Определение № 1532 от 20.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1532 гр. Пловдив, 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501258 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Образувано e по въззивна частна жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК:

130460283, подадена против разпореждане от 06.04.2025 г., инкорпорирано в заповед № 2979/06.04.2025 г., издадена по частно гражданско дело № 5908/2025 г. на Районен съд - Пловдив, II бр. състав, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Б. З. с ЕГН: ********** за сумата от 114,99 лева – част от дължима неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 626174795 от 29.04.2022 г., с който се предоставя мобилен номер **********, сключен между страните, равняваща се на три стандартни месечни абонаменти такси. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане.

Посочва се, че заповедният съд е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумите за неустойка с мотива, че неустоечната клауза, въз основа на която същите се претендират, е неравноправна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. В тази връзка се поддържа, че размерът на неустойката не излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция.

Иска се отмяна на разпореждането в обжалваната част и присъждане на разноски.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не се връчва на ответната страна.

Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество се

1 явява неоснователна по следните съображения:

С обжалваното разпореждане районният съд е приел, че заявлението следва да бъде отхвърлено, тъй като е налице обоснована вероятност искането на заявителя да се основава на неравноправна клауза, съгласно чл. 143, ал.2, т. 5 и т.15 ЗЗП /в редакция преди изм. с ДВ бр. 100 от 2019 г./, защото задължават потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка.

Настоящият съдебен състав приема, че така постановеното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.

Заповедното производство е образувано по заявление на „Йеттел България“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Г. Б. З. за заплащане на дължими суми съгласно сключен между тях договор за предоставяне на мобилни услуги и устройство на лизинг.

Разпореждането на ПРС се обжалва, в частта, с която е заявлението е отхвърлено за посочената по-горе сума, представляваща неустойка.

Oт представените със заявлението копия от договор и приложенията към него е видно, че в същия се съдържат клаузи, според които в случай на прекратяването му преди изтичане на срока му по вина или искане на потребителя той дължи неустойка в размер на оставащите до изтичане на уговорения срок на договора, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти по техния максимален размер според условията на плана, без отстъпка, ведно с възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. Месечният абонамент, приложим за нуждите на начисляване на неустойката е най-високият според условията на плана. В допълнение на тази неустойка, потребителят дължи и възстановяване на част, съответстваща на оставащия срок на договора, от разликата между най - ниския и най-високия месечен абонамент според условията на плана, в случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните абонаменти. Уговорено е и задължение за потребителя за заплащане на неустойка в размер на част от разликата между стандартната цена на предоставено на лизинг устройство, без отстъпка съгласно ценова листа към момента на сключване на договора и дължимата обща преференциална цена по договор за лизинг.

С оглед посочените клаузи, Пловдивският окръжен съд намира, че претенцията на мобилния оператор в действителност обхваща няколко вида неустойки, а именно: в размер от три месечни такси, в размер на отстъпката от цената на месечните такси и в размер на отстъпката в цената на продадените мобилни устройства. Следва да се приеме, че правилно ПРС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в тази му част, тъй като подобно договаряне надхвърля обезпечителната и обезщетителната функция на неустойката. Това е така, тъй като търговецът би получил три плащания, които далеч ще надхвърлят това, което би получил от самото изпълнение на договорното задължение. Всичко това би довело до неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а не до обезщетяването му от неизпълнение на поето от потребителя задължение. В случая не може да се приеме, че са налице и 2 пропуснати ползи за търговското дружество по отношение на незаплатените месечни абонаменти, тъй като заплащането им за договорения период е обвързано с доставяне на услугата от мобилния оператор, от която той е освободен от задължението да я предоставя, поради прекратяване на договорното правоотношение. Чрез тази клауза се променят условията на договора, като под формата на неустойка се променя договорената цена за услугата и за устройството.

В същото време те не са определени по размер и са неясни, като не би могло с категоричност да се приеме, че е формирано съгласие по отношение на тези компоненти.

Ето защо се споделя извода на първоинстанционния съд за наличието на обоснована вероятност искането на заявителя да се основава на неравноправни клаузи, съгласно чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП, които задължават потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка и не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което подадената против него въззивната частна жалба като неоснователна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, подадена против разпореждане от 06.04.2025 г., инкорпорирано в заповед № 2979/06.04.2025 г., издадена по частно гражданско дело № 5908/2025 г. на Районен съд - Пловдив, II бр. състав, с което се отхвърля заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. Б. З. с ЕГН: ********** за сумата от 114,99 лева – част от дължима неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 626174795 от 29.04.2022 г., с който се предоставя мобилен номер **********.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3