Решение № 26 от 26.01.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Пазарджик, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20225200500694 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 256/13.10.2022 г., постановено по гр.д. № 20225210100192 В.ският районен съд е отхвърлил предявените от В. Г. И., ЕГН: ********** и Е. Г. И., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес за призоваване и съобщения: гр.В., ***, ет. 1 против Е. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ***, ет. 2, искове с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС, за осъждане на ответницата да заплати на всеки от ищците сумата от по 1500 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на собствените им общо 1/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3000 кв.м, поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3064 кв.м, поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3063 кв.м., за периода 04.06.2020г. до 31.12.2021 г..

Осъдил е на основание чл. 78, ал. 3 вр. ГПК В. Г. И., ЕГН: ********** и Е. Г. И., с ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес за призоваване и съобщения: гр.В., ***, ет. 1 да заплатят на Е. Г. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.В., ***, ет. 2, сумата от 840 лв., представляваща разноски по делото.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от В. Г. И. и Е. Г. И. с изложени оплаквания за 1 незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че съдът не е обсъдил възражението, че писменият отговор, депозиран пред районния съд в срока по чл.131 от ГПК, бил подаден освен от ответницата Е. К., така и от името на нейните три дъщери, които обаче не били конституирани като ответници в процеса, защото не притежавали никакви материални права върху посочените недвижими имоти. Според жалбоподателите това правело писмения отговор недопустим, поради което направените в него възражения не следвало да бъдат взети предвид и не следвало да бъдат обсъждани от съда, защото били преклудирани на основание чл.133 от ГПК. Поради това като бил допуснал доказателства за установяване на преклудираните възражения, съдът бил допуснал съществено процесуално нарушение. По същата причина не следвало да бъде допускана до разпит в качеството й на свидетел Г.С., която преди това претендирала да е ответник по делото. Съдът не бил взел предвид и факта, че по предходната КВС имотът с площ 671 кв.м., който бил самостоятелно заграден от четири страни и заключен с врата, и достъп до който имала само ответницата К., неправилно бил заснет по действащата КВС от 2018 г. като част от имот с идентификатор *** с площ от 3000 кв.м. Съдът също така не бил обсъдил приетото по делото заключение на икономическата експертиза.

Решението било и необосновано, тъй като съдът не бил обсъдил безспорните доказателства, че само оградените от ответницата имоти били годни за ползване, като съдът обосновал своето решение единствено с недопустимите според жалбоподателите доказателства по делото.

Искането за обезщетение било основателно и доказано и неправилно районният съд бил отхвърлил исковите претенции. Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло с присъждане на разноските за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата Е. К.. Постъпило е писмено становище с изразено искане въззивната жалба да не се уважава и се претендират разноски за въззивна инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбите на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Е. Г. К. ищците В. Г. И. и Е. Г. И. са твърдели, че са брат и сестра - деца на Б. Г. И., сестра на ответницата Е. К., съответно тяхна леля. Твърдели са, че майка им и леля им са притежавали 2 равни права от наследството на техните родители, които са заместили в наследството техните дядо и баба, от които са наследили земеделски земи, възстановени от ПК В. и описани в Констативни нот. актове № 2/**** г. и № 8/**** г. на В.ския нотариус Г.Ш. - всички в землището на гр.В., а именно: 1.

Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2032 кв.м; 2. Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3000 кв.м: 3. Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 6875 кв.м; 4. Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 6875 кв.м; 5. Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3064 кв.м; 6. Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3063 кв.м. Твърдели са, че общата площ на всички възстановени земеделски имоти е 24909 кв.м, от които майка им Б. И. и леля им - ответницата Е. К. са наследили по 1/4 ид.част с реални части от по 6227.25 кв.м. По силата на Нотариален акт № 48/06.12.2019 г. на В.ския нотариус С.Д., майка им Б. И. им подарила, при равни права за тях двамата всичките си наследствени дялове от горните поземлени имоти, представляващи по 1/4 идеална част от наследствените шест имота. Според ищците съществена част от общите имоти било „Р.”, в м.Б., със застроена и незастроена площ от 671 кв.м, представляващо имот с номер 033002, парцел II от масив 33 по картата на землището към 2001 г., при граници и съседи: насл.на К.В., насл.на Б.П., път и вътрешна река, застроено в по-голямата си част с масивен гъбарник с бетонни панели, с обор и с жилищна сграда с обща застроена площ от 515 кв.м, а останалата незастроена площ - с трайна настилка от бетон и асфалт с площ от 156 кв.м.. Това „Р.” било създадено през 80-те години от нелегитимен ползвател С. Х., който не успял да установи правата си по §4-ти от ЗСП33 и не бил придобил собствеността върху Р. и постройките в него. Ответницата Е. К., въпреки че притежавала само по 1/4 идеална част от горните имоти, вкл. и от т.нар."Р.“, се снабдила от името на всички ищци-съсобственици с Изпълнителния лист и самоволно, без решение на всичките седем съсобственика, започнала да го ползва, като го ползвала и до момента и не допускала останалите й съсобственици до този имот, както и до най-плодородната земя до него, която само тя обработвала. Ищците са твърдели, че с покана до ответницата от 02.06.2020 г., връчена й на 04.06.2020 г., я поканили да им заплаща обезщетение за това, че ползва както цялото „Р.”, така и най-плодородната част от имотите, в размер на 1500 лв., като й дали срок да го заплати най-късно до 30.09.2020 г.. Вместо да се съобрази с поканата им, на 09.09.2020 г. ответницата отказала да плати поисканото обезщетение, изтъквайки неверни обстоятелства за разпределение и общо ползване на наследствените имоти. Претенцията на ищците била за заплащане на обезщетение от 1500 лв. годишно, считано от датата на поканата, като за изминалите 2020-2021 г. ответницата им дължала обезщетение в общ размер на 3000 лв., което тя отказвала доброволно да им заплати. Предвид 3 изложеното считат, че за тях е налице правен интерес да предявят иск срещу нея за периода 2020-2021 г., ответницата да заплати на всеки от ищците по отделно сума в размер на по 750 лв. за всяка една календарна година или общо за исковия период по 1500 лв. за всеки от ищците. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който е оспорила изцяло исковете по наведените в исковата молба твърдения.

