Решение № 769 от 05.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 769 гр. София, 05.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20221001000881 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 във вр. с чл. 613а, ал. 1 ТЗ.

Образувано е по жалба от 18.07.2022 г., подадена по пощата на 15.07.2022 г., на „Лайтс Найт“ ЕООД срещу определението от 27.06.2022 г. по т.д. № 139/2014 г. на Окръжен съд – гр.

Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за възобновяване на спряното на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ производство по несъстоятелност, открито спрямо „Р.“ ЕООД, както и за освобождаване на синдика на осн. чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ.

В жалбата се твърди, че неправилно БОС е отхвърлил искането за възобновяване, като е приел, че молителят не е легитимиран кредитор на несъстоятелността. Твърди се, че тази легитимация произтичала от представения договор за продажба на вземане от 11.02.2015 г., сключен с цедента „Пири“ ЕООД, както и с представеното уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поддържа, че договорът и уведомлението са с дати, предхождащи датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност спрямо „Пири“ ЕООД – 13.05.2015 г.. Сочи се, че уведомлението било адресирано до дружеството, а не до физическото лице, което го представлява. Твърди се, че противно на приетото от БОС договорът от 11.02.2015 г. е действителен, а нарушаването на ограничението по чл. 635, ал. 1 ТЗ може да бъде релевирано само чрез иск по чл. 646, ал. 1, т. 3 ТЗ какъвто не бил предявен, а и вече не може да бъде предявен, тъй като дружеството е заличено с влязло в сила решение от 16.02.2022 г. по т.д. № 302/2010 г. на БОС, а производството по несъстоятелност е прекратено.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да уважи молбата за възобновяване на производството по несъстоятелност, както и за освобождаване на синдика. Претендира разноски.

1

Въззиваемият „Р.“ ЕООД – длъжник в производството – редовно уведомен, не взема становище по жалбата.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

С решение от 13.05.2015 г. по т.д. № 139/2014 г. на ОС – Благоевград на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ и по молба на кредитора „Пири“ ЕООД е обявена неплатежоспособността на „Р.“ ЕООД с начална дата – 14.02.2011 г., като е открито производство по несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор на имуществото и е назначен за временен синдик В. Л. Б.. Решението е обявено в ТР на 18.05.2015 г. и не е обжалвано.

С определение от 22.08.2016 г. временният синдик В. Б. е назначен за постоянен синдик.

С определение от 9.12.2016 г. синдикът В. Б. е освободен, като е назначен за такъв В. П. М..

С определение от 18.10.2019 г. синдикът В. М. е освободен на осн. чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ по искане на кредитора „Пири“ ЕООД, като за постоянен синдик е назначен Р. И. А. при определено месечно възнаграждение в размер на 500 лв.

С определение от 15.01.2016 г., обявено в ТР на 20.01.2016 г., на осн. чл. 692, ал. 1 ТЗ е одобрен списъкът на предявените в срока по чл. 685 ТЗ и приети от синдика вземания на кредиторите на длъжника, обявен в ТР на 16.07.2015 г., срещу който не са постъпили възражения. Със същото определение е одобрен списъкът на предявените в срока по чл. 688, ал. 1 ТЗ и приети от синдика вземания на кредиторите на длъжника, обявен в ТР на 23.09.2015 г., срещу който не са постъпили възражения.

В тези списъци са включени кредиторите: 1) „Пири“ ЕООД за вземания в общ раазмер на 6 533 316,28 лв., от които: 1.1) за вземания в общ размер на 4 429 142 лв., представляваща главница по договор за строителство от 2.07.2007 г., с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, 1.2) за вземания в размер на 1 592 172,76 лв. – главница за придадени към имота движими вещи по опис към протокол от 2.10.2009 г. с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ, 1.3) за сумата 512 001,52 лв. – главница по споразумение от 31.12.2015 г., сключено с „Р.“ ЕООД, с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ; 2) държавата, представлявана от НАП, за вземания в общ размер на 162 975,05 лв., представляващи главници и лихви по ЗДДС, ЗМДТ, акт за установяване на задължения, наказателно постановление и 7 бр. изпълнителни листове, с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, както и за вземания в общ размер на 491,56 лв. – главница и лихви по чл. 54 ЗМДТ, с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 6 и 7 ТЗ; 3) „Беко – Експорт – Импорт“ ООД – за вземания в общ размер на 403 734,07 лв., от които 395 664,40 лв. – главница и 8 069,67 лв. – разноски, дължими по изпълнителен лист от 18.08.2009 г. на РС Разлог, с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ.

