Определение № 3246 от 04.08.2025, Административен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3246

Стара Загора, 04.08.2025 г.

Административният съд - Стара Загора - VII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

Като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20257240700682 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 от АПК, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Образувано е по исковата молба от П. И. Т. от [населено място] бряг, община Раднево против Министерство на Енергетиката за присъждане на обезщетение в размер на 30 000 лв. общо за претърпени имуществени и неимуществени вреди от не проведено производство по реда на чл. 63б от Закона за енергетиката във връзка с чл.34а, ал.2 и сл. от Закона за държавната собственост.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност, находящ се в [населено място] бряг, за територията на което е влязъл в сила Подробен устройствен план от 28.06.2011г., утвърден със Заповед №РД-02-14-1358/28.06.2011г. на Заместник министъра на МРРБ - цялата урегулирана територия на населеното място е устройствена зона за добив на полезни изкопаеми, за която дейност „Мини Марица Изток“ ЕАД имат концесионен договор. Започнал е процес по доброволно изкупуване на някои имоти след извършването на оценка и воденето на преговори, но към момента на предявяване на исковата претенция имотът на ищеца и още 10-15 имота не са отчуждени срещу справедливо парично обезщетение в размер на пазарната стойност. На ищеца са предлагани крайно незадоволителни оферти далеч под пазарните цени на еквивалентни имоти в района и не е започнала процедура по принудително отчуждаване по реда на Закона за държавната собственост – след като преговорите по чл.63б от Закона за енергетиката не са довели до сключване на сделка между концесионера и собственика, като именно тази не проведена процедура по реда на ЗДС пораждала отговорността на ответника, защото той е длъжен да контролира изпълнението на териториалните планове за справедлив преход за трите български въглищни района – Стара Загора, Перник и Кюстендил във връзка реализацията на инвестицията от Механизма на ЕС за справедлив преход и по-специално никой да не бъде изоставен при постепенното преустановяване на употребата на въглища в страните членки. Не проведената процедура по принудително отчуждаване е определена като бездействие на ответника, което е незаконосъобразно и е причинило пропуснати ползи – ищецът не е получил пазарната цена на имота си, поради невъзможността да го продаде на свободния пазар, като е преживял и преживява страдания, но и кумулативно не може да ползва правото си на собственост в пълен обем, защото влезлият в сила Специализиран подробен устройствен план не може да изменен.

Административен съд Стара Загора намира за недопустима предявената срещу Министерство на Енергетиката искова молба за присъждане на обезщетение в размер на 30 000лв. за причинени имуществени вреди – пропуснати ползи и ограничаване упражняване на правото на собственост в пълен обем, чрез разпоредителни действия, и за преживени неимуществени вреди от не провеждане на процедура по принудително отчуждаване на имот, включен в концесионна площ по Закона за енергетиката.

Съгласно чл. 204 ал.1 от АПК, вр. с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ условие за допустимост, което поражда публичното потестативно право на иск е приключило административно правоотношение, чието развитие е незаконосъобразно. Искът се предявява след отмяната на административния акт или след неговото оттегляне, съответно след издаването му, ако се твърди да е нищожен. Когато основанието за ангажиране на отговорността е фактическо действие, то следва да се твърди, че неговото извършване е започнало и/или завършило, но не представлява изпълнение на административен акт или на породено пряко от закона задължение. При обосноваване на иска с фактически бездействия, като условие за допустимостта му, е необходимо да се сочи сбъдване на конкретния нормативен състав, породил административно правоотношение, чието изпълнение се състои в извършване на задължението за извършването им. Едно и също, а поради това и общо условието за допустимост на иск с правно основание по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, независимо от основанието – незаконосъобразен/нищожен административен акт, фактическо действие или бездействия, е възникнало административно правоотношение между ищеца и органа, представляващ юридическото лице-ответник, което се е развило незаконосъобразно.

В настоящият случай твърденията, че преговорите между ищеца и концесионера /М. М. И. ЕАД/ за сключване на договор за продажба на имота му не са били успешни, сочат на факт по чл.63б от Закона за енергетиката, който поражда право за концесионера да поиска от Министъра на енергетиката /оттук и МЕ е ответник по иска/ да предприеме действия по принудително отчуждаване по реда на ЗДС. Това право не е упражнено, поради което и между ищеца и органа, който представлява ответника по иска, не е възникнало административно правоотношение. Министърът на енергетиката не контролира упражняването на предоставеното на концесионера право да поиска производство по принудително отчуждаване на имотите, включени в концесионната площ, нито има правна норма, която да го задължава да образува служебно производството по ЗДС. От твърденията в исковата молба се налага извода, че основанието за предявяване на иска не е административен акт, действие или бездействие на административен орган при или по повод изпълнение на административна дейност, а бездействие на държавата да упражни контрол върху търговски дружества, които са изцяло нейна собственост – да бъде задължен концесионерът, поради притежаване на капитала му изцяло от БЕХ /който е собственост също на държавата/ да поиска на основание чл.63б от Закона за енергетиката образуване на производство по реда на ЗДС за отчуждаване имота на ищеца.

Ето защо, искът не може да [жк], ал.1 от ЗОДОВ – не съдържа фактически обстоятелства, имащи белезите на елементи от състава на обективната отговорност на държавата за вреди при или по повод изпълнение на административна дейност. Във връзка с основанието по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е и предвиденото в чл.204 от АПК условие за допустимост на исковата претенция, а именно да се твърди и установи, че между ищеца и ответника съществува административно правоотношение, а дали то се е породило валидно и развило законосъобразно е въпрос на нейната основателност. Когато от обстоятелствената част на исковата молба не се разкриват елементите на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тогава предявеният иск е недопустим, защото липсва предмет – административно правоотношение, за което да се провери дали е незаконосъобразно, а поради това и способно да причини вреди.

Мотивиран от горе изложеното и на основание чл. 204 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима исковата молба на П. И. Т. от [населено място] бряг, общ. Раднево против Министерство на енергетиката за присъждане на обезщетение в размер на 30 000лв. за пропуснати ползи и неимуществени вреди от не проведено производство по принудително отчуждаване на собствения на ищеца недвижим имот.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. №682/25г. по описа на АС Стара Загора.

Определението подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 7-дневен срок от връчването му на ищеца и на Министерство на енергетиката, [населено място].

Съдия: