Решение № 2018 от 06.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2018 гр. София, 06.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20211110216846 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на “Г К” ЕООД срещу електронен фиш серия Г № 0034212, издаден от СДВР, с който на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал.

1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането/КЗ/ за нарушение на чл.

483, ал. 1, т. 1 КЗ.

В жалбата се сочи, че електронният фиш е незаконосъобразен и са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му. Счита се, че налагането на имуществена санкция на юридическо лице с електронен фиш е незаконно. Счита се, че не са описани фактите по извършеното нарушение, а във фиша се съдържа само правен извод. Поддържа се, че камерата, която е заснела нарушението, не отговаря на техническите изисквания. Счита се, че липсват данни къде е извършено нарушението, както и е отсъствал пътен знак Е 24. В електронния фиш не било посочено къде и в какъв срок може да се обжалва.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. И, която моли електронният фиш да бъде отменен по съображенията, изложени в жалбата. Претендира присъждане на разноски.

1

Въззиваемата страна О„ПП”– СДВР, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 06.06.2021г. в 20.07 часа с автоматизирано техническо средство № SD2D0030 e заснето, че моторно превозно средство – автобус „М С“ с рег. № , се движи в гр. София по бул. „М. Еминеску“ срещу Румънско посолство с посока към бул. „Ситняково“, като за МПС не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

Направена е справка за собственост в системата на ОПП-СДВР, като е установено, че автобус „М С“ с ДК № е собственост на „Г КГ“ ЕООД със законен представител Д.И..

Издаден е електронен фиш № 0034212, с който е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133 техническото средство, заснело процесния лек автомобил, е одобрен тип средство за измерване.

Видно от базата данни на „Гаранционен фонд“ за МПС с ДК № СВ 6825 ВА към 06.06.2021г. няма действаща застраховка „Гражданска отговорност“.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и приобщени на основание чл. 283 НПК писмени доказателства – справка за собственост, заповед № 8121з-172/29.02.16г. на министъра на вътрешните работи, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.02.5133, извлечение от базата данни на „Гаранционен фонд“, справка за нарушител/водач, както и вещественото доказателствено средство – снимка.

Събраните по делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство единно и непротиворечиво установяват възприетата по-горе фактическа обстановка, с оглед на което не се налага обстойният им анализ.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано 2 лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Нормата на чл. 189, ал 4 ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата, която дерогира общия принцип за безспорна установеност на авторството на деянието – наказанието се налага на собственика на автомобила или посочен от него конкретен извършител.

Законосъобразно е образуването на административнонаказателно производство въз основа на електронен фиш, когато издаването му е съобразено с изчерпателно определените условия в чл. 39, ал. 4 ЗАНН , респективно чл. 189, ал. 4 ЗДвП , а именно при установяване и заснемане на административното нарушение е използвано автоматизирано техническо средство, в отсъствие на контролен орган и нарушител. Това изискване предполага да няма намеса на проверяващ орган при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки фактор. С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г., законът беше съобразен с изложеното в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС становище относно използването на мобилни камери за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП беше въведен терминът "автоматизирано" техническо средство, което може да бъде и мобилна система, която да установява и автоматично да заснема нарушения.

В случай на присъствие на контролен орган той трябва единствено да поставя начало и край на работния процес, т.е. да не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо средство, а само да го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Конкретното техническо средство е работило на автоматичен режим в момента на записване на процесното нарушение, поради което то е установено по предвидения в закона ред.

Съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че е незаконосъобразно ангажиране на административнонаказателна отговорност на юридическо лице с електронен фиш. Нормата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП не ограничава издаването на електронен фиш само за нарушения, извършени от физически лица.

Неоснователно се твърди, че не е посочено мястото на извършване на 3 нарушението, което е подробно описано във фиша.

Посочването на инстанцията, пред която се обжалва фишът, както и срокът за обжалване, не са задължителни реквизити на електронния фиш.

Независимо от горното съдът счита, че е налице основание за отмяна на фиша, тъй като от същия не може по несъмнен начин да се установи кой е субектът на административнонаказателна отговорност, който се твърди, че е извършил нарушението. Факт е, че с атакувания електронен фиш е наложена имуществена санкция и е посочена правна квалификация на нарушението по чл. 638, ал. 1, т. 2 КЗ, сочеща, че нарушението е извършено от юридическо лице. Същевременно обаче в обстоятелствената част на фиша при описание на нарушението се твърди, че „като законен представител на юридическото лице което е собственик на МПС… не е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Посочени са и дружеството, собственик на процесното МПС, и неговият законен представител, като словесното описание на нарушението и посочването на законния представител на дружеството влизат в противоречие със състава на административното нарушение и наложената имуществена санкция. Невъзможността по несъмнен и категоричен начин да се разбере кое е наказаното лице – юридическото лице „Г К“ ЕООД или физическото лице – законният представител на дружеството, нарушава правото на защита на жалбоподателя и следва да се прецени като допуснато съществено процесуално нарушение.

Електронният фиш като незаконосъобразен следва да бъде отменен.

При този изход на делото на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от договор за правна помощ и списък на разноските заплатеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя възлиза на 500 лева, с оглед на което СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя 500 лева адвокатско възнаграждение за един адвокат за съдебното производство.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд:

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0034212, издаден от СДВР, с който на „Г К“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева на основание чл. 638, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 461, т. 1 КЗ за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на „Г К“ ЕООД 500 лева, представляващи разноски за един адвокат за съдебното производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.

София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните, че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5