Впоследствие производството е било неколкократно спирано и възобновяване на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ.

Не се установява постановено и обявено в ТР решение на съда по несъстоятелността за обявяване на дружеството „Р.“ ЕООД в несъстоятелност – нито на осн. чл. 632, ал. 1 и 5 ТЗ, нито на осн. чл. 710 ТЗ.

С молба от 5.10.2020 г. синдикът е уведомил съда, че няма достатъчно средства в особената сметка на длъжника за покриване на разноските за производството, поради което е поискано на осн. чл. 629б ТЗ съдът да укаже на кредиторите да внесат необходимата сума, която според 2 синдика следва да е в размер на 3 500 лв. С определение от 7.10.2020 г. съдът е уважил искането на синдика, като на осн. чл. 629б ТЗ е определил сумата 3 500 лв., която да бъде внесена от лицата по чл. 625 ТЗ в 2-седмичен срок от вписване в книгата по чл. 634в ТЗ, като е указано, че при невнасяне на сумата производството ще бъде спряно по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Определението е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на 7.10.2020 г.

С решение /неправилно наименовано „определение“/ от 12.01.2021 г. съдът, предвид невнасянето на определените разноски, на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ е спрял производството по несъстоятелност. Решението е вписано в ТР на 14.01.2021 г. и не е обжалвано.

С молба от 2.02.2021 г. „Лайтс Найт“ ЕООД е уведомил съда, че с договор от 11.02.2015 г. е закупил от „Пири“ ЕООД вземането му към „Р.“ ЕООД в размер на 3 560 278 лв., представляваща неустойка по т. 4 от раздел V от договор за строителство от 2.07.2007 г., ведно с договорната и законна лихва върху нея до окончателното изплащане. Заявява се, че вземанията са предявени и приети в одобР.я от съда списък на приетите вземания в общ размер на 4 429 142 лв. Сочи се, че до момента цесията не била съобщена на длъжника „Р.“ ЕООД по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, но уведомлението било приложено към молбата и според съдебната практика можело да се връчи с връчването по делото на тази молба на дружеството. Поискано е извършването на корекция в списъка на приетите вземания, като цесионерът замести цедента. Заявено е и, че тъй като дружеството притежава над 50 % от размера на приетите вземания, то е направено искане по чл.

657, ал. 1, т. 4 ТЗ за освобождаване на синдика Р. А. и за назначаване за такъв на М. Г. Ш., като е приложена декларация за съгласие от последната. Алтернативно е поискано свикване на събрание на кредиторите за избор на нов синдик.

По разпореждане на съда препис от молбата е изпратен на 4.02.2021 г. на обявения по делото електронен адрес на синдика. Със становище от 8.02.2021 г. синдикът е заявил, че нито той, нито предходният синдик са уведомявани за тази цесия, но нямало пречка за уведомяване да се счита връчването на молбата. Заявил е, че не следва да се извършва корекция в списъка на приетите вземания с включването на цесионера, тъй като законът не предвиждал подобна възможност.

Посочил е, че ако съдът зачете действието на цесията, то тогава искането по чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ се явявало основателно.

С разпореждане от 10.02.2021 г. съдът е постановил, че ще се произнесе по молбата от 2.02.2021 г. след възобновяване на спряното производство.

