Решение № 14869 от 24.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14869 гр. София, 24.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20261110107832 по описа за 2026 година

ЮЛ е предявило срещу ЮЛ обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 960.75 евро, представляваща остатък регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета № ************* по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № ***********, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 31.05.2021 г. събитие /ПТП/, ведно със законната лихва от 24.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 375.05 лв., представляваща лихва за период от 23.03.2023 г. до 23.03.2026 г.

Ищецът твърди, че на дата 31.05.2021 г., в ***********, между МПС марка „*******“, модел „С 500“, рег. № ********** и МПС марка „*******“, рег. № ************** е реализирано ПТП, тъй като МПС марка „*******“, модел „С 500“, рег. № ********** е ударен от движещия се зад него автомобил марка „*******“, рег. № **************. Сочи, че бил изготвен двустранен протокол за ПТП. Изтъква, че към датата на събитието собственикът на увредения автомобил марка „*******“, модел „С 500“, рег. № ********** е имал сключен договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № *********** с ищеца, а МПС марка „*******“, рег. № ************** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност: на автомобилистите при ответното дружество. В резултат на процесното ПТП, при ищеца било подадено заявление за щета по застраховка „Каско“ , като била заведена и преписка по щета № *************. Посочва, че за причинените имуществени вреди на л.а. „*******“, модел „С 500“, рег.

№ ********** било определено и платено обезщетение в размер на 2779.93 лв. Посочва, че поканил ответника да възстанови изплатената сума в размер 1 на 2794.93 лв. с включени 15 лв. ликвидационни разноски, като ответникът бил заплатил частично вземането в размер на 750.17 лв., като дължима остава разликата в размер на 960.75 евро. Моли за уважаване на така предявените искове. Претендира и разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, уточнява, че процесното МПС не е било в гаранция и претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва размера на предявения иск, както причинно- следствената връзка между твърдените вреди и процесното ПТП. Оспорва се претенцията за лихва. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 411от КЗ е да докаже наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, стойността на вредите, както и извършеното от ищеца плащане стойността на вредите.

По делото са обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото лице – водача на МПС марка „*******“, модел „С 500“, рег. № **********; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; настъпването и механизма на ПТП, вината на застрахования при ответника водач, причинените от ПТП вреди, причинно-следствената връзка между вредите и механизма на ПТП, заплащането от страна на ищеца на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ в размер на 2794.93 лв., както и извършеното от ответника на плащане на ищеца по регресната претенция в размер на сумата от 750.17 лв.

В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между страните. За осъществяването им свидетелстват и събраните писмени доказателства /застрахователна полица, двустранен констативен протокол, преводни нареждания, застрахователна преписка и др./, както и извършеното от ответника частично погасяване, което по същество съставлява извънсъдебно признание за наличието на дълг на посоченото основание. Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема фактите, некасаещи размера на вземането, за доказани.

Спорния въпрос по делото касае единствено размера на вредите, 2 причинени на застрахования при ЮЛ автомобил, респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца.

Настоящият състав намира, че при съдебно заявена претенция, съдът следва да определи дължимото се обезщетение по действителна стойност на вредата към момента на настъпването на застрахователното събитие, вкл. като ползва заключение на вещо лице. Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите на увредените трети лица се определя по правилата на чл. 499 КЗ и клаузите на конкретния застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499, ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането да се приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите, дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и вид може да бъде купено. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната стойност на имуществото към момента на застрахователното събитие, а от своя страна действителната стойност не може да надвишава пазарната му стойност.

В настоящият случай от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза, която настоящият съдебен кредитира като компетентно изготвена, се установява, че всички увреждания по МПС марка „*******“, модел „С 500“, рег. № ********** се намирали в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 31.05.2021 г. ПТП. Съгласно заключението стойността за възстановяване на МПС марка „*******“, модел „С 500“, рег. № **********, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2652.73 лв. Вещото лице посочва, че стойността на обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск „Каско“ при ПТП са в размер между 15 лв. и 25 лв. Съгласно заключението при първоначално извършения оглед на уврежданията на 01.06.2021 г. задната броня била предвидена за ремонт, след което на 17.06.2021 г. бил извършен допълнителен оглед, в който степента на увреждане на задната броня била подменена на подмяна, като от представения от ищеца цветен снимков материал не се установявали увреждания по задната броня налагащи нейната подмяна с нова.

Съгласно заключението стойността за възстановяване на уврежданията на МПС марка „*******“, модел „С 500“, рег. № **********, описани при огледа на 01.06.2021 г., изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 643.97 лв. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че стойността от 643.97 лв. е стойността за възстановяване на автомобила без подмяна на броня. С оглед на гореизложеното доколкото по делото не се установи от страна на ищеца в условията на пълно и главно доказване, че бронята на процесното МПС да е била за подмяна, а не за ремонт, доколкото вещото лице 3 посочва, че не се установявали увреждания по задната броня налагащи нейната подмяна с нова, то размерът на обезщетението следва да се определи съобразно действителна стойност на вредата изчислена на база средни пазарни цени към момента на настъпването на застрахователното събитие, без подмяна на задна броня, а именно сумата от 643.97 лв. Ищецът има право да получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата в размер на сумата от 15 лв., поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума или дължимото от ответника обезщетение възлиза на сумата в общ размер на 658.97 лв. По делото е безспорно, че ответникът след отправената регресна покана е заплатил на ищеца във връзка с процесното ПТП сумата от 750.17 лв., поради което предявеният иск на основание чл. 411 КЗ се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

По отношение на иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият състав намира, искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на главния иск по чл. 411 КЗ и доколкото главният иск се явява неоснователен, то такъв се явява и искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, поради което следва да бъде отхвърлен.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора ищеца няма право на разноски. На основание чл.

78, ал. 3 от ГПК ответникът има право на разноски, като на страната следва да се присъдят сумите от 100 евро депозит за вещо лице и 102.24 евро юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените ЮЛ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ************, срещу ЮЛ, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление *************, осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за осъждането на ЮЛ да заплати на ЮЛ сумата от 960.75 евро, представляваща остатък регресно вземане по застрахователно обезщетение по щета № ************* по застраховка „Каско на МПС“ по застрахователна полица № ***********, във връзка с настъпило застрахователно събитие на 31.05.2021 г. събитие /ПТП/, ведно със законната лихва от 24.03.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 375.05 лв., представляваща лихва за период от 23.03.2023 г. до 23.03.2026 г.

ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ************, да заплати на ЮЛ, ЕИК ************ със седалище и адрес на управление *************, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 ГПК сумата в размер на 202.24 евро - разноски в исковото производство.

4

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5