Решение № 571 от 25.10.2022, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 571 гр. Благоевград, 25.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ковачев при участието на секретаря Теофания Лазова като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Гражданско дело № 20221200100240 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Ищец в процеса е К. Б. Г., ЕГН **********, адрес с. К., общ. П., обл. Б., ул. „***“ № *.

Претенциите са насочени срещу ПРБ, гр. С., бул. „***“ № *, представлявана от ГП И.С.Г..

В исковата молба се твърди, че с постановление на прокурор от Районна прокуратура П., на 11.05.2013 г. започнало досъдебно производство срещу неизвестен извършител за това, че през май 2013 г., на територията на с. К., общ. П., обл. Б., държал взривно вещество и средство за електрическо взривяване, съдържащи се в самоделно взривно устройство - престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2 от НК. В хода на разследването, в качеството на обвиняем бил привлечен ищецът. В Районен съд П. било внесено искане от РП П. за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо него. С определение от 13.05.2013 г., постановено по ЧНД № 584 от 2013 г., PC П. уважил искането на прокурора. Ищецът незабавно бил приведен в следствения арест. С определение от 21.05.2013 г., постановено по ВЧНД № 2016 от 2013 г., Окръжен съд Б. потвърдил задържането под стража. През август 2013 г. ищецът подал искане за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение. С определение № 586, постановено на 16.08.2013 г. по ЧНД № 926 от 2013 г. на PC П., искането било оставено без уважение.

Определението било потвърдено от ОС Благоевград. През *** 2013 г. ищецът подал ново искане за изменение на мярката. PC П. го уважил и наложил на Г. домашен арест.

РП П. протестирала и ОС Благоевград върнал старата мярка за неотклонение. През декември 2013 г. PC П. отново променил мярката в по-лека. С определение от 27.12.2013 г., ОС Благоевград потвърдил домашния арест. С определение № 218, постановено на 03.04.2014 г. по ЧНД № 320 от 2014 г. на PC П., мярката за неотклонение била изменена в парична гаранция от 400 лева. Парите били внесени и 1 ищецът напуснал ареста. На 15.09.2014 г. срещу него бил внесен обвинителен акт в PC П.. С присъда от 11.02.2016 г. по НОХД № 885 от 2014 г., съдът го признал за невиновен и го оправдал по повдигнатото му обвинение. Присъдата била протестирана пред ОС Благоевград. С решение от 04.11.2016 г., постановено по ВНОХД № 205 от 2016 г., тя била отменена. Делото било върнато на РП П. за отстраняване на допуснатите в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. С постановления на прокурор от 23.02.2017 и 08.11.2018 г., наказателното производство било спирано, а на 06.02.2018 и 19.08.2019 г. - възобновявано. На 26.08.2019 г., с постановление на прокурор от РП П., делото било прекратено по отношение на ищеца, защото обвинението спрямо него не се доказало. При така изяснената фактическа обстановка, налице били основанията за търсене на отговорност на Държавата, в лицето на ПРБ, за причинените вреди от незаконосъобразното действие, изразяващо се в повдигане на обвинение за тежко престъпление, което не е било извършено от Г.. То довело до налагане на задържането под стража. В периода 13.05.2013 - 27.12.2013 г., К. Г. бил в ареста в гр. П.. Това били цели 7 месеца и 14 дни, в които той бил ограничен в придвижването си. Това довело до тежки емоционални сривове. В откритото заседание по ВЧНД № 354 от 2013 г. на ОС Благоевград, проведено на 22.08.2013 г., Г. се явил с превързани китки, тъй като не му издържали нервите и си нарязал ръцете в ареста. Несправедливото обвинение разклатило психичното му здраве. Неговото суицидно поведение говорело за тежки емоционални преживявания в ареста. Страхът от евентуално осъждане за действия, които не е извършил, и продължителният престой под стража без да има вина, довели до мисли и действия в посока засягане на живота му и сочели на нарушено емоционално равновесие с голям интензитет. Самото задържане под стража било източник на допълнителни и по-интензивни негативни емоции от наказателното преследване като цяло, понеже включвало и принудително ограничаване на свободното придвижване, общуване и работа. Ищецът бил поставен в унизително положение, накърняващо неговото достойнство и предизвикващо негативни преживявания на ярост и усещане за безпомощност. Престоят в ареста бил твърде мъчителен за Г.. Многократно било искано изменение на мярката за неотклонение. През *** 2013 г. PC П. уважил такова искане, което дало на ищеца лъч надежда за справедливост. На 29.10.2013 г. обаче ОС Благоевград отменил първоинстанционното определение и Г. останал в ареста. Този обрат рефлектирал негативно върху емоционалното му състояние. Обзели го чувства на обида и огорчение. Той изгубил вяра в органите на досъдебното производство и прокуратурата, които настоявали пред съда, че е извършил тежко умишлено престъпление и има опасност да се укрие. Освен обвинен несправедливо, Г. бил подложен на допълнителен стрес и поради наличието на условна присъда за друго престъпление, чието наказание - лишаване от свобода за 9 месеца, било отложено за срок от 3 години. Няколко месеца преди да изтече изпитателният срок по тази присъда, ищецът бил задържан по образувано досъдебно производство за извършване на тежко умишлено престъпление, за което се предвиждало наказание лишаване от свобода от 2 до 8 години. Това довело до изключителен стрес, защото той нямал никаква съпричастност към твърдяното престъпление, но задържането му създало у него обоснован страх, че освен че ще понесе наказателна отговорност за нещо, което не е извършил, ще се наложи и да изтърпи наказанието, което е било отложено. През целия период от 6 години и 4 месеца, през който наказателното производство било водено срещу К. Б. Г., мисълта, че може да изтърпява ефективна присъда за две различни престъпления, към едно от които няма никаква съпричастност, довела до редица емоционални травми и психически проблеми, които продължили с години. Едва 2 четиринадесет дни преди изтичане на срока по чл. 63, ал. 4 от НПК, той бил освободен от ареста, и то не с постановление на наблюдаващия прокурор. През целия период на задържането под стража /7 месеца и 14 дни/ представителите на Прокуратурата упорито твърдяли, че именно Г. е извършител на това тежко престъпление, а когато първоинстанционният съд изменял наложената му мярка за неотклонение, били подавани протести. Макар по досъдебното производство да били събрани редица доказателства, които разклащали първоначалното обвинение, Прокуратурата необосновано упорствала и настоявала подсъдимият да остане в ареста. След като му бил определен домашен арест, К. Г. търпял тази мярка в дома си в с. К., общ. П., обл.

