Акт от 22.01.2020, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- 1983/2019
- Подписан
- 22.01.2020
- В сила
- 19.02.2020
Цитирани разпоредби
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.219 ал.1 · Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина
- чл.220 ал.1 · Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина
- чл.220 ал.3 · Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина
- чл.295 · Закон за лекарствените продукти в хуманната медицина
- чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
Р Е Ш Е Н И Е
№
22.01.2020г., град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД № 1983 по описа за 2019 - та година и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал.1 ЗАНН
С Наказателно постановление № РД-И-016/19.06.2019г. на ***НА И.А.П.Л. на “С.Т.” *** - *** ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл.288 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за извършено нарушение по чл.220 ал.1 вр.чл.219 ал.1 ЗЛПХМ.
Санкционираното лице подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - *** чрез наказващия орган. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка като изтъква, че в действителност, продажбата на лекарствен продукт, в процесния случай, е извършена от страна на *** – ***, която по това време е обучавала и контролирала отпускането на лекарствени продукти от страна на работещата на каса ***. В този смисъл, счита издаденото Наказателно постановление /НП/ за неправилно и моли за неговата отмяна; алтернативно, моли за приложението на чл.28 ЗАНН, тъй като случаят следва да се разглежда като „маловажен“.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от съответен юрисконсулт, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление.
За ответната страна – И.А.П.Л. - се явява съответен юрисконсулт, който оспорва жалбата; счита, че в хода на административнонаказателното производство надлежно са спазени процесуалните правила, издадено е законосъобразно и правилно Наказателно постановление, което пледира да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.
След като щателно обсъди събраните по делото доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност - Съдът намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от 14.03.2019г. от страна на М.Г.С. – ***от ИАЛ, в присъствието на свидетелите В.С.Л. и С.М.М., както и съответен пълномощник на *** на “С.Т.” *** /л.22 от делото/. Съставен е във връзка с извършена проверка от служители на ИАЛ на *** г. в аптека на “С.Т.” *** /Разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти № 217/30.11.2007 г./, находяща се на адрес гр. ***, ул. „***“, ***, ***. При същата проверка, при контролна покупка от страна на проверяващия М.С., ***ЕГН: ********** - служител в аптеката на дружеството, отпуснала (продала) на експерта на ИАЛ лекарствен продукт с режим на отпускане „без лекарско предписание” - ***, с партиден ***, срок на годност-03.2021 г., в количество 1 опаковка; продажбата била отразена във фискален бон ***от ***г., издаден от “С.Т.” *** *** 34, ЕИК: ***, аптека „***“, ***, ***. Изяснено е, че ***е лице без фармацевтично образование /неправоспособно лице/; за същата е представен трудов договор № 8 /30.10.2018г., сключен със “С.Т.” ***, за изпълняване на длъжността „***“ в аптеката на дружеството, находяща се на адрес: гр. ***, ***, при непълно работно време - 6 часа, както и допълнително споразумение № 1/30.11.2018г. към трудов договор ***г. и справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ от ***. С вх. № ИАЛ-4211/28.01.2019г. ***т на „С.Т.“ *** представил уверение № МК-004/24.01.2019г. от страна ***- гр. ***, ***- в подкрепа на това, че *** е записана редовно обучение в *** курс - държавна поръчка, в ***по специалност “***“. На тази основа, ***равен е извода, че на *** г. “С.Т.” *** - търговец на дребно с лекарствени продукти, е допуснал дейностите по отпускане на лекарствени продукти в аптеката на горепосочения адрес, да се извършват от неправоспособно лице – такова без фармацевтично образование – нарушение по чл.220 ал.1 вр.чл.219 ал.1 ЗЛПХМ. При съставяне на АУАН не са ***равени възражения; не са постъпили възражения и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.
Описаната по – горе фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на “С.Т.” *** - *** ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева, на основание чл.288 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за извършено нарушение по чл.220 ал.1 вр.чл.219 ал.1 ЗЛПХМ.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.28 – 29, л.41 от делото, чл.295 ЗЛПХМ/. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила.
Поради това Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите М.Г.С., В.С.Л., ***, както и писмени доказателства /л.17 – 21, л.24 – 27, л.37 от делото/. Изцяло в потвърждение на изложената в АУАН и НП фактическа обстановка са показанията на свидетелите С., Л., представените по делото Уверение на името на ***, заверени преписи от Трудов договор и допълнително споразумение към същия трудов договор, на името на посоченото лице, заверен препис от справка на *** във връзка с приети и отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 КТ, Констативен протокол за извършена проверка от ***г. и фискален бон ***от ***г., издаден от “С.Т.” *** – ***. От тези доказателствени източници, фактическата обстановка в АУАН/НП се доказва по убедителен, последователен начин – и Съдът не намира основания да лиши от доверие който и да било от тях – поради което ги кредитира и приема за доказана предадената по-горе фактическа обстановка. В допълнение към вече изложеното следва да бъде отбелязано, че от споменатите доказателствени материали се установява и това, че *** – *** в проверяваната аптека, стопанисвана от санкционираното юридическо лице – е работела с клиенти на каса самостоятелно, в близост до нея не е имало други лица /в т.ч. – други служители на аптеката/, обслужила е св.С. също така самостоятелно и е издала фискален бон, в който е отразена като „оператор“, самата тя - ***.
