Решение № 1730 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1730 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА Административно наказателно дело № 20251110209501 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на М. П. К. с ЕГН –********** чрез адв.Л. К. от САК с адрес за призоваване******************** срещу Електронен фиш Серия К № 8097544 о т 28.05.2023 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 1, т.

3 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като се моли същият да бъде изцяло отменен. Акцентира се, че в случая е изтекла погасителната давност по чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗДвП. На следващо място се твърди, че електронният фиш не съдържал пълно описание на нарушението, вкл. и на какво разстояние от техническото средство е бил разположен пътния знак, с който е въведено ограничение на скоростта. Липсвали доказателства, че мястото на нарушението попада в зоната на действие на пътния знак, или табела, респ. че такива са били поставени на посоченото място. Отделно от това се сочи, че електронният фиш не съдържал всички законови реквизити като дата на издаване, подпис и длъжност на издаващия орган, пред кого и в какъв срок може да бъде 1 обжалван, както и правна квалификация на извършеното нарушение. Освен това от съдържанието му не ставало ясно какъв толеранс от измерената скорост е бил приспаднат в полза на водача. По този начин било ограничено правото на защита на жалбоподателя да разбере в пълен обем повдигнатото му административно-наказателно обвинение.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована за с.з., не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на въззиваемата страна, който изразява становище, че електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен, като претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Към 28.05.2023 г. собственик на лек автомобил марка " ***“ *** с рег. № ******** бил Л. М. К. с ЕГН : **********. Срещу него в това му качество бил издаден Електронен фиш Серия К № 7544025 на СДВР за това, че на 28.05.2023 г. в 19:35 часа в гр. София, по Околовръстен път срещу № 36, с посока на движение от бул.“Черни връх“ към бул.“България“ управлявал посочения лек автомобил марка, като се движил със скорост от 102 км/ч., при ограничение на скоростта 80 км. /ч., въведено с пътен знак В-26 в населено място.

Скоростта на МПС била измерена с техническо средство – видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2, с № MD 1193.

След връчване на електронният фиш на Л. М. К. същият депозирал пред СДВР декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от 05.09.2023 г., в която посочил, че на 28.05.2023 г. в 19:35 часа превозното средство е било във владението на М.

П. К., както и че същото му било върнато на 29.05.2023 г. без да бъде уведомен за допуснатото нарушение.

Въз основа на така декларираното, първоначално издаденият електронен фиш бил анулиран и бил издаден процесния – Серия К № 8097544 срещу жалб.М. П. К..

Процесният ЕФ бил връчен на жалб. К . н а 19.05.2025 г., видно от приложена по АНП справка – списък с намерени фишове и разписка за връчване, като жалбата е депозирана в съда на 02.06.2025 г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - справка за собственост на МПС, копие от Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за 2 изменение и допълнение на заповед за утвърждаване образец на електронен фиш на министъра на вътрешните работи, копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване, копие на протокол от метрологична проверка на видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon M2, преглед на вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за измерване, протокол за използване на АТСС, ежедневна форма на отчет, справка- разпечатка от АИС АНД - списък с намерени фишове, справка картон на водача, заверено копие на декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, копие на СУМПС, ЕФ Серия К № 7544025, сертификат за успешно завършен курс на обучение, както и снимков материал на процесното нарушение.

От правна страна съдът намира следното:

Жалбата е депозирана в преклузивния срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради което издаденият Електронен фиш следва да бъде изцяло потвърден.

При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1, т.

1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане.

В конкретния случай настоящият състав на съда намира, че атакуваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити, както и че е спазена процедурата по неговото издаване, поради което наведените от жалбоподателя възражения в тази насока се явяват неоснователни. Видно от приложения протокол за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта и ежедневната форма на отчет в същите коректно са описани датата и мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, 3 използваното АТСС, датата на която същото е преминало метрологична проверка и датата на годността му за експлоатация, имената на служителя, който го е разположил и настроил, съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал.1 от ЗДвП.

Посочената разпоредба от ЗДвП не визира състав на административно нарушение, а задължение за водачите на превозни средства.

Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо вече със състав на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, според която ако водач превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв., каквато е и наложената с атакувания електронен фиш глоба. Доколкото размерът на глобата е строго фиксиран в закона, съдът няма правомощия за неговото намаляване.

Поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически средства е позволено, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор). Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП. (нова - ДВ, бр. 85 от 2004 г., изм., бр. 10 от 2011 г.) при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство.

В конкретния случай нарушението е било установено с видео- радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип "CORDON М2" № МD1193. Техническото средство, с което е установено нарушението е вписано в регистъра на одобрените за използване типове за измерване и видно от приложения протокол от проверка № 019- СГ- ИСИС/14.03.2023 г. на БИМ същото е преминало успешно последваща проверка. Видно от съдържанието на атакувания ЕФ същият съдържа всички реквизити, нарушението е описано по начин, позволяващ на наказаното лице да разбере кои са обстоятелствата, които му се вменяват във вина. От горното съдът намира, че за нарушителя е ясно да разбере който и да е от аспектите на отговорността за конкретното нарушение.

Съдът е на становище, че е осъществен от обективна и субективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателят 4 административно е санкциониран. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл. Наложеното наказание по вид и размер е определено така, както е разписано в чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП към датата на извършване на нарушението.

Съдът намира, че по делото са събрани безспорни доказателства за извършеното административно нарушение. Видно от съдържанието на електронния фиш, както и от приложения снимков материал, от установената скорост на МПС е приспаднат 3% толеранс в полза на водача.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденият електронен фиш следва да бъде потвърден.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че е изтекла погасителната давност за административно-наказателно преследване. Според чл. 80, ал. 1, т.

5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в срок от три години. (след изм. ДВ. бр.26 от 06.04.2010г). От друга страна, съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, независимо от спирането или прекъсването на давността, наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК. Следователно, в случаите, в които законът предвижда наказание „глоба”, както е в случая, възможността дадено лице да бъде санкционирано се изключва с изтичане на 4 години и шест месеца от извършване на деянието.

Този срок в настоящият случай не е изтекъл.

По отношение претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед изхода на делото, съдът намира същото за основателно. С измененията на ЗАНН, (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в чл. 63д е предвидено, че в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 66, 47 евро /с левова равностойност 130,00 лева/ за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.