Решение № 4906 от 13.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4906 гр. Пловдив, 13.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330106785 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Т. А. Г., с която е предявен установителен иск с правно основание чл.

422, ал.1, вр. чл. 240, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3330,56 лева – главница по Договор за потребителски кредит № ***/*** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 30.12.2024 г., до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 42/03.01.2025 г. по ч. гр. д. № 22385/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив.

С исковата молба са предявени и обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал.2, чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1416,62 лева – договорна лихва за периода 20.09.2022 г. – 04.05.2023 г., 676,76 лева – възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ за периода 20.10.2022 г. – 04.05.2023 г., 1275,22 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ за периода 20.09.2022 г. – 04.05.2023 г., и 150,37 лева – обезщетение за забава за периода 04.05.2023 г. – 29.12.2024 г.

В исковата молба се излагат съображения, че на *** г. между страните бил сключен договор за кредит № ***/*** г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в размер на 5000 лева за 36 месеца, с месечна вноска по кредита 243,48 лева, при ГПР в размер на 49,03 % и годишен лихвен процент в размер на 41,00 %. Общата дължима сума по кредита възлизала на 48765,02 лева. От страна на ответника били избрани ползването на услуги Фаст и Флекси, за които следвало да заплати възнаграждение както следва – сумата в размер на 1250 лева и сумата в размер на 2300 лева. Услугата Фаст предоставяла възможност на ответника за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, а услугата 1

Флекси – на намаляване на определен брой погасителни вноски. Посочва се, че от страна на ответника е заплатена сумата в общ размер на 7639,15 лева.

Поради неизпълнение на задължение за заплащане на месечни вноски, вземанията по договора били обявени за предсрочно изискуеми на 04.05.2023 г. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че не е надлежно обявена предсрочната изискуемост на вземанията по договора, се претендира, че се дължи цялата стойност по договора, доколкото е настъпил крайният падеж за изпълнение на задължението по договора. Доколкото към настоящия момент били останали незаплатени процесните суми, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 22385/2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, което било частично уважено единствено досежно главницата. Срещу издадената заповед за изпълнение постъпило възражение, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

За сумите, по отношение на които заявлението било отхвърлено, се предявява осъдителна претенция. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Т. Г., с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции. Признава се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в размер на 5000 лева, по който от последния била заплатена сума в размер на 7639,15 лева. Възразява, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото не е посочен начинът на формиране на ГПР.

Възразява се, че клаузите в договора за кредит за заплащане на възнаграждение за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са недействителни на основание чл. 21, ал.1 ЗПК, вр. чл. 10а ЗПК. Сумите по посочените клаузи не били включени при изчислението на ГПР, поради което и се достигало до надвишаване на максимално предвидения размер в чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради изложеното се претендира, че на основание чл. 23 ЗПК се дължи единствено чистата стойност по кредита, която е била заплатена.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № ***/*** г., сключен между страните, по силата на който ищецът се задължил да предостави на ответника сумата в размер на 5000 лева за срок от 36 месеца, при уговорен ГПР в размер на 49,03 % и годишен лихвен процент в размер на 0,11 % на ден. В договора били договорени допълнителни услуги, както следва: Фаст – предоставяне право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския креди, за която се дължала сумата в размер на 1250 лева, и Флекси – предоставяне право на промяна на погасителния план на потребителския кредит, за която се дължала сумата в размер на 2300 лева.

В исковата молба е направено признание за заплатени суми в общ размер на 7639,15 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

Предявените обективно кумулативно съединени искове са както следва: установителен с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД и осъдителни с правно основание чл. 240, ал.2, чл. 79, ал.1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

За основателността на всеки предявени обективно кумулативно съединени искове, дружеството – ищец следва да установи валидно договорно 2 основание - договор за потребителски кредит № № ***/*** г., обвързващо страните в производството. Посоченото следва да се разгледа съвместно със заявеното в отговора на исковата молба възражение за недействителност на процесния договор на основание чл. 22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1 , чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т.

20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай, твърденията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата за закупуване на допълнителни услуги – Фаст и Флекси. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да заплати възнаграждение за извършвани присъщи дейности на кредитора. Същевременно, кредиторът не включва т.нар. от него "допълнителен услуги – Фаст и Флекси" към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тези изводи са красноречиво илюстрирани и от факта, че самият кредитор, изначално разсрочва вземането за "заплащане на допълнителни услуги Фаст и Флекси".

Именно предвид гореизложеното, то съдът счита, че вземането за допълнителни услуги, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено в годишния процент на разходите.

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР н а ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай са посочени процентните стойности на ГПР в договора, но от съдържанието на същия не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, в ГПР не е включено дължимото възнаграждение за допълнителни услуги.

3

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В конкретния случай, това е особено съществено предвид обстоятелството, че в Договора е посочена общата сума за заплащане от потребителя, но в тази величина не е включено дължимото възнаграждение за закупен пакет услуги. Дори напротив – при прибавянето на сумата по същия се получава съвсем различна стойност на общия разход по кредита. Тоест, налице е и пълно разминаване между посочения в договора ГПР, дължимата сума за заплащане и действително дължимата величина в края на заемния период. Несъответното в случая е че заемната сума по договора за кредит възлиза на 5000 лева, а сумата, която е следвало да върне кредитополучателя е над два пъти по-голяма – 12315,02 лева.

С оглед приетите по-горе постановки, то следва да се приеме, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От съдържанието на приобщения договор по кредита, се изяснява, че главницата възлиза на сумата в размер на 5000 лева.

Изясни се и че в изпълнение на задълженията си по кредитното правоотношение, ищецът е заплатил на ответника по договор за паричен заем сумата в общ размер на 7639,15 лева, респ. не се явява дължим остатък, който следва същият да заплати по договора за кредит.

Всичко изложено води до извод, че всички предявени обективно кумулативно съединени искове са неоснователни – както установителния иск за връщане на главницата, така и осъдителните такива – за заплащане на възнаградителна лихва и таксите „Фаст“ и „Флекси“.