Що се отнася до показанията на св.*** – магистър фармацевт, работеща в проверяваната аптека и присъствала при проверката на ***г., то същите показания не се намират в противоречие с изложената в АУАН/НП фактическа обстановка, изводима от вече споменатите доказателствени източници, а внасят някои детайли: че действително, *** е работела на каса, но за всеки отпускан продукт е получавала ***ътствие/съдействие от страна на ***, която същевременно – работела на друга каса в аптеката; че в аптеката е създадена такава организация на работа и с други технически сътрудници – същите да могат да работят с клиенти и да им отпускат лекарствени продукти без лекарско предписание, под надзора на магистър фармацевт, а когато следва да се отпусне лекарствен продукт по лекарско предписание – магистър фармацевтът следва да обслужи клиента лично.
Така дадените от страна на св.*** показания, няма пречка да бъдат кредитирани, още повече, че не са събрани доказателства в тяхно опровержение; в тази връзка ***ример, св.М.С. посочва, че действително, в процесната ситуация е имало момент, в който *** е ***уснала касата и се е отправила към шкафовете, в които се съхраняват лекарствените продукти, т.е. ***ълно възможно е да се е консултирала, своего рода, със св.***; същевременно, св.С. е категорична в това, че цялата комуникация „клиент – служител в аптеката“ е протекла между нея и ***, без намесата на трето лице, вкл. – ***.
Следва да бъде ***омнено, че съобразно чл.219 ал.1 ЗЛПХМ, „Аптеката е здравно заведение, в което се извършват следните дейности: съхраняване, приготвяне, опаковане, контролиране, даване на консултации, отпускане по лекарско и без лекарско предписание на разрешени за употреба в Република България лекарствени продукти, на медицински изделия, на диетични храни за специални медицински цели и храни за кърмачета и преходни храни, както и хранителни добавки, козметични и ***рно-хигиенни средства.“, а съобразно чл.220 ал.1 ЗЛПХМ, „Дейностите по чл. 219, ал. 1 се извършват от ***.“. Следователно, в светлината на процесния случай, отпускането на лекарство без лекарско предписание е следвало да бъде извършено от ***. По делото е установено по несъмнен начин, че към ***г., ***не е имала такава правоспособност; не е имала правоспособност дори като ***, а е била студент в специалността „***“ – *** курс, държавна поръчка в МУ – ***.
ЗЛПХМ регламентира правата и задълженията на *** и ***ите като лица, извършващи дейностите по чл.219 ал.1 ЗЛПХМ. Длъжността „***“ не е регламентирана като имаща каквото и да било отношение към тези дейности; нещо повече – съобразно чл.220 ал.3 ЗЛПХМ, „***ът може да извършва всички дейности по чл. 219, ал. 1 под контрола на *** с изключение на: отпускане на лекарствен продукт по лекарско предписание, контрол и даване на консултации, свързани с лекарствените продукти.“. С други думи – и при отчитане показанията на св.*** – в проверяваната аптека е създадена изначално погрешна организация на работа, тъй като дейностите, предвидени като допустими за извършване от ***, де факто са възложени на лица с длъжността „***“, без тези лица да имат правоспособност дори като ***.
Следва да бъде подчертано, че разпоредбата на чл.220 ал.1 ЗЛПХМ е императивна по своя характер и не търпи други изключения, освен вече цитираното по чл.220 ал.3 ЗЛПХМ. Следва да бъде подчертано и това, че тезата, че работата с клиенти в аптека може да бъде извършвана от *** без необходимото образование, но под своего рода „надзор“ на правоспособен магистър фармацевт, представлява недопустимо заобикаляне на коментираната императивна законова разпоредба; същата теза би могла и да е финансово по-изгодна за търговеца на лекарствени продукти, но в никакъв случай не отговаря нито на интересите на пациентите, нито – на точния смисъл на Закона.
Ето защо и при отчитане на установените по делото факти и обстоятелства Съдът намира, че нарушението по чл.220 ал.1 вр.чл.219 ал.1 ЗЛПХМ, за което е санкционирано „С.Т.“ *** – ***, се явява доказано по несъмнен начин. Същото нарушение е правилно описано и квалифицирано както от актосъставителя, така и от административнонаказващия орган. Също така правилно, последният е пристъпил към налагане на имуществена санкция на основание чл.288 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина – в размер от 5000 до 10 000 лв. Предвид обстоятелствата на случая, в т.ч. – че се касае за първо по ред нарушение, размерът на имуществената санкция уместно е определен в самия минимум – а именно, 5000 лева, поради което, повече няма да бъде обсъждан. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци е безвиновна и по съображения за по – ниска обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде изключена – в този смисъл е и трайната практика на касационната инстанция; отделен е въпроса, че в конкретния случай, обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-И-016/19.06.2019г. на ***НА И.А.П.Л. с което на “С.Т.” *** - *** ЕИК: *** е наложена имуществена санкция в размер на 5000 /пет хиляди/ лева на основание чл.288 ал.1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за извършено нарушение по чл.220 ал.1 вр.чл.219 ал.1 ЗЛПХМ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Разпечатката съдържа 29 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/958a1658-0ae3-463b-b89a-20e180b652f7