Решение № 3472 от 07.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3472 гр. Пловдив, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20255330104739 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от "Дженерали Застраховане" АД, ЕИК 030269049, гр.

София, бул. „Княз Дондуков“ № 68 против ОБЩИНА ПЛОВДИВ, ЕИК 000471504, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,“Стефан Стамболов“ №1, с която е предявен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 515,92 лв. – главница, включваща главница в размер на 500,92 лв.- регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по образувана щета № ***** за причинени имуществени вреди на застрахованото МПС – л.а.

„*****“ с ДК № *****, вследствие на ПТП от *****г., при което лекият автомобил, който е бил паркиран в гр. П. на ул. „*****“ № * е ударен от клон на дърво, както и сумата от 15 лв.- ликвидационни разноски, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.03.2025 г. до окончателното й изплащане. Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът посочва, че за гореописания лек автомобил за периода от ***** г. до ***** г. е имало сключена застраховка „КАСКО на МПС“. След настъпване на застрахователното събитие в ищцовото застрахователно дружество е подадено искане за оценка на причинените вреди и е образувана ликвидационна преписка по щета № *****.

Възстановяването на автомобила е възложено на автосервиз „ДЖЕНЕРАЛС АУТО“ ЕООД по избор на застрахованото лице. След извършен оглед на увреденото МПС, са съставени опис и калкулация на увредените елементи – таван, рамки на десни врати, вертикална лайсна на предна дясна врата, капачка на странично дясно огледало. За ремонта е издадена фактура от ***** г. на стойност 500,92 лв. с ДДС. С преводно нареждане от ***** г. сумата е изплатена по банков път от ищеца. В хода на обработване на преписката се сочи, че са реализирани ликвидационни разноски в размер от 15 лв. Сочи се, че общината е собственик и стопанин на дърветата на територията на гр. Пловдив и като такава е длъжна да ги поддържа, проверява, обезопасява, отстранява, когато са изгнили и/или има опасност да паднат и да причинят вреди.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Община Пловдив, в който 1 оспорва исковете като неоснователни и за което излага доводи и прави възражения по релевантните факти – механизма на настъпване на събитието, вида и размера на вредите, метеорологичната обстановка и местоположението на инцидента, като акцентира на обстоятелството, че не е категорично установено, че местоположението на дървото е в терен общинска собственост. Счита, че в случая е налице случайно събитие и непреодолима сила.

Твърди се изпълнение на задълженията, съгласно цитираната от ищците наредба. Прави възражение за съпричиняване от страна на водача, поради неспазване на правилата за движение по пътищата.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетите по делото доказателства се установява наличието на застрахователно правоотношение между „Дженерали Застраховане“ АД и собственика на МПС лек автомобил марка и модел „*****“, с рег. № ***** за застраховка „КАСКО на МПС”, обективирана в полица № ***** г., с период на застрахователно покритие от ***** г. до ***** г. /л.6/. Предвид това, към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие (***** г.) е било налице осигурено покритие по силата на посоченото застрахователно правоотношение.

При изясняване на фактическата обстановка по делото съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел Й. Х.. Същите са последователни, логични, кореспондират с останалия доказателствен материал и установяват по безспорен начин механизма на процесното събитие. В показанията си свидетелят заявява, че на ***** г. автомобилът е бил паркиран пред работното му място, на адрес ул. „*****“ № *, когато върху автомобила му пада видимо сух клон от дърво. Свидетелят изрично сочи, че дървото е позиционирано в непосредствена близост до пътя (на около 1 метър разстояние), в зелена площ, намираща се изцяло извън оградите на съседните имоти и извън границите на каквато и да е частна собственост.

По делото е приета и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, при която инж. С. посочва, че от техническа гледна точка има причинно-следствена връзка между описания механизъм на настъпилото събитие и установената увреда на автомобила, както и че степента на увреждане на всички авточасти, посочена от ищеца, е технически възможна именно при твърдения механизъм.

При така изложеното, съдът приема, че показанията на свидетеля, ведно с изводите на експерта по СТЕ по безспорен начин доказват механизма на настъпване на вредоносното събитие, както и пряката причинно-следствена връзка между падналото дърво и деформациите по автомобила на ищеца.

Съдът намира, че ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по така предявените искове. Това е така, тъй като съгласно § 7 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините преминават и държавни имоти, сред които общинските пътища, улиците, булеварди, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване (§ 7, т. 4 в редакцията от ДВ, бр. 26/2000 г.). Съгласно чл. 11 ЗОС имоти и вещи – общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин, а по силата на чл. 19, ал. 1, т. 2 и ал.

2, т. 3 от ЗП Община Пловдив следва да поддържа пътищата, като осигурява необходимите изисквания за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година.

