Решение № 7425 от 11.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7425 гр. София, 11.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цв. М. при участието на секретаря Т. Ц. като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110141904 по описа за 2022 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: 8 319,89 лв., представляваща подлежаща на връщане заемна сума по договор за заем от 17.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2022 г. до окончателното плащане, както и 832,00 лв., представляваща лихва за забава за периода от 18.07.2021 г. до 31.07.2022 г.

Ищецът „.... твърди, че по предварително съгласуване с ответника .... – на 17.05.2021 г. е превел по банкова му сметка сумата от 8 319,89 лв., с посочено основание за превода „договор за заем със срок от два месеца“. Сочи, че падежът на вземането му е настъпил, но въпреки отправената до него нотариална покана от 27.01.2022 г., с която му е предоставен 7дневен срок за връщане на заемната сума, той не е сторил това, поради което претендира същата. Допълва, че считано от 18.07.2021 г. – денят, следващ изтичане на двумесечния срок, ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира и лихва за забава в размер на 832,00 лв., начислена за периода от 18.07.2021 г. до 31.07.2022 г. Претендира и разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът .... не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз основа на закона, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.

В открито съдебно заседание на 11.05.2023 г. процесуалният представител на ищеца – адв. Миков е заявил, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.

1

В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице: ответникът .... не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.

131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на предявения иск.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2022 г. до окончателното плащане.

По отговорността за разноски:

При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото разноски в общ размер на 1 229,56 лв., от които: 370,32 лв. – платена държавна такса, 9,24 лв. – такса за банкови преводи и 850,00 лв. – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане съдът прие за доказано с оглед представения договор за правна защита и съдействие от 20.06.2022 г. (л. 50 от делото), в който е отбелязано, че същото е заплатено в брой, поради което има характер на разписка.

Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....да заплати на „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 8 319,89 лв., представляваща подлежаща на връщане заемна сума по договор за заем от 17.05.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 01.08.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 832,00 лв., представляваща лихва за забава за периода от 18.07.2021 г. до 31.07.2022 г.

ОСЪЖДА ...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... да заплати на „...., ЕИК ... със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 229,56 лв., представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2