Определение № 4288 от 07.10.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1932/2024
- Вид
- Определение № 4288
- Подписан
- 07.10.2024
- В сила
- 07.10.2024
- Състав
- Константин Димитров Иванов, мл.с. Станислав Мирославов Ангелов, Николай Свиленов Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4288 гр. Варна, 04.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Константин Д. Иванов
Членове:
Николай Св. Стоянов мл.с. Станислав М. Ангелов като разгледа докладваното от мл.с. Станислав М. Ангелов Въззивно гражданско дело № 20243100501932 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 33523/23.04.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от К. Й. К., чрез процесуален представител адв. Р. М., срещу решение № 1124/02.04.2024 г., постановено по гр. д. № 15860/2022 г. по описа на РС-Варна, поправено с решение № 2920/01.08.2024 г., с което съдът е възстановил запазената част на С. Й. И., ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, бул. "***" бл.18, вх.З, ет.9, ап.83 от наследството на й с п, б.ж. на гр. Варна, починал на 23.11.2022 г. , накърняването на която е в размер на 13578,38 лв., ЧРЕЗ НАМАЛЯВАНЕ на извършеното с договор от 13.12.1999 г. , обективиран в нотариален акт № 4, том 4, рег. № 4812, дело 624 от 13.12.1999 г. на нотариус рег. № 196, район на действие PC-Варна, дарение от наследодателя й с п в полза на К. Й. К. на недвижим имот – ½ ид.ч. от Апартамент № 277, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с адрес: гр.Варна, бул."***", бл.18, вх.11, ет.10, попадащ в сграда № 1, с площ 77,88 кв.м., ведно с прилежащата към апартамента изба № 36 с площ от 12,93 кв.м., както и 0,2982% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, с 13578,38/76002 ид.ч., по иска на С. Й. И., ЕГН ********** срещу К. Й. К., ЕГН **********, на основание чл. 30, ал. 1 ЗН, както и е осъдил К. Й. К. да заплати на С. Й. И., сумата в размер на 1950,00 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Въззивникът – К. Й. К., счита първоинстанционното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита, че в наследствената маса по чл. 31 от ЗН е следвало да бъде включен апартамент № 83, находящ се в град Варна, бул. „***“ вход 3, ет. 9, получен въз основа на заповед № 1647/17.06.1987 г., с която на С. И. е определено обезщетение - посоченото жилище, по чл. 98 от ЗТСУ. Счита, че размерът на накърнената запазена част на С. И. е неправилно определен от съда – 14578,38 лева. Сочи, че 13,33 кв. м.
1 от дворно място с площ от 240 кв.м. съставляващо имот пл. № 4 в кв. 397 А, по плана на 10-ти подрайон на град Варна, ведно с 1/3 ид. част от изградената в имота къща, които са дарени на С. И. и са на стойност, съгласно заключението на СТЕ в размер на 19400 лева, припадащата се част на наследодателя е в размер на ½ от 19400 лева, което се равнява на 9700 лева. Счита, че сумата от 9700 лева следва да се прихване от определения размер на запазената част на ищцата /24307,88 лева/, а не сумата от 8700 лева, както е сторил първоинстанционния съд.
По същество моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен. В условията на евентуалност моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта му, с която съдът е определил размера на накърнената запазена част на ищцата и вместо него да бъде постановено възстановяване на запазената част на С. Й. И., на основание чл. 30 от ЗН, като бъде намалено с 3078,75/760002 идеални части извършеното от наследодателя в полза на К. К. дарение на ½ идеални части от апартамент № 277, находящ се в град Варна, бул. „***“, блок 18, вход 11, ет.
10.
Претендират се разноски.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с входящ № 43343/30.05.2024 г., подаден от С. Й. И., чрез процесуален представител адв. Б. Д. от АК-Варна, с който въззивната жалба се оспорва.
