ответникът по касационната жалба „Благоустройствени строежи“ ЕООД, гр.Благоевград, представя писмен отговор, в който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Излага доводи за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 от ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 от ГПК.

Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по чл.294 от ГПК, след като с решение № 50159 от 14.11.2022г. по т. д.

№1596/2021г. на ВКС, ТК, І т.о., е отменено решение №232/20.04.2021г. по в.т.д. №2363/2020г. на Софийски апелативен съд, с което след частична отмяна на решение №2150/ 28.11.2019г. по т.д. №2471/2017г. на СГС „Галчев инженеринг“ ЕООД е осъдено да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД по иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата 60140,41 лв., представляваща разликата над 12 602,92 лв. до сумата 72743,33 лв. – неизплатено възнаграждение по договор от 12.09.2013г. за изпълнение на СМР, за което са издадени фактури №3249/10.04.2014г., №3596/30.12.2014г. и №3597/30.12.2014г., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.08.2017г. до окончателното изплащане, и е потвърдено решение №2150/28.11.2019г. по т.д. №2471/ 2017г. в частта му, с която „Галчев инженеринг“ ЕООД е осъдено да заплати на „Благоустройствени строежи“ ЕООД, по иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата 12 602,92 лв., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 04.08.2017г. до окончателното изплащане, както и в частта за разноските. С решението на касационния съд е констатирано очевидно нарушение в пресмятането на падежа на задължението на изпълнителя в мотивите на обжалвания акт на САС. Съставът на ВКС е установил, че след като въззивният съд е определил за начало на релевантния период на изпълнение датата 12.09.2013г., то осеммесечният срок на договора не изтича на 12.07.2014г., както е прието в мотивите, а на 12.05.2014г. и съответно към този момент е следвало да се 3 прецени наличието или не на изпадане в забава по отношение задължението на изпълнителя, а оттук и приложението на клаузата за неустойка поради забава. Също е намерил за основателно и оплакването за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила относно произнасянето на САС по валидността на клаузата за неустойка по чл.24, ал.2 от договора. Констатирал е, че въззивният съд служебно във въззивното решение е разгледал валидността на неустоечната клауза, но не е дал указания на страните, че ще се произнесе за това и не им е дал възможност да изразят становище и посочат доказателства. С оглед на това съставът на ВКС е приел, че решението следва да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд, който с оглед принципа на състезателност следва да уведоми страните, че ще се произнесе по валидността на клаузата по чл.24, ал.2 от процесния договор, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства.

Указано е също, че при новото разглеждане на спора от САС следва да се разгледа и въпросът за изпадането в забава на изпълнителя и приложението в тази връзка на клаузата по чл.24, ал.1 от договора предвид направеното възражение за прихващане.

В изпълнение на указанията на касационната инстанция въззивният съд, с определение от 23.11.2022г. е указал на страните, че ще се произнесе по действителността на клаузата за неустойка по чл.24 ал.2 от договора и е дал възможност на страните да изразят становище и да ангажират доказателства.