Това правно задължение е уредено и в правната норма на чл. 21 във вр. с чл. 25 от Нaредба за управление на местните пътища в Община Пловдив, приета с Решение № 395, взето с Протокол № 22 от 04.12.2008 г.

Следователно ответникът следва да полага дължимата грижа по поддръжката на общинските пътища и пътни съоръжения в състояние, което да осигурява обичайното и безопасното им използване.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответната община, че 2 не било категорично установено дали дървото попада в терен общинска собственост.

Процесното дърво, от което е паднал вредоносният клон, се намира в обхвата на бул. „****“ – оживена пътна артерия и елемент на градската инфраструктура. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, общината и нейните служби следва да организират и осъществяват постоянно опазване на декоративната растителност, каквато е цялото декоративно растително разнообразие - дървета, храсти, цветя и треви, включени в озеленените площи, в насажденията по алеи, улици и площади и в недвижимите имоти на държавата, общината, юридически и физически лица. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба за развитие, поддържане и опазване на зелената система на Община Пловдив, общината има задължения да стопанисва, изгражда и поддържа зелената система за терените общинска собственост. От изложеното следва, че задължението за поддържане на тези обекти в състояние, гарантиращо безопасността на гражданите, е императивно вменено на Общината ex lege. Това задължение е абсолютно и независимо от това дали за конкретния квадратен метър земя има съставен изричен Акт за общинска собственост или имотът е собственост на друо лице. Релевантен за отговорността по чл. 49 от ЗЗД е фактът, че дървото е част от уличната зелена система на град Пловдив, чийто контрол и санитарно състояние Общината е била длъжна да следи и управлява чрез специализираните си структури (ОП „Градини и паркове“). Пропускането на тези задължения съставлява противоправно бездействие, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото за ищеца увреждане. Със заповед от 07.08.2017 г. кметът на Община Пловдив е упълномощил кметовете на отделните райони в общината да назначават комисии за определяне на фитосанитарното състояние на декоративната дървесна растителност на територията на съответния район (улично озеленяване, междублокови пространства, градини, паркове и други) и да организират извършване на резитба и/или премахване на изсъхналите и болни дървета, както и на дърветата, застрашаващи сигурността на гражданите.

Предвид установените задължения на ответната община да извършва активни действия по поддържането на декоративната растителност в населените места, неизпълнението на този регламент от нейните служители води до възникване на гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника по реда на чл. 49 ЗЗД.

Съдът намира, че така установените увреждания се намират в причинна връзка с противоправното деяние на ответника, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа за поддържане на общинския път.

Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, остана недоказано в производството по делото, тъй като ответникът, чиято е доказателствената тежест на установяване на това правнорелевантно обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по делото, не установи в процеса на доказване своите възражения.

Неоснователно е и възражението на ответника, че инцидентът е следствие от случайно събитие или непреодолима сила. Случайно събитие би могло да бъде налице, ако се установи, че са били спазени всички изисквания относно изпълнението на задълженията за поддържане на озеленените площи или декоративна растителност, но събитието е настъпило само и единствено поради въздействието на непреодолима сила. Вредоносният резултат при непозволено увреждане не може да бъде следствие от случайно събитие, когато се предхожда от виновно поведение. В този смисъл решение № 204 от 10.03.2010 г., постановено по гр.д. № 4284 от 2008 г. на ВКС, IV г.о. В решението се приема още, че на предприятията по озеленяване е възложено и периодичното поддържане и оформяне на короните на дърветата съгласно чл.14 от Наредба № 1 от 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, като е създадена специална процедура за разрешаване на това в ал. 2 от посочения текст.

Заплащането на застрахователното обезщетение чрез заплащане на разходите, необходими за въстановяване на автомобила на автосервиз „Дженералс Ауто“ ЕООД, се 3 изяснява и от приложеното към исковата молба платежно нареждане от 14.03.2022 г. /л. 37/.

След извършването на плащането, на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е встъпил в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.

Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл т. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от обективното качество на вещта.

С оглед възприетото, налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ, вследствие на настъпилото ПТП, по автомобила са причинени увреди, чиято възстановителна стойност възлиза на 439,94 евро. Съдът счита за нужно да посочи, че доколкото се касае за частична увреда на процесното МПС, а не до пълна такава (тотална щета - чл. 390 КЗ), то меродавна за определяне размера на застрахователното обезщетението е именно възстановителната стойност (в тази връзка- Решение № 59/ 06.07.2017г. по т.д. № 2367/ 2015г., по описа на ВКС, I- во ТО; Решение № 235 от 27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013г. на ВКС, II ТО;

Решение № 141/ 18.10.2015г. по т.д. № 2140/2014г. на ВКС, I ТО и Решение № 1678 11.05.2016г. по т.д. № 1869/2014г. на ВКС, II ТО ).