Решение № 25 от 15.02.2024, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Ямбол, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20242300500051 по описа за 2024 година

Производството е по чл.435 от ГПК.

Депозирана е жалба от Г. И. Г. от с.*** чрез пълномощник адв. П.С. ЯАК длъжник по изп. дело № 783/2023 г. по описа на СИС при ЯРС срещу разпореждането на ДСИ, постановено по това дело, с което ДСИ е отказал да спре изпълнението по образуваното изпълнително дело и е отказал да вдигне наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Така постановеният отказ се счита за незаконосъобразен, неправилен и необоснован, поради което се желае да бъде отменен. Според жалбоподателят Г. по изпълнителното дело са налице писмени доказателства, удостоверяващи пълно и точно изпълнение на задълженията на длъжника по заплащане на определените за децата месечни издръжки до края на м. юли 2023 г. Независимо от това през м. октомври 2023 г. ДСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника при наличието на представените от него неоспорени писмени доказателства за това, че доброволно заплаща присъдената месечна издръжка за децата И. и Н.. Поради това от трудовото му възнаграждение са удържани суми, които са постъпили по сметката на ДСИ независимо от извършеното доброволно изпълнение на задължението. Жалбоподателят счита, че не е в неизпълнение на задълженията си и не дължи суми на взискателите по изпълнителното дело, съответно не дължи и разноски по изпълнението, каквито ДСИ определя и събира при условие, че изпълнението се осъществява по реда на изпълнителното производство.

Неправилно ДСИ се позовава на постановено от ЯОС решение по възз.гр.д. № 382/2023 г., за да постанови отказа за вдигане на наложения запор. По отношение на отказа да спре изпълнението се счита, че същият е неправилен, тъй като ДСИ не е съобразил наличието на 1 доброволното, пълно и точно изпълнение на задълженията от страна на длъжника, както и противоречие между мотивите на постановените от ЯОС решение по възз.гр.д. № 382/2023 г., по възз.гр.д. № 247/2023 г. и постановено от ЯРС по гр.д. № 2923/2022 г.

В законоустановения срок взискателите В. К. И. в качеството й на майка и законен представител на Н. Г. Г. и И. Г. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка В. К.

И., не са депозирали становище по жалбата.

На основание чл.436 ал.3 пр.последно от ГПК, ДСИ П.С. е изложила своите съображения за постановения отказ за спиране на изпълнението и за вдигане на запора наложен върху трудовото възнаграждение на длъжника. Според ДСИ жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, тъй като с решението постановено по въззв.гр.д. № 382/2023 г. ЯОС изрично е указал на ДСИ, че следва да предприеме исканите от взискателя изпълнителни действия, изразяващи се в запор на трудовото възнаграждение на длъжника, тъй като се касае за бъдещи периодични плащания. В тази връзка ДСИ счита и че не са налице основания за спиране на изпълнителното производство.

Съдът след като се запозна с жалбата, становището на ДСИ П.С., както и със самото и.д. № 783/2023 г., приема за установено следното:

Процесното и.д. № 783/2023 г. по описа на СИС при ЯРС е образувано по молба на В.

К. И. в качеството й на майка и законен представител на Н. Г. Г. и И. Г. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка В. К. И., подадена чрез процесуален представител – пълномощник адв. С.Е., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 2923/2022 г. по описа на ЯРС срещу длъжника Г. И. Г., с което е увеличен размерът на дължимата издръжка на малолетното дете Н. Г. от 120.00 лв. на 230.00 лв. и на непълнолетното дете И.

Г. от 140.00 лв. на 250.00 лв. месечно, считано от 04.11.2022 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва за забава.

След образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника, получена на 01.06.2023 г. Извършил е справки за имущество и доходи на длъжника, както и за регистрирани трудови договори на същия.

В срока за доброволно изпълнение, на 14.06.2023 г. длъжникът, чрез пълномощник адв. П.С. е подал молба-становище, към която е представил доказателства за заплатената издръжка, вкл. и за увеличения размер на същата до м. април 2023 г. вкл. Със същата молба длъжникът е направил искане за прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване в срок и преди образуване на изпълнителното дело на всички дължими суми за главница, при което не дължи лихва, като е заявил претенция сторените от него разноски в изпълнителното производство да бъдат възложени в тежест на взискателите.

От приложените към молбата доказателства се установява, че дължимата издръжка на малолетното дете Н. Г. длъжникът е заплащал по банкова сметка на майката В. К., а дължимата на непълнолетното дете Н. Г. издръжка е заплащана по лична банкова сметка на детето, открита в „Юробанк България“ АД.

2

Към настоящата жалба Г. е приложил постановените решения по гр.д. № 2923/2022 г., с което ЯРС е изменил размера на дължимата от него на децата И. и Н. месечна издръжка, въз основа на което решение е издаден изпълнителен лист и е образувано настоящото изпълнително производство; решение постановено по възз.гр.д. № 247/2023 г., с което ЯОС е потвърдил решението на ЯРС за изменение на месечната издръжка на децата и решение № 332/02.10.2023 г., постановено по възз.гр.д. № 382/2023 г. по описа на ЯОС. Последното решение е постановено по повод жалба на взискателите В. К. И. в качеството й на майка и законен представител на Н. Г. Г. и И. Г. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка В. К. И. срещу отказа на ДСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по процесното изпълнително дело. С това решение атакуваният отказ е отменен като съдът е приел, че предмет на изпълнителното дело е парично задължение за издръжка на малолетно дете и ненавършило пълнолетие дете, което представлява задължение за периодично изпълнение - месечно плащане на издръжката до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването. ЯОС е посочил още с това решение, че в изпълнителния процес съдебният изпълнител е обвързан от представения от взискателя изпълнителен лист и от посочения от взискателя способ на принудително изпълнение, който в случая е допустим – искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, а постановеният отказ да бъде наложен е неоснователен.

