Решение № 216 от 02.11.2017, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е №216

Гр.Варна, 02.11. 2017г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на трети октомври през двехиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Десислава Чипева

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 135 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Асперия“ ООД със седалище гр.Варна срещу решение № 954 от 27.12.2016г. по търг.дело № 1669/15г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта му, с което са отхвърлени предявените от него срещу А.П.Б. и Я.П.Б.,*** искове с правно основание чл.26 ал.2 предл.трето от ЗЗД, чл.26 ал.2 предл.второ от ЗЗД, и чл.26 ал.2 предл.първо от ЗЗД да бъде прогласен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по нотариален акт № ХХ, том Х, рег.№ ХХХ, нот.дело № ХХ от 09.02.2012г., по силата на който „Асперия“ ООД продава на А.П.Б., по време на брака му с Я.П.Б. 1.145 дка ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КК на КР на гр.Варна, район Приморски, м.“Баба Алино“ поради липса на форма при нищожност на нотариалното удостоверяване, тъй като не е назначен преводач на управителя А Ч, поради липса на съгласие и поради невъзможен предмет, и с което е отхвърлен евентуалния иск с правно основание чл.28 от ЗЗД за унищожаване на договора поради грешка в предмета.

Решението в частта му, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.26 ал.1 предл.първо от ЗЗД и чл.26 ал.1 предл.второ от ЗЗД за нищожност на договора поради противоречие със закона и поради заобикаляне на закона и евентуален иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора поради неплащане на продажната цена не е обжалвано и е влязло в сила.

Твърди че решението в обжалваните от него части е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Изразява съгласие с извода на съда, че управителят на дружеството Ч не владее български език. Оспорва извода на съда, че това обстоятелство не се отразява на действителността на сделката, поради това че нотариусът владеела руски език, както и поради това, че незнаейки български език, Ч се е бил съгласил и подписал под решения на общото събрание на дружеството, които го обвързвали, както и че не се е противопоставил веднага на сделка, чийто смисъл не разбирал.

Оспорва извода на съда, че нотариус П владеела руски език, основаващ се единствено на нейните твърдения, за това че е завършила руска гимназия.

Твърди че в доклада на съда е вменено в тежест на ищеца установяването на обстоятелствата, че Ч не владее български език, както и че не му е назначен преводач. Излага, че са тези обстоятелства, макар и отрицателни са събрани доказателства и съдът ги приема за установени. Твърди че липсва указание за подлежащо на доказване или опровергаване обстоятелството, че нотариусът е владеела или не конкретен език, което е обусловило извода на съда за изхода на спора по главния иск. Моли въззивната инстанция да даде на страните съответните указания и предостави възможност за събиране на конкретни относими и и допустим доказателства за тези обстоятелства, като прави и доказателствени искания в тази насока.

На следващо място твърди, че съдът не се е произнесъл по направено с допълнителната искова молба искане за събиране на доказателства относно датата на получаване на исковата молба за делба, от която дата твърди че е узнал за допуснатата грешка в атакувания договор. Твърди че доказателства за датата на узнаване на грешката не са събирани, както и че в доклада на съда няма указания за това.

Твърди че без да е изследван от съда въпросът за тази дата, съдът е приел за дата на узнаване на грешката датата на сключване на договора, и практически не е разгледал претенцията за унищожаване на договора.

По иска за нищожност на нотариалното действие и липсата на форма на атакувания договор:

Твърди че от изложеното от съда, не става ясно как изявлението на Ч, че разбира езика, на който си служи нотариуса и не желае да му бъде назначен преводач, написано и прочетено на български език, може да обвързва Ч, който не разбира този език.

Излага, че съдът е кредитирал показанията на свидетелката П, че владее руски език, защото била завършила руска гимназия. Твърди че липсват доказателства за завършено образование, а предвид възрастта на свидетелката това образование е завършено преди повече от четиридесет години. Твърди, че в нотариалният акт е отразено, че Ч разбира езика на провеждане на производството – български и липсва посочване, че нотариусът владее руски език, че е било извършено разясняване на този език или прочитане на акта на руски език по реда на чл.579 от ГПК за да е редовно нотариалното действие. Твърди че в противоречие на показанията на свидетелката е фактът че в предхождащи и последващи производства при същия нотариус и при други нотариуси на Ч е назначаван преводач. Позовава се и на проекто – скица от 06.12.2012г. на процесния имот, в която с отделен номер и граници е обособена реална част от имота, съответстваща по площ на предмета на сделката, която площ е обособена на място.

По иска за нищожност поради липса на съгласие:

Оспорва извода на съда, че Ч е могъл валидно да формира и изрази съзнателна воля относно предмета на сделката при установения факт на незнание на български език. Твърди че полагането на подпис под документ със съдържание, изписано на български език, не означава, че подписалият документа е наясно с конкретното съдържание. Твърди че наличието или липсата на взето решение на общото събрание на съдружниците, не може да съставлява аргумент относно наличието или липсата на изявено валидно съгласие за сделката.

