Решение № 308 от 26.07.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 308 гр. Ботевград, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, III-ТИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Н. П. П.А при участието на секретаря Л. Б. П. като разгледа докладваното от Н. П. П.А Административно наказателно дело № 20241810200188 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.

Предметът на обжалване е Електронен фиш серия К № * за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР-С., с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на П. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., жк „С.“ № *, ет. *, ап. *, е наложена „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева, за извършено от не го нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

В подадената жалба от П. Г. П., се иска отмяна на така издадения Електронен фиш като незаконосъобразен и издаден в противоречие с материалния и процесулния закон. Изтъква се обстоятелството, че не е собственик на моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, тъй като то е било собственост на покойния му баща, от чието наследство се е отказал преди датата на нарушението.

Въззивният жалбоподател, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Х. Н. от САК, който оспорва издадения електронен фиш. Излага аргумент, че жалбоподателя не е собственик или ползвател на процесния лек автомобил, с който е извършено нарушението и поради това, издадения електроне фиш е незаконосъобразно издаден.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН и в писмено становище наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

1

Ботевградският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните доводи, приема за установено следното:

От фактическа страна:

На 17.12.2022 г., в 09,38 часа, по АМ Х., км. 56+500, с посока на движение към гр. В., при въведено ограничение от 90 км/ч, с пътен знак В-26, с автоматизирано техническо средство № АТСС ARH CAM S1 № 120ссdd, насочено към гр. С., приспаднат толеранс от 3 %, била установена скорост на движение от 128 км/ч, т.е превишаване с 38 км/ч над разрешената скорост, при движение на МПС л.а. „Мeрцедес Ц200“ с рег. № *. Издаден е ЕФ серия К № *, с който на жалбоподателя П. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.

С., жк „С.“ № *, ет. *, ап. *, е наложена „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

От правна страна:

Административно наказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи електронни фишове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в електронния фиш /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния четиринадесетдневен срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), тъй като ЕФ е връчен на жалбоподателя на 14.02.2024 г., а жалбата е подадедо до административнонаказващия орган на 27.02.2024 г.. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

От представената като писмено доказателство по делото справка за регистрация на МПС се установява, че с посочения регистрационен номер в системата на Сектор ПП е регистриран лек автомобил л.а. „*“ с рег. № *, собственост на Г. П. В. с ЕГН: **********. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на когото е предоставено моторно превозно средство, а разпоредбата на ал. 2 гласи, че когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство. В конкретния случай, не се ангажираха достатъчни доказателства за отговорността на жалбоподателя П.

Г. П., ЕГН: **********.

2

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници на Г. П.

В. с ЕГН: **********, починал на 23.03.2022 г., жалбоподателя действително се явява единствен негов наследник по закон, а именно негов син. От приложеното към делото съдебно удостоверение, издадено от Софийски районе съд по гр.д. № 20633/2022 г. /л. 31/ обаче става ясно, че няколко дни след смъртта на Г. П. В., на 18.04.2022 г., жалбоподателят П. Г. П., е направил отказ от наследството на баща си, вписан в специалната книга на съда под № 830/20.04.2022 г., която дата предшества датата на нарушението – 17.12.2022 г.

Поради това следва изводът, че на това основание той не може да се легитимира като собственик на автомобила, респ. не може да носи административнонаказателна отговорност за въпросното нарушение на ЗДвП.

По делото няма данни той да е бил и ползвател на заснетото МПС.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред районния съд страните имат право на разноски в процеса. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата такива се дължат единствено на жалбоподателя. Той е ангажирал доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на

400,00 лева.

Административнонаказващият орган е направил възражение за прекомерност на исканите разноски, тъй като делото не е с фактическа и правна сложност.

Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като исканите от жалбоподателя разноски са в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в размер на 400,00 /четиристотин/ лева.

Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2, т. 1 от ЗАНН, съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ като незаконосъобразен и неправилен Електронен фиш серия К № * за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР-С., с които на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ на П. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., жк „С.“ № *, ет. *, ап. *, е наложена „глоба” в размер на 300,00 (триста) лева, за извършено от него нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОДМВР С., с адрес гр. С., ул. „Г. М.“ № *, да заплати на П. Г.

П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., жк „С.“ № *, ет. *, ап. *, сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, разноски в производството по АНД № 188/2024 г. по описа на РС Ботевград.

Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд – С. област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 3