Б.. Това били допълнителни 3 месеца и 13 дни, в които той пак бил ограничен в свободното си придвижване и възпрепятстван да получава доход от труд. Това довело до допълнителен стрес, тъй като нямал доходи заради незаконното обвинение. Към онзи момент ищецът се грижел за болните си родители и невъзможността му да им помага с финансови средства, а също и фактът, че те го издържат толкова време, се отразили негативно върху неговата самооценка. Тогава Г. бил на 24 години, работоспособен, мъж, със средно образование, което му позволявало да се грижи сам за себе си и издръжката си. До задържането му в ареста ищецът работел без трудов договор, като добивал дърва, за което получавал надница от 20 лева. Оставането му без работа за период от 10 месеца и 27 дни, при шестдневна работна седмица, го лишило от месечен доход, който тогава надвишавал минималната работна заплата в България.

След като мярката за неотклонение била променена в парична гаранция, Г. опитал да върне стария си начин на живот, но тежките обвинения срещу него оставили траен отпечатък в съзнанието му и му пречели. Досъдебното производство още не било приключило. Мисълта, че може да търпи ефективна присъда, не му позволявала да води нормален начин на живот. Не успявал да си намери постоянна работа заради разчулите се в обществото задържане и обвинение. Ищецът изключително лошо понесъл факта, че бил обвинен в извършване на тежко престъпление. Привличането като обвиняем и задържането под стража веднага се разчули сред близките и познатите му. Медийният интерес около случилото се бил огромен, тъй като се касаело за взривно устройство, поставено в деня за размисъл върху автомобил на кандидатдепутат. В публикациите на редица електронни медии ищецът бил описан като „варварин“ /news.bg, frognews.bg и komentator.bg/, „бомбаджия“ и „терорист“ /Kmeta.bg и struma.com/, „атентатор“ /BNews.bg/ и „апаш“ /blitz.bg/. Името му се свързвало с политически спорове, в които той никога не бил влизал. Тези определения неизбежно сложили черен отпечатък върху репутацията му в обществото. Всичко това се отразило изключително негативно върху самооценката на Г., а също и на оценката на обществото спрямо него. Той се чувствал неразбран, несправедливо обвинен и разследван за деяние, към което няма никаква съпричастност. И към настоящия момент ищецът не можел да си намери постоянна работа заради образуваното срещу него наказателно производство и публикациите в медиите - бил безработен, а трябвало да се грижи за двете си малолетни деца. Съдебният процес продължил година и половина.