Доколкото в касационното решение не са дадени изрично такива указания по отношение на неустойката по чл.24, ал.1 от договора /предвид извода за липса на забавено изпълнение в отмененото въззивно решение/, въззивният съд не е дал на страните указания, въпрeки липсата на въведени от ищеца доводи за нищожност и по отношение на тази неустоечна клауза.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на договор от 12.09.2013г., ищецът, в качеството си на изпълнител, е поел задължението да изпълни всички СМР с предмет „рехабилитация на уличната мрежа в гр. Бобов дол“, възложени на ДЗЗД „Обединение Бобов дол 2013г.“ от Община Бобов дол с договор за обществена поръчка № 36 от 19.07.2013г., а ответникът е поел задължение да заплати възнаграждение в общ размер 501 420,12 лв. без ДДС или 601 704 ,14 лв. с ДДС, индивидуализирано по единични цени за конкретните СМР в приложение №1 към договора от 12.09.2013г. От приетите писмени доказателства (договор за 4 обществена поръчка №36 от 19.07.2013г.), както и от изисканите от Община Бобов дол и приети като писмени доказателства по делото строителни книжа относно процесния обект (три улици в гр. Бобов дол), съдът е установил, че възложените на ищеца от ответника с процесния договор от 12.09.2013г. СМР по рехабилитация на улиците са изпълнени в пълния им обем, н о ищецът е изпълнил СМР на стойност по цени, уговорени с приложение №1 към договора, възлизаща на сумата 376 584,92 лв., без ДДС, а възложените с процесния договор СМР в пълния им обем, определен по конкретни СМР и цени е в общ размер 501 420,12 лв., без ДДС. Счел е за неоснователно въведеното от ищеца твърдение, че между страните е б и л а постигната договореност част от СМР (около 30%) да бъдат извършени самостоятелно от ответника - възложител. Съответно е стигнал до извода, че е налице частично неизпълнение в количествено отношение, а също и че е останала неизплатена част в размер на 72 743,33 лева от стойността на изпълнените СМР. С оглед извода за основателност на иска с правно осн. чл.266, ал.1 от ЗЗД, въззивният съд е разгледал и направените от настоящия касатор „Галчев инженеринг“ ЕООД възражения за прихващане с вземанията му по същия договор за компенсаторна неустойка по чл.24, ал.2 от договора и неустойка за забава по чл.24, ал.1 от договора. Съставът на САС е направил извод, че уговорената по чл.24, ал.2 от договора неустойка обезпечава неизпълнението на поетите от подизпълнителя задължения да извърши договорените с договора СМР в пълен обем, т.е. чрез нея се обезпечава изпълнението на непарични задължения. От събраните по делото доказателства е приел за установено, че ищецът в качеството си на подизпълнител , не е изпълнил около 30% от възложените с договора дейности. Приел е, че п о отношение на неизпълнената част от поетите СМР не може се да прилагат правилата за преклудиране на правата по чл.265 от ЗЗД след приемане на работата, тъй като същата след като не е изпълнена, не може да бъде приета от възложителя.

Посочил е, че постигнатата договореност за заплащане на неустойка при частично изпълнение на поетите с договора задължения, определяема въз основа на общата стойност на договора, а не само върху стойността на неизпълнените СМР противоречи на добрите нрави, включително и като направена между търговци, доколкото води до изключително несъразмерно обезщетяване на евентуалните вреди за изправната страна от (частично) лошо или частично в количествено измерение, неизпълнение на договорните 5 задължения на неизправната страна, съответно и до драстично несъответствие на неустойката по размер с възможните вреди от неизпълнението за изправната страна по договора. Позовавайки се и на въведената в чл. 309 от ТЗ забрана за редуциране (намаляване) на размера на неустойката, въззивният съд е счел, че следва да се отрече въобще валидността на договорната клауза за неустойка за частично изпълнение.

Въззивният съд е преценил като неоснователно и второто въведено от възложителя възражение за прихващане с вземане за дължима за забавено изпълнение неустойка по чл.24, ал. 1 от договора . Посочил е, че с разпоредбата на чл.24, ал.1 от сключения договор, страните са постигнали съгласие „при нарушаване на сроковете на този договор от страна на подизпълнителя, същият да заплати неустойка на строителя в размер на 0.2% на ден за всеки просрочен ден, но не повече от 10% от стойността на договора“. При анализа на клаузите на сключения договор е приел, че срокът за изпълнение на възложените СМР е осем месеца и тече от подписването на Акт обр. 2а от Наредба №3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, т.е. от 12.09.2013г., поради което същият изтича на 12.05.2014 г. Също е приел, че съгласно чл.4, ал.4 от договора строителството се счита реализирано с приемането на извършените СМР, в съответствие с Наредба №3 от 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, с подписване на актове обр.15 на 06.06.2014г. С оглед изложеното съдът е приел, че е налице забава в рамките на 24 дни. С оглед обаче на изложен ите съображения по отношение на нищожността на неустойка, чи йто размер се определя не въз основа на неизпълнената част (лошо изпълнената във времево отношение), а въз основа на стойността на целия договор, е приел за нищожна и клаузата за неустойка по чл.24, ал.1 от договора , съответно за неоснователно релевираното ръзражение за прихващане с вземането за тази неустойка.