Решение № 5590 от 22.08.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 3724/2011
- Вид
- Решение № 5590
- Подписан
- 22.08.2018
- В сила
- 11.07.2023
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 2, ал.2, т.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.483, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 587 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.2, ал.2 · Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.20 · Закон за икономически и социален съвет
- чл.21 · Закон за икономически и социален съвет
- §7, ал.1, т.6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- §1, т.1, б."а" · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
- чл.2, ал.1, т.6 · Закон за общинската собственост
- чл.5, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 5, ал.2 · Закон за общинската собственост
- чл. 5, ал.3 · Закон за общинската собственост
- чл. 64, ал.1 · Закон за общинската собственост
- чл. 64, ал.2 · Закон за общинската собственост
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.72 · Закон за собствеността
- чл. 72, ал. 3 · Закон за собствеността
- чл.73, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 74 · Закон за собствеността
- чл. 74, ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 74, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл.79, ал.2 · Закон за собствеността
- чл.93 · Закон за собствеността
- чл.99 · Закон за собствеността
- чл. 156, ал. 1 · Закон за устройство на територията
- чл. 156, ал. 1 и ал. 2 · Закон за устройство на територията
Личните данни в текста са заличени.
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.
София 22.08.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на пети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 3724 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Държавата чрез Министъра на МРРБ срещу С.Б.С., М.Б.Х., Ф.ф.В., А.ф.В., О.ф.В., С.Е.М.Л., М.Л. дьо Ш., починала в хода на настоящия процес и на основание чл.227 от ГПК заместена от наследниците си по закон П.Ф.А.
Д.Л.Л.М. и Ф.Ж.М.Л. ***, с която са предявени пасивно, субективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС, обективно, кумулативно съединени с искове с правно основание чл.73, ал.1 ЗС и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че е собственик на следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот, находящ се в гр. София, район Искър, представляващ парк „В.“ целия с площ от 992 672 кв.м., съставляващ имот пл. № 2731 по кадастралния план на село Лозен /имоти пл. № 2731 на площ от 971 300 кв.м. и № 2731 на площ от 21 372 кв.м. по неодобрения кадастрален план на село Лозен/, местност „В.“, нанесен в плана през 2001 г. в кадастрални листове №№ 630, 631, 654, 655, 674, 675, 693 и 694, при граници на целия имот: юг-бул. „Ц.Ш.“, изток-напоително поле и стопанство „В.“, север-напоително поле и северозапад-дере, ведно с построените в имота сгради, а именно: централна сграда на дворец, състояща се от една триетажна и две двуетажни масивни сгради с мазета на общо площ от 2013 кв.м., масивна сграда, състояща се от два жилищни етажа, гараж на два етажа и телефонна централа с обща застроена площ от 528 кв.м., горска къща в парка застроена на 64 кв.м., оранжерии в парка с площ 729 кв.м., хамбар с площ от 75 кв.м., сграда-клуб на 140 кв.м., масивна сграда-караулка на площ от 64 кв.м., навес при оранжериите на площ от 180 кв.м., помпена станция на площ от 48 кв.м., сграда-склад на площ от 42 кв.м. Поддържа се, че съгласно Акт за държавна собственост № 1208/12.04.1989 г. РБ е собственик на недвижим имот „Парк В.“, находящ се в землището на ОбНС „Искър“ с площ от 800 000 кв.м., от които 3882 кв.м. застроена площ и 796 118 кв.м. незастроена площ, заедно с находящи се в него сграда, а именно:
-централна сграда на двореца със застроена площ от
2013 кв.м., състояща се от три части:
Сграда на три етажа и мазе,
Сграда на два етажа и мазе,
Сграда на два етажа и мазе.
-масивна сграда, състояща се от два жилищни етажа, гараж на два етажа и телефонна централа с обща застроена площ от 528 кв.м.
-горска къща в парка със застроена площ от 64 кв.м.
-оранжерии в парка със застроена площ от 729 кв.м.
-хамбар със застроена площ от 75 кв.м.
-сграда-клуб със застроена площ от 140 кв.м.
-масивна сграда-караулка със застроена площ от 64 кв.м.
-навес при оранжериите със застроена площ от 180 кв.м.
-помпена станция със застроена площ от 48 кв.м.