Провели се 10 съдебни заседания. Разпитани били свидетели и вещи лица.

Прокуратурата неизменно поддържала повдигнатото обвинение и пледирала за лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, и за активиране на предходното осъждане на Г.. Недоволен от оправдателната присъда, прокурорът от районната прокуратура я протестирал пред въззивната инстанция, която отменила същата и върнала делото на РП П. за отстраняване на допуснатите в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. Проведени били 3 съдебни заседания в рамките на 4 месеца от ОС Благоевград, който констатирал, че 3 внесеният от РП обвинителен акт е изключително лаконичен и непрецизен по отношение на обстоятелствата, на които се основава обвинението. След почти 3 години, считано от връщане на делото на разследващите органи, и общо 6 години и 4 месеца, считано от образуване на досъдебното производство срещу Г., през които Прокуратурата твърдяла с увереност, че именно той е извършил тежкото умишлено престъпление и искала от съда налагане на ефективно наказание, на 26.08.2019 г. найсетне прокурор от РП П. прекратил досъдебното производство по отношение на ищеца, тъй като обвинението спрямо него не е доказано. Целият период на наказателното производство бил твърде продължителен. Това довело до значителни неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и страдания. Ищецът живеел с мисълта, че ще носи отговорност за чужди действия и че разследващи и прокуратура не му вярват. Наказателното производство, взетите мерки за неотклонение и внасянето на обвинителен акт в съда били причина Г. да претърпи неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес, страх от наказателна отговорност, причинени много неудобства, паника и дискомфорт. Действията на органите на досъдебното производство и прокуратурата силно го стресирали и притеснили. Той многократно бил разпитван в качеството на обвиняем и подсъдим, многократно се явявал в съда и бил подложен на детектор на лъжата. Бил обект на редица експертизи. Всички тези процесуални действия били източник на силен стрес. У него се породило усещане за липса на справедливост, недоверие, ситуативни страхови изживявания и депресивно състояние. Големият медиен интерес и очернянето на името повлияли на активността на социалните контакти и комуникации на ищеца. Близките го описвали като друг човек след случилото се. Нарушено било неговото емоционално равновесие. Стигнало се до емоционално-стресово разстройство. В резултат на повдигнатото обвинение и съдебния процес, на ищеца били нанесени неимуществен вреди, засегнато било правото му на свободно придвижване, правото му на труд, правото на чест, достойнство и добро име, правото на свобода и сигурност, той бил злепоставен пред неговите близки и познати, причинени му били негативни преживявания, свързани със стрес и уплаха. Начинът, по който било водено разследването от самото начало, бил проява на недобросъвестност, при която с незаконни средства се преследвало постигането на резултат и се целяло не разкриване на истината, а намиране, на всяка цена, на лице, което да отговаря, макар и да е невинно. Казусът бил поредното доказателство как Държавата, в лицето на Прокуратурата, може да разстрои и съсипе духовния мир на един човек, който, спазвайки закона, е сломен и преследван за действия, към които няма никаква съпричастност. Съгласно изискванията на справедливостта, хуманизма и демократичните принципи на правовата държава, К. Г. следвало да получи обезщетение за причинените му неимуществени вреди, възлизащо на 59 000 лева, заедно със законната лихва, считано от влизането в сила на прекратяването на наказателното производство по отношение на него - 05.09.2019 г., до окончателното изплащане на обезщетението.