Заявила е, че още преди години, след възстановяване на земите и преди майката на ищците да им прехвърли наследствения си дял, от гр. София дошъл съсобственикът им В.П. и чрез жребий си разпределили кой коя част от наследствените имоти да ползва. Твърдяла е, че през годините никой не е ползвал части от наследствените дялове на ищците, които и в момента пустеели. Поддържала е, че тя ползва дела на В.П. с изричното му съгласие и по негова молба, за да не пустее земята, но никога не е ползвала и обработвала част от земята, която е в дял на ищците. Твърдяла е, че когато при определяне на начина на ползване ищците пожелали да ползват частта от нивата и мерата, които са до водния канал с идентификатор ***, с площ от 2032 кв.м. и били най-плодородни, се съгласила, както и да ползват средната, най-хубавата част от тепето с идентификатор ***, с площ 6875 кв.м., където имало къщичка/вила/. Съгласила се също така ищците да ползват по-голямата част от нивата с идентификатор ***, с площ от 3063 кв.м.. Поддържала е, че всички желания на ищците били изпълнени.

Твърдяла е, че тя ползва само една малка част от наследствените им земеделски земи с обща площ от 24909 кв.м. и никога не била пречела на ищците да ползват и да обработват земята, но те я оставили да пустее вече около 15 години, а сега предявявали неоснователни претенции и желаели да се облагодетелстват от нейния труд без да са положили никакви усилия.

Поддържала е, че никой не пречи на ищците да ползват и да обработват няколко хиляди квадратни метра, които пустеят от 15 години. Предвид изложеното е изразила становище, че искът е недоказан по основание и размер и моли да бъде отхвърлен. Претендирала е разноски.

Тук е мястото да се обсъди възражението за недопустимост на така подадения писмен отговор. Въззивният съд намира това възражение за неоснователно по следните съображения:

Без значение за допустимостта и действителността на писмения отговор е дали той е подаден освен от името на ответницата, и от името на лица, които не са конституирани като страни в производството. Тъй като искът е насочен единствено против Е. К., подаването на писмения отговор от името на неконституирани в процеса страни не следва да се зачита, а доколкото писменият отговор е подаден от името на Е. К., която е конституирана като 4 ответник и отговорът е депозиран в срока по чл.131 от ГПК, той следва да се счита за надлежно предявен и направените с него възражения и изложени доводи задължително следва да бъдат разгледани и съобразени от решаващия съд. Като е постъпил именно по този начин, районният съд не е допуснал процесуално нарушение, а се е съобразил точно с правилата на гражданския процесуален кодекс.

Между страните не е спорно, че са съсобственици на следните имоти: 1.

Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 2032 кв.м; 2. Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3000 кв.м: 3. Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 6875 кв.м; 4. Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 6875 кв.м; 5. Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3064 кв.м; 6. Поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3063 кв.м. при права по 1/4 ид.част за майката на ищците Б. Г. И. и ответницата Е. К.. Безспорно е също така, че Б. е прехвърлила своите права върху процесните имоти изцяло на своите деца – ищците В. Г. И. и Е. Г. И. – при равни права – по 1/8 ид.ч.

За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд е допусната и изслушана техническа експертиза, от заключението на която се установява, че процесният имот с идентификатор *** представлява нива с площ от 3063 кв.м, като на място площ от 567 кв.м. е обработена и засята със зеленчукова култура. Вещото лице е установило, че поземлен имот с идентификатор *** с площ от 3000 кв.м, на място е застроен със сгради и съоръжения както следва: едноетажна масивна сграда със селскостопанско предназначение с площ от 30 кв.м., едноетажна масивна сграда със селскостопанско предназначение с площ от 219 кв. м., настилки от бетон и представляващи площадки пред сградите с площ от 300 кв.м.. От заключението става ясно, че в имота е налице и засята и използваема площ от 115,20 кв.м. със зеленчукови култури. Установено е от показанията на вещото лице в съдебно заседание, че застроената част от поземлен имот с идентификатор *** е оградена с мрежа, като достъпът се осъществява от метална врата, до която ответницата му е осигурила достъп. Достъп не му е осигурен от ответницата до сградата с размер от 219 кв.м., тъй като не е имала ключ, какъвто е имала за сградата с площ от 30 кв.м..