С молба от 14.01.2022 г. „Лайтс Найт“ ЕООД е поискал на осн. чл. 632, ал. 2 ТЗ възобновяване на производството, към която е приложено платежно нареждане за внасяне на сумата 3 500 лв. по сметка на съда /л. 1153 от делото на БОС/. В молбата са повтоР. твърденията и исканията по молбата от 2.02.2021 г.

С молба от 19.01.2022 г., подадена по пощата на 14.01.2022 г., е направено искане за възобновяване на производството и от НАП, по която няма произнасяне /същата е приложена към последната корица на делото на БОС/.

С обжалваното определение от 27.06.2022 г. съдът е отхвърлил и двете искания по молбата от 2.02.2021 г. Приел е, че молителят не се легитимира за кредитор на несъстоятелността на „Р.“ ЕООД, тъй като уведомлението не било адресирано до синдика на длъжника „Р.“ ЕООД, а до управителя, чиито правомощия били прекратени, поради което не можело то да се счете за връчено и в хода на настоящото дело. Приел е и, че към момента на сключване на договора за цесия от 11.02.2015 г. спрямо цедента „Пири“ ЕООД било открито производството по несъстоятелност с 3 решение от 22.03.2011 г. по т.д. № 302/2010 г. на БОС по чл. 630, ал. 1 ТЗ, поради което управителят не е имал право да се разпорежда с това вземане без съгласието на синдика и на съда по несъстоятелността.

От служебно извършена от въззивния съд справка в ТР се установява, че спрямо „Пири“ ЕООД с решение от 22.03.2011 г. по т.д. № 302/2010 г. на БОС, обявено на 28.03.2011 г., е било открито производството по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2008 г., на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ. С решение от 18.12.2017 г. на осн. чл. 710 ТЗ, обявено в ТР на 22.12.2017 г., дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратени са правомощията на органите му, наложена е обща възбрана и запор, лишен е от правото да се разпорежда с имуществото си и е постановено започване на осребряването на имуществото. С решение от 20.01.2021 г. производството е спряно на осн. чл. 632, ал. 5 ТЗ, което е обявено в ТР на 26.01.2021 г. С решение от 16.02.2022 г., влязло в сила на 26.02.2022 г., производството по несъстоятелност е прекратено на осн. чл. 632, ал. 4 ТЗ и дружеството е заличено от търговския регистър, което е вписано на 8.03.2022 г.

Други доказателства не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срока от легитимирано лице, по чието искане са постановени обжалваните откази, поради което е допустима.

Първоинстанционният акт обективира: 1) отказ да се възобнови спряното на осн. чл. 632, ал. 5 във вр. с ал. 1 ТЗ производство по несъстоятелност, и 2) отказ да се уважи искане за освобождаване на синдика на осн. чл. 657, ал. 1, т. 4 ТЗ. В първата част актът представлява решение, тъй като всички актове по чл. 632 ТЗ са решения – за спиране на производството, за възобновяване, за отказ от възобновяване, за прекратяване на производството и заличаване на длъжника. Поради това актът неправилно е наименуван „определение“, но това само по себе си не го опорочава – по съдържание актът е „решение“, поради което жалбата в тази част не е частна, а въззивна. На същото основание актът от 12.01.2021 г. за спиране на производството отново неправилно е наименован „определение“.

Във втората част /по искането по чл. 657 ТЗ/ актът е определение, а жалбата е частна. При тези уточнения всяка жалба следва да се разгледа поотделно.

По жалбата срещу отказа за възобновяване на производството

Спряното на това основание производство по несъстоятелност подлежи на възобновяване при наличието на условията по чл. 632, ал. 2 ТЗ: 1) ако бъде подадена молба от длъжника или от кредитор в 1-годишен срок от вписване на решението за спиране в ТР, и 2) ако молителят докаже, че е налице достатъчно имущество или ако депозира необходимата сума за предплащане на разноските, определени по реда на чл. 629б ТЗ, което и в двете насоки може да се случи след 1годишния срок в хода на разглеждане на молбата за възобновяване.