Определение № 5907 от 17.12.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5907 гр. София, 17.12.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20258002100735 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от С. И. С., ЕГН: [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [жилищен адрес] чрез пълномощника си адв. А. Б., срещу въззивно решение № 517 от 04.11.2024 г. по гр.д.№ 674/2024 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е обезсилено Решение № 90043 от 26.04.2024 г. по гр. д. № 101 по описа за 2021 г. на РС – Благоевград и е прекратено производството по отхвърления от РС, като неоснователен отрицателен установителен иск, предявеният от него срещу Община Благоевград искане, да се признае за установено, че ответника не е собственик на реална част с площ от 769 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***, по КК, одобрена със Заповед № РД - 18 - 32/10.05.2006 г., изм. със Заповед № КД -14-01-1408 от 28.11.2012 г., с площ на целия имот от 19482 кв.м., с трайно предназначение - урбанизирана територия, находящ се в [населено място],[жк], при съседи на реалната част: имоти с идентификатори ***, ***и ***, съответно разположен успоредно на ул. “***” и между изграден трафопост, гаражи и спортно игрище в квартал “Е.’, която реалната част е индивидуализирана със скица - проект от 26.10.2020 г. с проектен идентификатор ***.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението, защото доказателствата не са обсъдени по отделно и в съвкупност, не са обсъдени доводите на страните, неправилно е приложена съдебната практика, на която се е позовал въззивния съд.

Касаторът счита, че съдът не е съобразил, че за правния си интерес се позовава на фактическо състояние и на възможност да придобие имота, ако отрече правата на ответника, 1 както и установеното от свидетелите, че е берял плодове от растенията в имота, че го облагородявал и косил, че е предприел действия по заснемане на имота като самостоятелен в КК и снабдяване с документи за признаването му за собственик от нотариус. Съдът не обсъдил, че е завладял имота от 1982 г. Касаторът счита, че няма пречка владението му да изтече и в хода на процеса, но въпроса за това дали ищецът притежава права върху имота не е част от предмета на спора, а се отнася до правни интерес.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК. Противоречие със съдебната практика се твърди по въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства по отделно и в съвкупност и доводи, и възражения на страните, относно начина, по който съдът следва да прецени свидетелските показания - по вътрешно убеждение и във връзка с останалите доказателства по делото. Твърди се противоречие с мотивите към т.1 от ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно това, че наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорване, ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат, като от значение е дали решението ще се отрази на правната сфера на ищеца и дали собственическите претенции на ответникът пречат на ищеца. Противоречие с ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС се твърди и по въпроса: Налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, когато ищецът не твърди притежаване на субективно право върху недвижим имот, но твърди, че притежава фактическа власт върху същия и наред с това обосновава правният си интерес с възможността да придобие собствеността върху имота, ако отрече със сила на пресъдено нещо правото на собственост на ответника? Подлежи ли на пълно главно доказване правото на ищеца при предявен отрицателен установителен иск?

Очевидна неправилност се твърди поради противоречие в мотивите между твърденията на страните и очертания предмет на доказване от съда, което е съществено и/или противоречие между доказателствата и установените факти

Ответникът по касация Община Благоевград оспорва касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като решението е подробно мотивирано и твърдението за нарушения при постановяването му не кореспондира на съдържанието на мотивите, а изводите са мотивирани със събраните доказателства, установяващи, че ищецът не е упражнявал трайно фактическа власт върху имота и не го е засаждал той с дървета. Счита, че събраните доказателства са обсъдени в съвкупност и не доказват наличието на правен интерес.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено:

С. И. С. е предявил отрицателен установителен иск против Община Благоевград за имот с проектен идентификатор ***, с площ от 769 кв.м. в урбанизирана територия, намиращ се в[жк], [населено място], съставляващ реална част в севернната част от недвижим имот с идентификатор по ***, целия имот от 19482 кв.м., като обосновава правният си интерес с 2 това, че осъществявал фактическо състояние владение след 1982 г. и ако отрече правото на собственост на общината, за което тя е съставила акт за частна общинска собственост, ще може да придобие имота. Твърди, че е упражнявал фактическа власт като е засадил овощни дървета, орехи, използвал го като зеленчукова градина, а впоследствие като ливада, през 2020 г. опитал да се снабди с титул за собственост, когато установил, че Община Благоевград е съставила акт за частна общинска собственост № 5178 от 27.07.2015 г. за този имот.