Оспорва извода на съда, че при опорочена воля на един от управителите липсва основание за нищожност поради липса на съгласие, като твърди че тримата управители не са колективен орган. Твърди че към момента на сделката тримата управители действат само заедно и опорочаването на волята на който и да било от тях опорочава съгласието на страната. Излага, че неправилно съдът се позовава на правилото на чл.301 от ТЗ, което е неприложимо, тъй като то регламентира потвърждаване на действия, осъществени от лице, различно от търговеца, а не такива, извършени от органния представител на дружеството при опорочена воля. В отношение на евентуалност твърди, че Ч се е противопоставил веднага след узнаване на порока на волята, получавайки исковата молба за делба на имота, чрез образуване на производството по настоящето дело.

По иска за нищожност поради невъзможен предмет:

Твърди че съзнанието на изявяващия воля Ч е бил разпореждане с реална част от имота. Сочи че действителната обща воля на страните следва да бъде установена чрез тълкуване на договора по реда на чл.20 от ЗЗД и чрез анализ на преддоговорните отношения, а също и след оценка на извършените от страните фактически действия след сключване на атакуваната сделка. Позовава се на записването в договора на обекта на сделката като декари площ, а не като дробно число – съотношение на идеални части спрямо общата площ на целия имот, както и на наличието в нотариалното дело на проекто – скица от 06.02.2012г. с обособяване на посочената реална част, включително и със съответен номер.

Оспорва изложените от окръжния съд съображения за наличие на относителна симулация – наличие на привидна и прикрита сделки, каквито не са били въвеждани. Твърди че ако съдът намира, че от твърдяните факти може да се направи извод за нищожност поради невъзможен предмет на прикритата чрез симулация сделка, не съществува пречка да констатира нищожността и без наличието на нарочен иск за разкриване на симулация, тъй като тогава има наличие на нищожни и симулативна, и прикрита сделки и по отношение на симулативната това може да бъде установено и само в мотивите на решението. Сочи че не е съобразено и заключението на назначената експертиза, установяващо правна невъзможност за обособяване на реална част.

По иска за унищожаване на договора поради грешка в предмета:

Оспорва извода на съда, че искът е погасен по давност, приемайки за дата на откриване на грешката датата на сключване на договора. Твърди че откриването на грешката е станало едва при получаване на препис от исковата молба за делба. Позовава се и на представената по нотариалното дело проекто-скица от 06.02.2012г. с обособяване на площ, съответстваща на посочената в атакувания договор.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните от него части и да постанови друго, с което предявените искове да бъдат уважени, като претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа подадената жалба и моли съда да я уважи.

Въззиваемите страни А.П.Б. и Я.П.Б.,***, в депозиран срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразяват становище за неоснователност на подадената жалба и молят съда да потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваните части. Претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, молят съда да потвърди решението в обжалваните части.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Висящо пред въззивна инстанция е производството по предявените обективно съединени искове от „Асперия“ ООД със седалище гр.Варна срещу А.П.Б. и Я.П.Б.,*** с правно основание чл.26 ал.2 предл.трето от ЗЗД, чл.26 ал.2 предл.второ от ЗЗД, и чл.26 ал.2 предл.първо от ЗЗД с искане да бъде прогласен за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен по нотариален акт № ХХ, том Х, рег.№ ХХ, нот.дело № ХХ от 09.02.2012г., по силата на който „Асперия“ ООД продава на А.П.Б., по време на брака му с Я.П.Б. 1.145 дка ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КК на КР на гр.Варна, район Приморски, м.“Баба Алино“ поради липса на форма при нищожност на нотариалното удостоверяване, тъй като не е назначен преводач на управителя А Ч, поради липса на съгласие и поради невъзможен предмет, и в отношение на евентуалност иск с правно основание чл.28 от ЗЗД за унищожаване на договора поради грешка в предмета.

С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 09.02.2012г., сключен по нотариален акт № 12, том І, рег.№ 233, дело № 11/12г. на нотариус с рег.№ 382 на регистъра на НК, дружеството въззивник „Асперия“ ООД е продало на въззиваемия А.П.Б. следните идеални части от недвижим имот, а именно: 1.145 дка идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта на гр.Варна, с административен адрес м.“Баба Алино 464“ № 67, целият с площ 5 976 кв.м. по скица, а по предходен документ за собственост с площ от 6 000кв.м., с начин на трайно предназначение горска за сумата 30 045лв.

Не е спорно, че имотът е придобит от въззиваемия Б. по време на брака му с втората въззиваема Я.П.Б..

По иска за нищожност на договора за продажба на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие:

Липсата на съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 предл.второ от ЗЗД е тежък порок на правната сделка, който е налице, когато волеизялвението е направено при т.нар.

„съзнавана липса на съгласие” /например – изтръгнато с насилие, направено без намерение за обвързване – на шега, като учебен пример и др.подобни/. Липса на съгласие е налице ако няма две насрещни, противоположни по съдържание волеизявления, ако те не се отнасят за един и същ предмет.

Твърдението на въззиваемото дружество са липса на съгласие се извежда от обстоятелството, че единия от тримата управители Ч не е разбирал български език и при изповядване на сделката не му е бил назначен преводач, поради което и се твърди че не е налице съгласие. Въззивният съд приема, че в сключения по нотариален акт № 12/2012г. договор за продажба волята на дружеството – продавач е ясно изразена чрез съвпадащите изявления на неговите трима управители, поради което и искът за прогласяване на нищожност на договора поради липса на съгласие е неоснователен. Очертаните от страната факти се отнасят към порока за нищожност поради липса на форма при нищожност на нотариалното удостоверяване, по който иск от съда ще бъдат изложени мотиви.