Акт от 12.04.2022, Административен съд - Перник

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 119 гр. Перник, 12.04.2022г.

Административен съд - Перник, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: КИРИЛ

ЧАКЪРОВ

Като разгледа докладваното от съдията – докладчик К. Чакъров административно дело № 139 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съгласно

Определение № 2159/08.03.2022г. на Върховен административен съд, на основание чл. 133 ал. 6 от АПК Административен съд – Перник е местно компетентен да разгледа подадената жалба.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 233, ал. 6 от Закона за съдебната власт (ЗСВ).

Образувано е по жалба на Д.И.Д., с адрес

*** чрез адв. Г.Ч.,***, съдебен адрес:***, *** срещу Заповед № 437/15.12.2021г. на И.Т.– За административен ръководител на Районен съд – Разлог, съгласно Заповед № 433/09.12.2021г. на председателя на Районен съд – Разлог. С оспорената Заповед е променена Заповед № 435/10.12.2021г. на Административния ръководител- Председател на районен съд – Разлог и е определено на жалбоподателя да се изплати допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за 2021 год. в размер на една и половина основна заплата и ранг от последното изплатено трудово възнаграждение за съответната календар по индивидуален трудов договор

- сума в размер на 5083.50 лева. С жалбата се иска прогласяване нищожността на оспорената Заповед, при условия на евентуалност се сочи, че същата е неправилна и незаконосъобразна. Иска се присъждане на разноски.

Видно от приложените от ответната страна материали по административна преписка, както и от представените към съпроводително писмо на ответника, с вх. рег. № 1210/11.04.2022г. на Административен съд – Перник, писмени доказателства, изискани от съда, обжалваната Заповед № 437/15.12.2021г., за определяне на еднократно ДТВ, е оттеглена от административния орган. С последваща Заповед

№ 138/04.04.2022г. на Административния ръководител- Председател на районен съд – Разлог на основание чл. 156, ал. 1 от АПК, оспореният административен акт е оттеглен и е разпоредено на жалбоподателя да бъде изплатена сума в размер на 1101.00 лева., явяваща се разликата между изплатеното по Заповед № 437/15.12.2021г. и действително дължимото в размер на 6184.50 лева съгласно Заповед № 435/10.12.2021г.

При това положение на делото и с оглед съдържащите се в преписката доказателства, съдът счита, че е налице хипотеза на оттегляне на оспорения административен акт по смисъла на чл. 156, ал. 1 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от АПК, при всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници и на заинтересованите страни, за които оспореният акт е благоприятен административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт. По делото не са налице заинтересовани страни, за които същият е благоприятен, поради което не е необходимо съгласието им. По аргумент на противното от разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от АПК, в случая за оттеглянето на акта не е необходимо съгласието и на оспорващия, тъй като оттеглянето в настоящата хипотеза е направено след депозиране на жалбата и преди първото по делото заседание, а освен това е постигнат целения с оспорването резултат – отмяна на оспорения административен акт.

С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки на чл. 156, ал. 1 от АПК, поради което и на основание чл. 159, т. 3 от АПК, жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено.

На основание чл. 143, ал. 2 от АПК, с оглед съдържащото се в жалбата искане на оспорващия за присъждане на сторените по делото разноски и поради обстоятелството, че оттеглянето на оспорения административен акт от страна на административния орган е извършено след депозиране на настоящата жалба, в полза на оспорващия следва да се присъдят направените по делото разноски, съставляващи заплатена от жалбоподателя държавна такса в размер на 10. 00 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., за което има доказателства за реалното му заплащане съгласно договор за правна защита и съдействие от 31.01.2022г. Упълномощеният процесуален представител на оспорващия - адвокат Г.Ч. е оказал адвокатска помощ във връзка с изготвяне и депозиране на жалба срещу Заповед № 437/15.12.2021г. на И.Т.– За административен ръководител на Районен съд – Разлог, за което му е заплатено от оспорващия адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 159, т. 3 от АПК, Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.И.Д., с адрес *** чрез адв. Г.Ч.,***, съдебен адрес:***, *** срещу Заповед № 437/15.12.2021г. на И.Т.– За административен ръководител на Районен съд – Разлог, съгласно Заповед № 433/09.12.2021г. на председателя на Районен съд – Разлог.

ОСЪЖДА РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ да заплати на Д.И.Д. направените по делото РАЗНОСКИ в размер на 510. 00 лв. /петстотоин и десет лева/.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 139 по описа за 2022г на Административен съд – Перник.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.

Съдия: