Решение № 1070 от 15.07.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1070 гр. Пловдив, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Величка Ст. Илиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20265330202293 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/-ПБЗН-ПД4-8 от 23.03.2026г. на Главен инспектор инж. И.П.Г. – Началник на Четвърта Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението /РСПБЗН/ - Пловдив, с което на Г. Й. Л., ЕГН **********, за нарушение на чл. 63, т. 7 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите във връзка в чл. 140, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР.

Г. Й. Л. атакува наказателното постановление, като незаконосъобразно, с искане същото да бъде отменено. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, се явява лично, като поддържа жалбата и прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В постъпилото по делото, преди съдебното заседание, писмено становище се прави искане за потвърждаване на обжалвания административен акт.

1

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна съдът установи следното:

Жалбоподателят Г. Л. била **** на бензиностанция „LUKOIL“ /****/, намираща се на адрес: гр. ****, стопанисвана от „ЛУКОЙЛ-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: 121699020. На 29.01.2026г., в следобедните часове, на конкретния обект пристигнал лек автомобил „Мерцедес“ с рег.№ **** управляван от лицето И.П.С., ЕГН **********. Тъй като бензиностанцията била на самообслужване, с изключение на тези зареждащи газ С. започнал сам да зарежда дизелово гориво от колонката в туби от минерална вода /без предназначение за наливане и съхранение на горими течности /дизелово гориво/, като зареждал туби, които се намирали на земята, зад колата и туби вътре в багажника на автомобила. Тези действия били забелязани от Х.К. – **** сектор „Охранителна полиция“ в Пето РУ. Той от своя страна уведомил дежурната част като на място пристигнал автопатрул – ** при Пето РУПловдив. След пристигането му полицейските служители, сред които и свидетелят Л. И. Г. установили, че лицето **** С. е заредил 8 бр. пластмасови туби с вместимост 10 литра всяка /при подготвени около 20 бр./. Тъй като тази дейност е забранена бил подаден сигнал до ІV – та Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението – Пловдив, като св. Д. Г. К. - **** в група ДГТК и ПД при 04 РСПБЗН, призовал жалбоподателката Г. Л. в качеството й на **** на процесния обект, на която бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ ПБЗН-ПД4-5-5 от 06.03.2026 г. за това, че е допуснала в конкретната бензиностанция да се зарежда дизелово гориво в пластмасови туби предназначени за съхранение на минерална вода /без предназначение за наливане и съхранение на горими течности /дизелово гориво/. Актът бил съставен в присъствието на Г. Л., която го подписала без възражения. Препис от акта й бил връчен на същата дата.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на Г. Й. Л., ЕГН **********, за нарушение 2 на чл. 63, т. 7 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите във връзка в чл. 140, т.

1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, е било наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото писмени доказателства Длъжностна характеристика за длъжността „**** на бензиностанция" - копие;

Писмо с Peг. № 444р-1774/03.02.2026 г., докладна записка с Peг. № 444р1600/30.01.2026г., докладна записка с Peг. № 444р-1603/30.01.2026 г. – копия, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Д. Г. К., Н.Й.Б. и Л. И. Г..

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставителят на акта Д. Г.

К. потвърди констатациите в него, обстоятелствата, при които е протекла проверката и доказателствата, въз основа на които прави изводи за осъществено нарушение. В допълнение сочи, че той не е присъствал по време на нарушението и не е извършвал физическа проверка на обекта, а е съставил акта въз основа на информация предоставена му от докладна записка от ****а на Шесто РУ-Пловдив.

В качеството на свидетел бе разпитана и Н.Й.Б., от чийто показания става ясно, че на процесната дата и място, докато тя е разговаряла с Г. Л. в офиса на бензиностанция „****“ последната е била потърсена от полицейски служител, който е констатирал по същото време водач на автомобил да зарежда гориво в пластмасови туби. От разпита на свидетеля Б. става ясно и че бензиностанцията е била на самообслужване, както и че към лицето, което е зареждало тубите не е имало видимост, че извършва такава дейност дори и извън търговската част, тъй като свидетелката заявява, че до последно е мислила дори вървейки към конкретния автомобил, че водачът му зарежда самия него, а не туби.

Показанията на св. Б. се подкрепят и от тези на св. Л. И. Г., който също потвърждава, че на процесната дата след като той и колегата му от Пето РУПловдив са пристигнали на бензиностанция „****“, намираща се на адрес: гр.