-сграда-склад със застроена площ от 42 кв.м., заедно с подобренията в терена, а именно: асфалтови площадки, кладенец-бунар, дренажни канали, масивна ограда-юг-863 линейни метра, ограда от телена мрежа-изток-1260 линейни метра. Поддържа се, че тези имоти незаконосъобразно са актувани като общински с Акт за общинска собственост № 443/03.11.1999 г. от кмета на район Искър, а впоследствие със Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на кмета на С.О. и Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г. процесните имоти са предадени във владение на наследниците на Ц.Б. ІІІ и Ц.Ф.
І. Твърди се, че нито Ц.Ф. І, нито Ц.Б. ІІІ, нито техните наследници, нито С.О. са били собственици на гореописаните имоти, поради което същите неправилно и незаконосъобразно са им предоставени във владение. Твърди се, че процесните сгради са строени по времето на Третото българско царство, но същите са строени върху държавна земя от и за нуждите на българската държава, а не за лична собственост на управляващите царе. Поддържа се, че владението върху имотите е упражнявано от Интендантството на цивилната листа, което по своята правна същност представлява една държавна институция, като неговата функция е била да управлява средства, които са част от държавния бюджет и са предназначени за издръжка на монархическата институция. Твърди се, че Интендантството на цивилната листа притежава собствена правосубектност като разпоредител с бюджетни средства и се явява държавен орган, тъй като самостоятелно може да придобива права и да поема задължения от свое име и за своя сметка, както и да извършва всякакви действия на разпореждане с тях. Твърди се, че всички имоти, владени и придобити от Интендантството на цивилната листа, се намират в патримониума на държавата и не следва да бъдат приемани като лична собственост на семействата на бившите царе и техните наследници. При условията на евентуалност заявява, че дори да се приеме обратното, то имотите пак не са собственост на ответниците, тъй като в чл.1 от Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Ф. и Б. и на техните наследници се постановява обявяването на имотите на бившите царе за собственост на българската държава. Поддържа се, че законът има еднократно действие, което се проявява с влизането му в сила. Твърди се, че Решение № 12/04.06.1998 г. по конст.дело № 13/98 г. на КС на РБ, с което този закон е обявен за противоконституционен, няма практическо значение, тъй като решението няма реституционен характер и има действие само занапред, т.е. с това решение не може да бъде заличено одържавяването на имотите. Поддържа се, че дворецът „В.“ и паркът около него са държавна собственост, съгласно акт № 1208/12.04.1989 г., в който като бивш собственик е отбелязано УБО-Държавен съвет. С разпореждане № 13 от 10.10.1988 г. на МС, т.5 са предоставени на Столичен народен съвет за обществено ползване, без да се променя характера на собствеността на самия имот. Твърди се, че АОС № 443/03.11.1999 г. на СО, район Искър, с който имотите са актувани като общински е недействителен, тъй като е издаден от некомпетентен орган и е издаден в противоречие на материално-правните и процесуално-правните норми на закона и не може да легитимира СО като собственик на процесния имот. Твърди се, че няма данни процесните имоти някога да са отписвани от актовете за държавна собственост и няма постъпило такова искане. Поддържа се, че владението, което наследниците на Ц.Б. ІІІ и Ц.Ф. І упражняват въз основа на Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на кмета на С.О. и Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г., се явява недобросъвестно. Поддържа се, че наследниците на Ц.Б. ІІІ и Ц.Ф. І не са подавали заявления за възстановяване на собствеността върху процесните имоти по реда на ЗСПЗЗ. Твърди се, че нотариален акт № 179, дело № 342/2001 г., с което е извършено дарение от ответника С.С. *** община и нотариален акт № 26, дело № 386/2001 г. за собственост на недвижим имот на основание чл.483, ал.1 от ГПК, не са породили своя вещно-правен ефект и не са годни да прехвърлят правото на собственост върху процесните имоти. На следващо място ищецът твърди, че процесните имоти представляват архитектурно-художествен и исторически паметник-Протокол № 11/14.07.1995 г. на НСОПК при Министерството на културата, ДВ, бр.25 от 1998 г. и съобразно действащата към онзи момент разпоредба на чл.28 от Закона за паметниците на културата и музеите, при разпореждане с имота е следвало да има съгласие на Националния институт за паметниците на културата, за паметници от световно и национално значение, каквото съгласие няма. Твърди се, че имотите се владеят от ответниците без правно основание, поради което ищецът следва да бъде обезщетен за невъзможността да ползва имота през време на недобросъвестното владение на ответниците, считано от 23.01.2001 г. Твърди се, че наследниците на Ц.Б. ІІІ и Ц.Ф.
