Определение № 39 от 19.01.2023, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39 гр. Шумен, 18.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Ив. Г.

Членове:

Светлин Ем. Стефанов

Румяна В. Райкова като разгледа докладваното от Мариана Ив. Г. Въззивно частно гражданско дело № 20223600500567 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 274 от ГПК във вр. чл. 262 от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 262150/28.11.2022 г. депозирана от П. Д. П. с ЕГН ********** срещу Определение № 260145/15.11.2022 г. по гр. д. № 3392/2018 год. по описа на Районен съд Шумен, с което на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК му е върната въззивна жалба с вх. № 262053/02.11.2022 г. депозирана срещу решение № 260085 от 13.10.2022г. по гр. д. № 3392/2018 г. на РС - Шумен.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Сочи се, че първоинстанционния т съд не е спазил процедурата по връчване на съобщения и книжа. По конкретно се сочи, нередовно връчване от първоинстанционния съд на Решение № 260085/13.10.2022 г.. Същото според частния жалбоподател било връчено не на него, а на баща му – Д. П. Д. и следователно връчването е нередовно и в нарушение на процедурата по връчване на книжа и призовки. Сочи също така, че жалбата му е депозирана в законоустановения 14 – дневен срок, тъй като горното решение е връчено на баща му на 18.10.2022 г., който му го е предал на 19.10.22 г. вечерта и според жалбоподател я за него срока започвал да тече от следващия ден – 20.10.2022 г. и изтича на 02.11.2022г. Прави искане за отмяна на определението и даване ход на въззивната му жалба или съда да постанови повторно ново връчване на Решение № 260085/13.10.2022 г..

1

Отговор по жалбата е депозиран от Р. Д. П. – тр ето лице, в който се сочи за основателност на частната жалба.

Отговор е постъпил и от ищеца по делото – Ц. Д. Г. , с който се оспорва частната жалба и се иска от съда да потвърди обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното:

Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба на Ц. Д. Г. срещу жалбоподателя П. Д. П. за делба на недвижими имоти. По делото е постановено решение № 794/05.08.2019 г. по допускане на делбата, към момента влязло в законна сила. С молба с вх. № 261325/14.06.2022 г. жалбоподателят П. Д. П. е направил искане по реда на чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение № 794/05.08.2019 г. по гр.д. № 3392/2018 г. на РС – Шумен и в последващото Решение № 260013/07.02.2022г. по същото дело. С Решение № 260085/13.10.2022 г. РС - Шумен е констатирал, че не е налице ОФГ в постановеното решение и е оставил молбата без уважение. Решението е било връчено по реда на чл. 46 от ГПК на бащата на жалбоподателя – Д. П. Д. на 18.10.2022 г. на адреса изрично посочен от жалбоподателя , като такъв за връчване на книжа и съобщения.

Н а 02.11.2022 г. жалбоподат елят е депозирал в деловодството на РС – Шумен въззивна жалба с вх. № 262053/02.11.2022 г. срещу постановеното Решение № 260085/13.10.2022 г. по гр.д. № 3392/2018 г. на РС – Шумен.

С обжалваното пред настоящата инстанция определение № 260145/15.11.2022 г. първоинстанционният съд е приел, че Решение № 260085/13.10.2022 г. е редовно връчено на жалбоподателя на 18.10.2022 г. и двуседмичния срок за обжалване изтича на 01 .11.2022 г. / присъствен ден/ и така подадената на 02.11.2022г. въззивна жалба е подадена извън срока за обжалване посочен в чл. 259, ал. 1 от ГПК и на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК е върнал същата като просрочена.

Като съобрази изложените по-горе факти, настоящата инстанция приема, че атакуваното в настоящото производство определение на РС Шумен е правилно и законосъобразно.

В чл. 46 от ГПК се регламентира надлежното връчване на съдебни 2 книжа на "друго лице". Това друго лице според чл. 46 ал. 2 от ГПК може да бъде всеки пълнолетен от домашните или което живее на адреса, или работник, служител или работодател на адресата, изразил съгласие да ги приеме и предаде, удостоверено чрез подписа му на призовката. С получаване на съдебните книжа от това "друго лице", връчването е осъществено.

Полагането на подпис от страна на лицето-получател е достатъчно да се приеме, че същото не само е дало съгласие за приемане на книжата, но и че е запознато и със задължението си да предаде същите на адресата. Това е така, тъй като образците на съобщенията/призовките, изработени по указания на МП са еднакви за всички съдилища и съдържат изричното текст, касаещ това задължение на получателя по чл. 46 от ГПК. Доколкото по обективни причини получателя „другото лице“ не е могъл да изпълни поетото задължение за предаване на съдебните книжа по обективни причини, то адресатът разполага с възможността предвидена в чл. 46, ал. 4 о т ГПК, а именно - да иска възстановяване на срок, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването.

В настоящия случай не са допуснати релевираните нарушения на процесуалните правила по надлежното връчване на Решение № 260085/13.10.2022 г. на жалбоподателя. Не са налице данни, които да обуславят необходимостта призоваването да се извърши по реда на чл. 47 ал.

1 о т ГПК, а не по реда на чл. 46 от ГПК. Връчването на решението на жалбоподателя на адреса в с. Копривец , общ. Бяла, обл. Русе на 18.10.2022 г. е извършено чрез бащата на жалбопадетеля – Д. П. Д., като съобщението за връчване на решението е надлежно оформено според изискванията на закона, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице точно изпълнение на процедурата по връчването на решението на страната, чрез друго лице. От тук е правилен и извода, че въззивната жалба е просрочена, тъй като двуседмичният срок е изтекъл на 01.11.2022 г., а същата е подадена на 02.11.2022 г. – лично от жалбоподателя в деловодството на съда.

Следва от друга страна да се посочи, че за да се ползва от предвидената възможност в чл. 46 ал. 4 изр. ІІ от ГПК частния жалбоподател следва да докаже отсъствие от адреса по времето, когато е връчено съобщението на другото лице от кръга, посочен в чл. 46 ал. 2 от ГПК, в продължение на теченето на целия срок и да не е било възможно да узнае своевременно за връчването. В частната жалба се твърди, че жалбоподателят е отсъствал от 3 адреса на който е връчено решението на 18.10.2022 г. и до вечерта на 19.10.2022 г. когато баща му, му е предал връченото решение. Следователно, не е налице и хипотезата на чл. 46 ал. 4 изр. ІІ от ГПК.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав приема, че въззивната жалба е просрочена и правилно и законосъобразно районният съд е върнал същата, поради което атакуваното в настоящото производство определение , следва да бъде потвърдено.

Водим от горното съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260145/15.11.2022 г. постановено по по гр. д. № 3392/2018 г. по описа на Районен съд - Шумен, с което на осн. чл.

262, ал. 2, т. 1 от ГПК е върната, като просрочена въззивна жалба с вх. № 262053/02.11.2022 г. депозирана от П. Д. П. с ЕГН ********** срещу решение № 260085 от 13.10.2022г. по гр. д. № 3392/2018 г. на РС - Шумен.

Определението може да се обжалва, с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от съобщаването му, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4