Оспорва този АЧОС, като съставен без фактическо и правно основание за придобиване от общината.

Община Благоевград оспорва иска и твърденията за правен интерес на ищеца, позовава се на чл. 6 от ЗС в редакцията й от 1951 г. до 1990 г., като твърди и доказва, че в разписния лист към плановете няма записан собственик на този имот. Имотът е актуван като държавен на основание Постановление на Министерски съвет № 1 от 7.1.1981 г. като бивша собственост на АПК, включен е в регулационния план, одобрен със заповед № 102 от 06.03.1984 г. и на осн. параграф 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, имотът е преминал в общинска собственост, след Решение № 200 по протокол № 7 от 07.08.2009 г. на Общински съвет - Благоевград. Затова се оспорва възможността ищецът да го придобие по давност. Евентуално Общината се позовава и на основанието по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ, доколкото имота се е ползвал за земеделски нужди и е включен в регулацията по-късно.

РС е отхвърли иска, като е приел, че имота е придобит от държавата на осн. чл. 6 ЗС, тъй като не е установено да е имало друг собственик и защото имота не е бил в масив на ТКЗС.

Прел е, че за имота е действала забрана за придобиване по давност, установена в чл. 86 ЗС, поради което ответникът не е могъл да го владее за себе си и да го придобие по давност..

Въззивният съд, позовавайки се на СТЕ е приел, че процесната спорна част през 1959 г. не е попадала в обработваем блок на ТКЗС, тъй като върху същата била изградена кравеферма, а през 1975 година за района е приет кадастрално - регулационен план (заповед № 51556 от 02.12.1975 г.), по който процесният имот не е заснет като самостоятелен, но попада в очертанията на имот пл. № ***. Върху процесната реална част е била изгладена кравеферма, състояща се от обори и асфалтови пътища покрай тях, която е заснета в кадастъра.

Процесната реална част е попадал в терен, отреден за жилищен комплекс, микрорайон ***и ***, за квартали, между които и кв.*** Съставен е АДС № 5763 от 1982 г. За този имот не е отразен собственик в разписния лист, а в АДС, съставен 1982 г. е записано, че е бивш имот на АПК. АДС е актуализиран с нов АДС № 50021/1984 г., с който е актуван терена на кв.*** и др. квартали с обща площ 220 дка., ограден от всички страни от имоти на АПК и път, като е отразено, че имота е предоставен за стопанисване и управление на ОНС. През 1997 г. е актуализиран плана. Процесната реална част не е заснета като самостоятелен имот, показана е като затревена площ и попада в очертанията на имот ***, който е със значително по-голяма площ. Същото е положението и по кадастралния план от 2000 г. В него на местото на процесния имот не е заснета зеленчукова градина, а върху част от имота е заснета могила с височина от около 2.00 метра, като в разписния лист към този план като собственик е вписана общината. Със Заповед № РД -18-32 от 10.05.2006 г. на ИД на АК са приети кадастрална карта и кадастрални регистри, като спорната част попада в поземлен имот с 3 идентификатор ***, целия с площ от 23105.94 кв.м., с предназначение за “комплексно застрояване”. На място вещото лице е констатирало, че имотът не е ограден, а в момента представлява изкуствено затревена площ, като в източната и южна част на имота са разположени ревизионни шахти. В имота са засадени млади овощни и паркови дървета орехи, смокиня, вишна, слива, липи и др. От приложени към заключението публични сателитни снимки на “Google maps” e видно, че до 2008 г. в имота липсват засадени дръвчета. На 27.02.2015 г. е съставен АЧОС № 5178, в който като основание за придобиване е записан чл.2, ал.1, т.7 ЗОС.