І упражняват фактическа власт върху процесните имоти на основание Заповед № РД-57-34/23.01.2001 г. на кмета на С.О. и Заповед № РД-57-513/07.08.2001 г. и от тази дата те ги използват, като получават добиви и облаги от тях. Твърди се, че тяхното владение е недобросъвестно, тъй като осъществяват фактическа власт без правно основание, годно да ги направи собственици. Поддържа се, че за този период от време ответниците са се обогатили без основание за сметка на държавата. Твърди се, че от една страна ответниците дължат на основание чл.93 ЗС стойността на добивите, които са извличали през целия период на владение, а от друга страна на основание чл.59 ЗЗД дължат обезщетение за ползването на имота през процесния период, равняващо се на стойността на месечния наем, умножена по броя на месеците, през които ответниците са владяли имота.
С уточнителна молба от 09.05.2011 г. ищецът сочи, че процесният поземлен имот е разделен на две реално обособени части, съгласно скица-предложение, издадена от „ГИС София“ ЕООД от м.08.2001 г., както следва:
Имот пл. № 2731 с площ от
971 300 кв.м. с граници: юг-бул. „Ц.Ш.“, изток-напоително поле и стопанство „В.“, север-напоително поле и северозапад-дере, който имот с нотариален акт № 179, дело № 342/2001 г. е дарен от ответниците С.С. и М.Х. ***, като в тази реална част попадат сградите:
-централна сграда на двореца със застроена площ от 1333 кв.м., представляваща масивна сграда на три етажа и мазе, масивна жилищна сграда, състояща се от два жилищни етажа, гараж на два етажа и телефонна централа с обща застроена площ от 528 кв.м., горска къща в парка със застроена площ от 64 кв.м., оранжерии в парка със застроена площ от 729 кв.м., хамбар със застроена площ от 75 кв.м., сграда-клуб със застроена площ от 140 кв.м., масивна сграда-караулка със застроена площ от 64 кв.м., навес при оранжериите със застроена площ от 180 кв.м., помпена станция със застроена площ от 48 кв.м., сграда-склад със застроена площ от 42 кв.м.
Имот пл. № 2732 на площ от
21 372 кв.м., който граничи от всички страни с имот № 2731, който съгласно нотариален акт № 26, дело № 386/2001 г. за собственост на недвижим имот на основание чл.483, ал.1 от ГПК /отм./ е собственост на ответниците С.С. и М.Х. и в която реална част попадат две двуетажни масивни сгради, обединени с топла връзка на обща застроена площ от 680 кв.м. с мазета. Твърди се, че поземленият имот и находящите се в него сгради към датата на съставяне на описа от 05.09.1946 г. са били собственост на Държавата като правата на Държавата са упражнявани от публичната институция-Интендантството на цивилната листа.
Уточнява, че претендираната сума от 5001 лв. като стойност на добиви, извличани от всеки един от ответниците от процесните имоти през процесния период, представлява събирани приходи от входна такса за посещение на сградите на двореца и поземления имот.
Поддържа се, че ответникът С.Б.С. се явява наследник на баща си Б. ІІІ С. с наследствени квоти: ½ идеална част от покритите недвижими имоти и движимите, които не се считат принадлежност на земеделското стопанство и 5/8 идеални части от непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделското стопанство по смисъла на отменения ЗН от 1889 г. Твърди се, че ответникът С.Б.С. се явява наследник на дядо си Ф. І С. с наследствени квоти: ¼ идеална част от покритите недвижими имоти и движимите, които не се считат принадлежност на земеделското стопанство и 3/8 идеални части от непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделското стопанство по смисъла на отменения ЗН от 1889 г.
Поддържа се, че ответницата М. Л.Б.Х. се явява наследник на баща си Б. ІІІ С. с наследствени квоти: ½ идеална част от покритите недвижими имоти и движимите, които не се считат принадлежност на земеделското стопанство и 3/8 идеални части от непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделското стопанство по смисъла на отменения ЗН от 1889 г. Твърди се, че ответницата М. Л.Б.Х. се явява наследник на дядо си Ф. І С. с наследствени квоти: ¼ идеална част от покритите недвижими имоти и движимите, които не се считат принадлежност на земеделското стопанство и 1/4 идеални части от непокритите недвижими имоти и движимите, които се считат принадлежност на земеделското стопанство по смисъла на отменения ЗН от 1889 г.
Разпечатката съдържа 37 от 535 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/958c7e29-dea6-4caf-a6a2-2d59378a6107