Моли се същата да бъде отхвърлена и обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба инкорпорирана в писмения отговор по въззивната жалба с входящ № 43343/30.05.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от С. Й. И., чрез процесуален представител адв. Б. Д. от АК-Варна. Същата счита, че в наследствената маса не е следвало да бъдат включени имота в местност „Пазарлията“, с пазарна оценка на имота в размер на 21000 лева и сумата в размер на 5801,95 неденоминирани лева, приравнени на 1029 лева към момента на откриване на наследството, която съдът е приел, че е дарена от наследодателя в полза на С. И., като доплащане на придобития от нея апартамент № 83. По същество моли първоинстанционното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго решение, с което размерът на възстановената запазена част на С. И. от наследството на баща й, да бъде определен чрез намаляване на извършеното с договор от 13.12.1999 г. , обективиран в нотариален акт № 4, том 4, рег. № 4812, дело 624 от 13.12.1999 г. на нотариус рег. № 196, район на действие PC-Варна, дарение от наследодателя й с п в полза на К. Й. К. на недвижим имот – ½ ид.ч. от Апартамент № 277, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Варна, с адрес: гр.Варна, бул."***", бл.18, вх.11, ет.10, попадащ в сграда № 1, с площ 77,88 кв.м., ведно с прилежащата към апартамента изба № 36 с площ от 12,93 кв.м., както и 0,2982% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, с 26107,88/76002 ид.ч. В условията на евентуалност моли 2 обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.
Претендират се разноски.
Доказателствени искания не са направени.
В срока по чл. 263, ал. 3 от ГПК е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба, подаден от К. Й. К., чрез процесуален представител адв. Р.
Маркова, с който се изразява становище за неоснователност на насрещната въззивна жалба.
Направено е доказателствено искане за приемане на представените с отговора на насрещната въззивна жалба писмени доказателства – вносна бележка № 1452 от 24.09.1996 г. от ДСК; писмо изх. № 456/244/1996 г. от Община Варна до С. Т и й п; вносна бележка № 1420/18.09.1996 г. за сумата в размер на 11603,90 лева – лице и гръб, със саморъчно изписан текст от й п; вносна бележка № 1420/18.09.1996 г. лице и гръб със саморъчно изписан текст от й п.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба и отговора по нея; насрещната въззивна жалба и отговора по нея, намери следното:
Постъпилата въззивна жалба и насрещна въззивна жалба са подадени в законоустановения срок, от надлежно легитимирани страни, срещу акт подлежащ на въззивно обжалване, при наличието на правен интерес от обжалване и отговарят на изискванията на чл. 260 от ГПК. Същите са редовни и допустими и следва да бъдат приети за разглеждане и разгледани по същество в открито съдебно заседание.
По направените доказателствени искания:
Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК, във въззивното производство страните не могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство. С оглед забраната за посочване на нови факти и доказателства, визирана в разпоредбата на чл. 266, ал. 1 от ГПК и липсата на наведени твърдения обосноваващи хипотезата на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, доказателственото искане на К. Й. К., за приемане на представените с отговора на насрещната въззивна жалба писмени доказателства – вносна бележка № 1452 от 24.09.1996 г. от ДСК; писмо изх. № 456/244/1996 г. от Община Варна до С. Т и й п; вносна бележка № 1420/18.09.1996 г. за сумата в размер на 11603,90 лева – лице и гръб, със саморъчно изписан текст от й п; вносна бележка № 1420/18.09.1996 г. лице и гръб със саморъчно изписан текст от й п, следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 33523/23.04.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от К. Й. К., чрез процесуален представител адв. Р. М., срещу решение № 1124/02.04.2024 г., постановено по гр. д. № 3
15860/2022 г. по описа на РС-Варна, поправено с решение № 2920/01.08.2024 г.
ПРИЕМА
ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ насрещна въззивна жалба, инкорпорирана в писмения отговор по въззивната жалба, с входящ № 43343/30.05.2024 г. по описа на РС-Варна, подадена от С. Й. И., чрез процесуален представител адв. Б. Д. от АК-Варна, срещу решение № 1124/02.04.2024 г., постановено по гр. д. № 15860/2022 г. по описа на РСВарна, поправено с решение № 2920/01.08.2024 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното с отговора на насрещната въззивна жалба входящ № 54408/04.07.2024 г. по описа на РС-Варна, доказателствено искане на К. Й. К., за приемане на представените с отговора на насрещната въззивна жалба писмени доказателства – вносна бележка № 1452 от 24.09.1996 г. от ДСК; писмо изх. № 456/244/1996 г. от Община Варна до С. Т и й п; вносна бележка № 1420/18.09.1996 г. за сумата в размер на 11603,90 лева – лице и гръб, със саморъчно изписан текст от й п; вносна бележка № 1420/18.09.1996 г. лице и гръб със саморъчно изписан текст от й п.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание за
28.10.2023 г. от 14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните , включително и по телефона, с препис от настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4