Според показанията на св. М. И., И. Б. и Г. К., ищецът С. С. обработвал процесния имот, като засаждал там зеленчуци - домати и краставици, отглеждал овощни дървета - сливи, ябълки (конкретно в южната част на имота, косял тревата, като до около 2013 г. имотът бил ограден с телена ограда и дървени колчета, след което тази ограда била премахната. Според другата група свидетелски показания на св. С. Б., С. Х., Л. Т., в процесната реална част, която индивидуализират с това, че попада между спортното игрище, гаражите и трафопоста, през 80-те години на XX имало кравеферма, състояща се от няколко постройки, след премахването им имало купчина пустееща земя, а дърветата били засадени от живущите в близкия блок впоследствие, като свидетелите са категорични, че ищецът С. С. не е ограждал имота, не е косял трева там, не е полагал грижи за плодни дръвчета като ябълки и сливи, нито е изграждал селскостопански постройки, не е поливал имота – там нямало тръби и възможност за водоснабдяване. В момента процесната част представлявала парк, тревна площ, с поставени пейки от Община Благоевград за отдих, ползвани от живущите в съседство, с преминаваща през имота пешеходна алея. Всички свидетели са категорични за местонахождението на спорната част.

Въззивият съд е съобразил при преценка показанията на св. И. Б., че е съпруг на сестрата на ищеца и живее в [населено място], общ. Б., а св. М. И. – че живее в С. и е в близки приятелски отношения с ищеца, датирани още от 1991 г., поради което е съпоставял показанията им с останалите доказателства и преди всичко с констатациите на вещото лице, изготвило СТЕ. Св. К., въпреки че посочва, че живее в съседство и минава често през района, не е категоричен какво се случва понастоящем със спорния терен. Св. М. И. твърди, че и в този момент там са налице овощни дървета - сливи и ябълки, което се отрича от другите свидетели, а св. К. посочва, че тези дръвчета били премахнати преди четири години.

Кредитирани са показанията на св.С. Б., С. Х. и Л. Т., защото имат преки впечатления за предназначението на спорния имот през годините - св. Л. Т. и св. С. Б. живеят срещу имота, а св. С. Х. сега живее на друга улица в [населено място], но до 2007 г. също е пребивавал в района. Съдът е кредитирал показанията на тези свидетели освен поради това, че показанията им взаимно си кореспондират и се подкрепят от другите доказателства /констатазиите на вещото лице и приложенията към СТЕ/, и защото тези свидетели не са заинтересовани - те не познавал ищеца и не са го виждали на територията на спорното место, което сега е парк, но имат преки непосредствени впечатления от имота, защото живеят в непосредствена близост до него. Показанията на първата група свидетели не са кредетирани, защото имота никога не е отразен като отделен имот в кадастралните планове 4 или като градина, че ако е бил ограден или ако се е ползвал с различно предназначение от околната площ, е подлежал на заснемане независимо от собствеността. Не е заснет и орех до 2000 г., а той е насаждение, което подлежи на отразяване в кадастрален план. Кравефермата е премахната 1982-1983 г., но мястото е отразено като могила с височина два метра. На место вещото лице не е констатирало наличие на ограда сега или следи от премахната такава от по-рано, като по време на процеса имотът представлява изкуствено затревена площ, добре поддържана и облагородена, със засадени върху него млади овощни и паркови дървета. По отношение на насажденията, вещото лице е изследвало назад във времето имало ли е дървета и установило, че в периода 2001 - 2008 г. имотът също представлява затревена площ, без огради, с пътека през нея, без засадени дръвчета, с изключение на един орех до североизточната му граница и други дървета по източната и западната граница, което е видно и от сателитни снимки на “Google maps”. След 2008 г. вече се наблюдават три реда дървета, които са описани от експерта като млади паркови и овощни такива - орех, смокиня, вишна, слива, липа, елха и каталпи. Показанията на свидетелите С. Б., С. Х., Л. Т. са в същия смисъл, включително и относно това, че имота никога не е бил ползван като зеленчукова и овощна градина или обособен чрез ограда.