Решение № 199 от 27.02.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2730/2024
- Вид
- Решение № 199
- Подписан
- 27.02.2025
- Състав
- Камелия Първанова, Георги Иванов, Димитър Мирчев
Цитирани разпоредби
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38 · Закон за адвокатурата
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11 · Закон за общинската собственост
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 199 гр. София, 27.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Камелия Първанова
Членове:
Георги Иванов
Димитър Мирчев при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20241000502730 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение №3731/24.06.2024г, постановено по гр.д.№ 9770/2023г по описа на СГС, е осъдена Столична община, БУЛСТАТ 000696327, да заплати на Р. И. К., ЕГН **********: на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД, сумата в размер на 27 300 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие на претърпения инцидент на 09.05.2023 г. стъпване и падане в необезопасена дупка по тротоара на бул. Евлоги Г.ев в гр. София, на ъгъла между булеварда и ул. Проф. Никола Михайлов, който инцидент е предизвикан от бездействието - неполагането на дължимата грижа на Столична община за вещи общинска собственост, в нарушение на задълженията за почистването на прилежащите към платното за движение тротоари, при който инцидент Р. И. К. е получила счупване на лявата бедрена кост в горния й край /фрактура пертрохантерика феморис синистра/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на настъпване на инцидента – 09.05.2023 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлена исковата претенция до пълния предявен размер от 30 000лв.
-на основание чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, сумата в общ размер 2380 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за платените разходи за документирано изследване на допълнителен носител – C D , закупуване на проксимален бедрен пирон с винтове и закупуване на средна превръзка, за което са издадени от УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД фактури: № 0400038201 от 10.05.2023 г., № 7000048133 от 15.05.2023 г. и № 1
*** от 22.05.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 29.08.2023 г. до окончателното изплащане; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 1581.35 лв. – разноски по делото по съразмерност.
Осъдена е Столична община, БУЛСТАТ 000696327, да заплати на адвокат Г. Б. Х. от АК - София, личен номер 4600123610, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 3 564.24 лв. адвокатско възнаграждение по съразмерност за оказана безплатна правна помощ на Р. И. К..
Осъдена е Р. И. К., ЕГН **********, да заплати на Столична община, БУЛСТАТ 000696327, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 16.68 лв. – разноски по делото по съразмерност.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на ответника Столична община – „Трейс Груп Холд“ АД, ЕИК 123682269.
Решението е обжалвано от Столична община, в частта му, с която са уважени исковите претенции, с доводи, че е неправилно и необосновано. Възразява срещу приетото от съда, че е доказано настъпването на елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищеца, във връзка с травматичното увреждане, получено при падане в гр.София, на ъгъла на бул. „Евлоги Г.ев” и ул. „Проф.
Н.Михайлов”, при което ищцата е получила фрактура на пертрохантерика на феморис син.
Поддържа, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото, конкретно тези представени от Столична община, поради което е достигнал до неправилни изводи. Сочи, че съдът неправилно е приел, че не е осъществена дължимата грижа от страна на Столична община за поддържането на пътната настилка, тъй като е бил сключен договор с „Трейс Груп Холд” АД за поддръжка, в която попада и процесният тротоар. Излага доводи, че за процесния участък няма данни да са налице неравности на настилката, пропадания или липсващи елементи. Не е отчетено, че са били извършени ремонтни дейности преди датата на настъпване на процесното събитие, като около щахтите на процесната локация е налице наливане на бетонова смес. Възразява и срещу кредитиране на показанията на свидетеля на механизма на настъпилото събитие, тъй като е внук на пострадалата и показанията му следва да се анализират с критичност. Излага доводи, че не е съобразено, че ищцата живее близо до мястото на инцидента, минава често по маршрута, но съдът е приел, че не е нужно да се съобразява с компрометираната настилка при придвижване.
Излага доводи, че определеният размер за обезщетение за неимуществени вреди е завишен и не отговаря на принципа на справедливост. Сочи, че не е отчетено, че е налице възстановяване на пострадалата, лечението е продължило два месеца и половина, не са доказани претърпените болки и страдания, като свидетелите не са медицински експерти, за да оценят психологическото и душевно състояние на ищцата.
Претендира да се отмени обжалваното решение и да се отхвърлят исковите претенции или да се намали определеното обезщетение за неимуществени вреди.
Третото лице помагач „Трейс груп холд” АД, представлявано от адв.Е.Л. от САК, е заявило, че решението е неправилно и необосновано, и поддържа същите възражения, изложени във въззивната жалба.
Ответницата Р. И. К., чрез адв.Г.Х. от САК, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна. Сочи, че са правилни изводите на съда, че следва да се ангажира отговорността на ответника. Неоснователни са възраженията във въззивната жалба относно липсата на неравност на тротоара поради извършен ремонт през 2023г. Възразява срещу доводите за наличие на съпричиняване, тъй като същото не е доказано, като поддържа, че 2 няма задължение да следи за състоянието на пътната настилка. По възражението за завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди възразява, че е неоснователно, тъй като е получила тежка фрактура, периодът на възстановяване е около 10 месеца и не е приключил напълно, тъй като вещото лице е установило, че все още не може да се придвижва самостоятелно, а се придвижва с бастун, както и е налице ограничен обем на движение в лявата тазобедрена става, остатъчни белези по външната страна на лявото бедро с размери 7 см и 2 см.
