Решение № 72 от 10.07.2023, Районен съд - Елена

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Елена, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛЕНА в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пейо Ив. Приходков при участието на секретаря Светлана В. Пашова като разгледа докладваното от Пейо Ив. Приходков Гражданско дело № 20234130100081 по описа за 2023 година

Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.

Постъпила е искова молба от П. Т. М. от гр. З., чрез адв. И. Т. М. от ВТАК, против „Ф.И.“ ЕАД гр. София, представлявано от Л.К.Д. и С.К.П.. В същата са изложени подробно обстоятелствата, на които се основава искът.

Моли се съдът да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника „Ф.И.“ ЕАД гр. София, че ищецът П. Т. М. от гр. З. не му дължи по Изпълнителен лист от 23.01.2019 г., издаден въз основа на Заповед № 394/20.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 455/2018 г. по описа на Районен съд – Елена, въз основа на който е образувано ИД № 436/2022 г. по описа на ЧСИ И.Ц. с peг. № 896 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Велико Търново, сумата 520.07 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем № 71764/27.04.2016 г., сумата 291.72 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2016 г. до 21.09.2016 г., сумата 122.03 лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.05.2016 г. до 11.10.2018 г., сумата от 162.36 лв., представляваща такси за периода от 25.05.2016 г. до 21.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 520.07 лв., считано от 29.10.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 25.00 лв., представляваща ДТ и сумата 1

50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, поради погасяването по давност на посочените задължения. Претендират се разноските по делото, както и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Ответникът „Ф.И.“ ЕАД гр. София, представлявано от Л.К.Д. и С.К.П., чрез юрисконсулт Е. И. Г., е подал писмен отговор в указания му едномесечен срок. Намира, че предявения иск е неоснователен, за което излага подробни съображения. Моли същия да бъде оставен без уважение, като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските по делото, вкл. и юрисконсултско възраграждение

Ищецът П. Т. М. от гр. З., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Същият, представляван от пълномощника си адв. И. Т. М. от ВТАК, поддържа подадената искова молба.

Ответникът„Ф.И.“ ЕАД гр. София, представлявано от Л.К.Д. и С.К.П., редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. Същият, чрез юрисконсулт Е. И. Г., е подал молба, с която поддържа депозирания отговор.

Намира предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което моли да бъде отхвърлен. Претендира разноските по делото.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие за установено следното:

Предявеният иск с правно основание чл. 439 от ГПК е допустим.

Същият, разгледан по същество, е неоснователен и недоказан. Съображенията за това са следните:

По ЧГрД № 455/2018 г. по описа на Районен съд – Елена е издадена Заповед № 394/20.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Със същата е разпоредено на длъжника П. Т. М. от гр. З. (ищец по делото) да заплати на кредитора „Ф.И.“ ЕАД гр. София (ответник по делото) сумата 520.07 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем № 71764/27.04.2016 г., сумата 291.72 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2016 г. до 21.09.2016 г., сумата 122.03 лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.05.2016 г. до 11.10.2018 г., сумата от 162.36 лв., представляваща такси за периода от 25.05.2016 г. до 21.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 520.07 лв., считано от 29.10.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 25.00 лв., 2 представляваща ДТ и сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е надлежно връчена на страните, срещу нея не е подадено възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника, поради което е влязла в сила съгласно чл. 416 от ГПК на 19.01.2019 г. Въз основа на нея е издаден изпълнителен лист от 23.01.2019 г. На база същия на 10.11.2022 г. е образувано изпълнително дело № 20228960400436/2022 г. по описа на ЧСИ И.Ц. с peг. № 896 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Велико Търново. По последното са извършени редица изпълнителни действия.

По изложената по-горе фактическа обстановка не съществува спор между страните. Въз основа на същата се налагат следните правни изводи:

Настоящата инстанция намира, че след влизане на заповедта за изпълнение длъжникът трябва да основе отрицателния си установителен иск на факти, които са настъпили след приключилото съдебно дирене пред последната инстанция, разгледала спора по същество (когато вземането е установено с влязло в сила решение), респ. на факти, които са настъпили след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК (когато заповедта е влязла в сила поради неподаденото в срок или оттеглено възражение). Съдът по иска по 439 от ГПК е длъжен да следи за спазването на тази изисквания, а в решението да отчете, че от момента, в който заповедта е влязла в сила, започва да тече нова давност, която всякога е пет години (чл. 117, ал. 2 от ЗЗД). Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 от ГПК (отм.).

Към 08.03.2023 г., когато отрицателният установителен иск по чл. 439 от ГПК е предявен, не е изтекла новата 5-годишна давност за всички вземания по издадената Заповед № 394/20.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, която е започнала да тече от 19.01.2019 г. – момента, в който заповедта е влязла в сила. Тази давност не тече в хода на настоящото дело (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД), а искът по чл. 439 от ГПК е неоснователен и недоказан.

В този смисъл е практиката на ВКС (Решение № 50295/23.01.2023 г. по гр. № 1030/2022 г., ГК, Четвърто отделение, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., Трето гражданско отделение, Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. № 1722/2021 г., ГК, Четвърто отделение, и др.).

3

По претенциите на страните за разноски по делото:

При този изход на делото и на осн. чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът П. Т. М. от гр. З. следва да бъде осъден да заплати на ответника „Ф.И.“ ЕАД гр. София сумата 0.70 лв., представляваща направени разноски по същото, и сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, определено при условията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

При този изход на делото на ищеца П. Т. М. от гр. З. не се следва присъждане на разноски по делото и адвокатско възнаграждение.

Воден от изложените съображения, Районният съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 439 от ГПК, предявен от П. Т.

М. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „М.“ № 8 против „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1407, район „Л.“, ул „Х.И.“ № 15, представлявано от Л.К.Д. и С.К.П. – заедно, за приемане за установено по отношение на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1407, район „Л.“, ул „Х.И.“ № 15, представлявано от Л.К.Д. и С.К.П. – заедно, че П. Т. М. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „М.“ № 8 не му дължи по Изпълнителен лист от 23.01.2019 г., издаден по Заповед № 394/20.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГрД № 455/2018 г. по описа на Районен съд – Елена, въз основа на който е образувано ИД №

20228960400436/2022 г. по описа на ЧСИ И.Б.Ц. с peг. № 896 в КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Велико Търново, сумата 520.07 лв., представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем № 71764/27.04.2016 г., сумата 291.72 лв., представляваща договорна лихва за периода от 25.05.2016 г. до 21.09.2016 г., сумата 122.03 лв., представляваща лихва за забава за периода от 26.05.2016 г. до 11.10.2018 г., сумата от 162.36 лв., представляваща такси за периода от 25.05.2016 г. до 21.09.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 520.07 лв., считано от 29.10.2018 г. до окончателното й изплащане, сумата 25.00 лв., представляваща ДТ, и сумата 50.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение , поради погасяването по давност на посочените задължения, като НЕОСНОВАТЕЛЕН 4 и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА П. Т. М. с ЕГН ********** от гр. З., ул. „М.“ № 8 да заплати на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр.

София, п. к. 1407, район „Л.“, ул „Х.И.“ № 15, представлявано от Л.К.Д. и С.К.П. – заедно, сумата 0.70 лв. (седемдесет стотинки), представляваща направени разноски по делото, и сумата 100.00 лв. (сто лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение

Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Елена: _______________________ 5