Решение № 2405 от 16.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2405 гр. Пловдив, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20245330121322 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба от В. П. В., ЕГН ********** против „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, с която се предявява установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата, даваща право на ответното дружество да получи заплащането на допълнителна услуга „Флекси“ – в размер на 2080 лева, съдържаща се в Договор за потребителски кредит № ***, е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, както и като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на договора за потребителски кредит.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за потребителски кредит № ***, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 4000 лв., при годишен лихвен процент от 41,00 % и ГПР – 49,22 %. Била постигната договореност за заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“, представляваща право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, в размер на 2080 лева. Ищцата твърди, че е усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължи плащане за посочената допълнителна услуга. Сочи, че чрез предвиждане на такси за допълнителни услуги кредиторът си осигурява допълнителна печалба, заобикаляйки изискванията, регламентирани в чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Преценката за действителност на клаузата за възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ и за нейния обоснован размер следвало да се извърши с оглед претърпените вреди от неизпълнението и при спазване 1 критериите, заложени в т. 3 от ТР 1/2009 г. ОСТК на ВКС. Предвиденото възнаграждение било източник на допълнителна печалба, доколкото било над 50 % от заетата сума. Същото представлявало скрито оскъпяване на кредита, което създавало предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя, което било в противоречие с принципа за спазване на добрите нрави. Моли за прогласяване нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на допълнителна услуга „Флекси“ и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК, ответното дружество „Профи Кредит България“ ЕООД е депозирало писмен отговор, с който се заявява, че се признава исковата претенция. Сочи, че че между страните по повод процесния договор за кредит е водено друго гражд.дело – 9401/2024 год. по описа на РС Пловдив, с предмет нищожност на клаузата на договора, предвиждаща заплащане на възнаграждения за пакет „Фаст“, по което искът също е признат от ответника. Счита, че дори и по първото производството с поведението си ответникът да е дал повод за образуването му, то за настоящото, което е образувано след това с предмет услугата „Фаст“, не е станал повод за образуването му. Излага съображения, че воденето на две производства по отделни клаузи на един и същи договор е злоупотреба с право, поради което счита, че разноски не се следват за ищцовата страна.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и страна следното:

От ответника не се спори, а и с Определение № 4075 от 24.03.2025 год., съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 29.01.2024 г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № ***, по който е предвидено заплащане на възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 2080 лева, която клауза е нищожна, като противоречаща на добрите нрави, както и като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и нарушаваща предпоставките на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК относно същественото съдържание на договора за потребителски кредит.

Предвид приетото за безспорно и нуждаещо се от доказване и направеното признание на иска от ответната страна, предявената искова претенция следва да бъде уважена.

По отношение на разноските:

Независимо, че отговора на исковата молба ответникът е признал исковата, то съдът намира, че в случая разпоредбата на чл. 78, ал.2 е неприложима, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на иска.

Предвид изложеното на ищцата се следват разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Същата е сторила такива в размер на 84 лева, които следва да й бъдат заплатени от ответната страна.

Относно възнаграждението за процесуалния представител адв. Н. съдът намира, че следва да уточни следното: По делото е представен Договор за правна помощ и съдействие /л. 12/, съгласно който на адв. С. Н. е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за защита на ищцата.

2

При определяне на размера на следващото се възнаграждение следва да се съобразят разясненията, дадени в Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

От друга страна, на съда е служебно известно, а и е въведено като твърдение от ответника, с отговора на исковата молба, че между същите страни с предмет същия договор за кредит, но за обявяване нищожност на клаузата, касаеща допълнителната услуга "Фаст", по инициатива отново на ищцовата страна е водено и приключило друго производство по гр.дело № 9401/2024 год. по описа на РС Пловдив.

Предвид изложеното, макар и действително да е право на страната сама да избира какви искови претенции да предяви и дали да ги предяви в едно производство, то предвид факта, че между същите страни, относно нищожността на другата клауза за закупена допълнителна услуга – "Фаст" по процесния договор, по инициатива на ищеца се е водило друго производство, по което на адв. Н. е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, съдът счита, че предвид горното и изложените по-горе постановки на СЕС, на адв. Н. в настоящото производство следва да се определи възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията между В. П. В., ЕГН ********** и „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, че клаузата, даваща право на ответното дружество да получи заплащането на допълнителна услуга „Флекси“ – в размер на 2080 лева, съдържаща се в Договор за потребителски кредит № ***, е нищожна.

3

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, да заплати на адв. С. К. Н., АК – гр. Пловдив, в качеството му на пълномощник на ищцата В. П. В., ЕГН **********, сума в размер от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно процесуално представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата.

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752 да заплати на В. П. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 84 лева, представляваща сторени разноски в рамките на настоящото производство..

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4