По възражението за заинтересованост на свидетеля Р. излага доводи, че същите следва да се кредитират, тъй като кореспондират с приетата по делото СМЕ, а същият има непосредствени възприятия.
Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се присъдят разноски.
Софийският апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на правомощията си, уредени в чл.269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в ТР №1/9.12.2013г по т.д.
№1/2013г на ОСГТК на ВКС, намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо в обжалваната част и по същество правилно.
Фактическата обстановка е възприета и възпроизведена правилно от първоинстаницонния съд и тя е следната:
Ищцата по делото-Р. И. К. е посочила в исковата молба, че на 09.05.2023 г. в гр. София, на ъгъла между бул. Евлоги Г.ев и ул. Проф. Никола Михайлов, стъпила в необезопасена дупка и паднала. Причина за инцидента била липсата и лошия монтаж на бетонни павета, поради което паднала и получила фрактура пертрохантерика феморис син.
Наложила се операция, направена в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”, при която й е поставена бедрен пирон и винтове. Поради обездвижването Р. И. К. не можела да става от леглото и да се грижи сама за битовите си и физиологични нужди. Възстановяването продължавало, като нямало ясни прогнози дали ще се възстанови. Претърпяла стрес, напрежение, тревоги.
Направила и разходи по фактури от 10.05.2023г., 15.05.2023г. и 22.05.2023г., издадени от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“. Посочила е, че участъкът, на който се е случил инцидентът, бил публична общинска собственост /тротоарите са част от общинските пътища/ и ответникът не е изпълнил задължението си да поддържа същия съгласно чл.11 от Закона за общинската собственост и чл.31 от Закона за пътищата и Наредба за управление на общинските пътища на територията на СО, съгласно които следва да изгражда, ремонтира и поддържа общинските пътища и да полага системни грижи за нормалната експлоатация.
Противоправното бездействие на служителите на общината е довело до инцидента.
Ответникът по делото-Столична община е оспорил исковите претенции. Посочил е, че на посочената локация били налични шахти на ЕРМ Запад ЕАД и Виваком България ЕАД, които следвало да ги поддържат в изправност. Столична община не била пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. За процесния участък имало договор за абонамента поддръжка с „Трейс Груп Холд“ АД. През 2023 г. били извършвани ремонтни дейности на процесното място, а м. март 2023 г. при проверки, след приключване на зимния сезон, не били констатирани дупки или пропадания около шахтите. Липсвала причинноследствена връзка между поведението на ответника, падането на ищцата и съответно вредите, настъпили в последствие. Навел е възражение за съпричиняване от страна на ищцата за настъпването на вредите по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, която не проявила внимание при своето движение. Оспорил е размера на исковата претенция за неимуществени вреди. Претендирал е да се отхвърлят исковите претенции, като при условията на евентуалност-за намаляване на претендираното обезщетение за 3 неимуществени вреди и приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Третото лице-помагач „Трейс Груп Холд“ АД е оспорило исковите претенции с доводи, че не е налице нарушение на договорните му отношения с ответника, поради което не следвало да носи отговорност за настъпилия инцидент.
С решението първоинстанционният съд е уважил частично предявената искова претенция за обезщетение за неимуществени вреди и исковата претенция за обезщетение за имуществени вреди. Приел е, че Столична община не е изпълнила задължението си да поддържа тротоара, който е общинска собственост, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата.
Пред въззивната инстанция се спори дали следва да се ангажира отговорността на ответника, относно размера на обезщетението за неимуществени вреди и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата.
Фактическият състав на чл.49 ЗЗД включва следните елементи: вреди, причинени на пострадалия, които да са причинени виновно и противоправно от служител, да е при или по повод на възложената му работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия.
Възложителят на работата отговаря пред пострадалия за вредите, които са му причинени поради виновното поведение на изпълнителя.
Когато ищецът основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за релевантните факти. Отговорността на този, който е възложил на друго лице извършването на някаква работа, е такава за чужди противоправни и виновни деяния.
По делото са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Д. Р., внук на ищцата, който е дал показания, че като очевидец е присъствал на инцидент на 09.05.2023 г., при който ищцата, вървейки по тротоара на бул. „Евлоги Г.ев“, кракът й е пропаднал в необезопасена дупка на тротоара /липса на бетонни павета/ на ъгъла между бул. Евлоги Г.ев в гр. София и ул. Проф. Никола Михайлов. Свидетелят е посочил, че живее в гр. София, на ***, заедно с баба си. На рождения му ден на 09.05.2023г. с баба му тръгнали да излизат навън, за да отидат до кварталния магазин, свидетелят й помагал с торбите за покупки. Изведнъж тя пропаднала в една дупка и паднала на лявата си страна. Това било към 11ч. на обяд на посочената дата. Дупката била вляво от неговия вход, точно преди пряката с ул. „проф. Никола Михайлов“. Дупката била на бул. „Евлоги и Христо Г.еви“, като свидетелят я посочил на представения му снимков материал, приложен по делото.