****, поради подаден сигнал на техния началник, са констатирали мъж, който бил паркирал автобила си до колонка за гориво на конкретния обект и пълнил 3 пластмасови туби наредени в багажника на автомобила си, както и такива поставени на земята, като потвърждава и че бензиностаницията е била на самообслужване.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като достоверни, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

От събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят Г. Л. да е извършила административно нарушение нито по чл.63, т.7 от Наредба №8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, нито по чл.140 от ЗМВР. По силата на цитираната подзаконова норма на територията на автоснабдителни станции от подклас на функционална пожарна опасност Ф5.3 /бензиностанции, газоснабдителни станции за пропан-бутан, газоснабдителни станции за природен газ, станции за зареждане на автомобили, задвижвани с гориво водород, комплексни автоснабдителни станции/ не се разрешава пълненето на съдове, които не са предназначени за съхранение на ЛЗТ и ГТ. В чл.140, т.1 от ЗМВР пък е предвидено, че за осигуряване на пожарната безопасност и защитата при бедствия държавните органи, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват установените правила и норми за пожарна безопасност и защита при бедствия, както и специфичните правила за съответните обекти и населени места, и да оказват съдействие на органите за пожарна безопасност и защита на населението. Не се установява по делото Г.

Й. Л. лично да е пълнила туби от минерална вода с дизелово гориво като по този начин да е нарушила установени правила и норми за пожарна безопасност. Последното е било сторено от шофьора на лекия автомобил с рег.

№ **** И.П.С., ЕГН **********. Поради тази причина жалбоподателката не следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушения, осъществявани от други лица, тъй като отговорността при административните нарушения е лична и тя възниква, когато физическото лице виновно /умишлено или непредпазливо/ извърши административно нарушение.

Същата, в качеството й на **** на проверявания обект, не може и не следва да бъде санкционирана като допустител за нарушение както по чл.63, т.7 от Наредба №8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна 4 безопасност при експлоатация на обектите, така и по чл.140 от ЗМВР.

Отделно от горното в настоящия случай, от отразеното в АУАН и НП е видно, че Г. Л. е наказана не за лично неизпълнение на законови задължения, а за допустителство – за това, че е допуснала в процесната бензиностанция да се зарежда дизелово гориво в пластмасови туби предназначени за съхранение на минерална вода. Допустителството представлява винаги бездействие, знание за извършване на определено нарушение от друго лице и непредприемане на действия за неговото отстраняване. То се наказва само в случаите, предвидени в съответния закон или указ, по аргумент от разпоредбата на чл. 10 от ЗАНН.

В случая се установи от показанията на св. Б., че жалбоподателката изобщо не е разбрала за действията на лицето И.П.С., тъй като тя е била в офис вътре в сградата на бензиностанция от където е нямала никаква възможност да види какво се случва на колонките за гориво, като пак от показанията на същия свидетел става ясно и че Г. Л. дори и при пряк визуален контакт към въпросния водач от вътрешността на сградата, пак е нямала основание да се усъмни в неговите действия, тъй като това, което е вършил е било прикрито от автомобила му и отворения му багажник, а самата бензиностанция е била на самообслужване като при тези обстоятелства не е имало възможност да забележи нердност в действията му. При тези обстоятелства, а и след като и нарушените разпоредби не съдържат състав на "допустителство", отговорността на Г. Л. не може да се свърже с допускане извършването на нарушение от друго лице, с което административнонаказващият орган от своя страна е допуснал нарушение на закона.

Ето защо наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Във връзка със Закона за въвеждане на еврото в Република България /ЗВЕРБ/ съдът следва да съобрази предвиденото в разпоредбата на чл.11, ал.2 от същия закон, съгласно която в съответствие с чл.6 - 9 от Регламент (ЕО) №974/98 стойностите, посочени в левове в съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл.12 и съответно за закръгляване по чл.13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този закон. Също така разпоредбата на чл.52, ал.1 от същия Закон предвижда, че след датата на въвеждане на еврото в Република България 5 всички публични вземания към държавата и общините се плащат и събират в евро. Ето защо, размерът на наложената с разглежданото НП глоба в размер на 200 лева, следва да бъде с равностойност евро – 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцентове), което само по себе си не представлява изменение на санкцията.

Съобразно изхода по делото, разноски се следват на жалбоподателя.

Такива обаче, не са претендирани, предвид което съдът не дължи понататъшно обсъждане на този въпрос.

Мотивиран от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

Наказателно постановление /НП/-ПБЗН-ПД4-8 от

23.03.2026г. на Главен инспектор инж. И.П.Г. – Началник на Четвърта Районна служба за пожарна безопасност и защита на населението /РСПБЗН/ - Пловдив, с което на Г. Й. Л., ЕГН **********, за нарушение на чл. 63, т. 7 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите във връзка в чл. 140, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/, е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 102,26 евро (сто и две евро и двадесет и шест евроцентове) с левова равностойност в размер на 200 /двеста/ лева на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд – Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6