При връщане на делото на ДСИ за продължаване на изпълнителните действия след постановяване на цитираното съдебно решение, ДСИ с постановление от 11.10.2023 г. на основание чл.450 във вр. с чл.415 от ГПК е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което получава от „Дичони“ ЕООД гр. Ямбол и в тази връзка му е начислена ДТ 18 лв. за налагане на запора. Изпратено е запорно съобщение до работодателя, получено на 16.10.2023 г. С молба вх. № 15969/27.11.2023 г. длъжникът Г. е поискал ДСИ да вдигне наложения запор върху трудовото му възнаграждение, също така при условие, че по изпълнителното дело са постъпили суми в резултат на наложения запор да бъде разпоредено същите да бъдат върнати, тъй като са събрани незаконосъобразно при погасени в срок изцяло и доброволно парични задължения от страна на длъжника, както и предвид доброволното пълно и точно изпълнение на задълженията от длъжника да бъде постановено спиране на образуваното изпълнително производство. С тази молба длъжникът Г. е представил банково извлечение за периода м.8 - м.9.2023 г. за заплатени месечни издръжки от Г. за двете деца в общ размер на 480 лв. за тези два месеца, както и платежно нареждане удостоверяващо заплащане на издръжката за двете деца в общ размер на 480 лв. за м.

10.2023 г. С разпореждане от 28.11.2023 г. ДСИ е отказал да вдигне наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, тъй като има указания от ЯОС за налагането му, както и отказва да спре изпълнителното производство, което разпореждане е предмет на обжалване в настоящото производство.

В частта, с която се обжалва отказът на ДСИ да спре изпълнителното производство, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице – длъжник в изпълнително производство, както е и допустима, съгласно чл.435 ал.2 т.6 от ГПК – длъжникът може да обжалва отказа 3 на съдебния изпълнител да спре принудителното изпълнение. Разгледана по същество съдът намира жалбата в тази част за неоснователна, а отказът на ДСИ да спре изпълнителното производство за правилен и законосъобразен. Съгласно чл. 432 ал.1 от ГПК изпълнителното производство се спира: 1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524; 2. по искане на взискателя; 3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление; 4. в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд; 5. в случаите по чл. 624б; 6. в случаите по чл. 627б, ал. 2 и 7. в други случаи, предвидени в закон. Искането си за спиране на изпълнението Г. е обосновал с направеното от него доброволно, пълно и точно изпълнение на задължението му за месечна издръжка за децата И. и Н.. Изрично изброените от закона случаи, при които изпълнителното дело се спира не касаят основанията, на които длъжника е поискал спиране.

В т.1 на чл.432 от ГПК са изброени случаите, когато следва да се спре изпълнението и това са: от съда, а не от СИ - при спиране и прекратяване на предварително изпълнение; спиране на изпълнение на решението при подадена молба за неговата отмяна; като обезпечителна мярка при поискано обезпечаване на иск; спиране на изпълнението при обжалване действията на съдебния изпълнител и спиране на въвод от трето лице, когато имотът е намерен във владение на трето лице. Г. не е представил акт на съда, с който да е налице произнасяне за спиране на изпълнението. Съгласно т.2 взискателят може да иска спиране, а Г. е длъжник. По т.3 е предвидено спиране на изпълнението при смърт на страна или при необходимост да се учреди настойничество или попечителство над страна. Т.4 се отнася до спиране изпълнението на въззивно решение при обжалването му пред ВКС и съответно при отмяната му, което отново следва да е с акт на съда, а т.5 и 6 се отнасят до спиране при изпълнение на българско или решение на чуждестранен съд, постановени по реда на Регламент ЕО № 861/2007 и при изпълнение на Регламент ЕО № 4/2009. При анализ на разпоредбата на чл.432 ал.1 от ГПК, съпоставена с направеното от длъжника Г. искане за спиране и основанията за това, съдът намира, че никоя от изброените предпоставки за спиране не е налице в случая.

Предвид наличните в кориците на изпълнителното дело писмени доказателства за извършени от Г. плащания на издръжката за двете деца по сметка на майката В. К. И., не е от значение разрешеният вече при предходните произнасяния на ЯОС въпрос относно начина на изплащане на издръжката за непълнолетното дете И. Г., който отново е повдигнат в настоящата жалба. Както се посочи по-горе извършените от длъжника плащания – доброволно, пълно и точно не са предпоставка за спиране на изпълнителното производство.

Следва да се отбележи също, че писмените доказателства, представени от длъжника са за превеждани от него по сметка на майката суми за издръжка на двете деца за м.8, м.9 и м.10.2023 г., а постъпилите вследствие на наложения запор върху трудовото възнаграждение суми са от 28.11.2023 г., 2.01.2024 г. и 2.02.2024 г. Т.е. не е налице събиране на една и съща сума, платена доброволно и принудително, каквито оплаквания са изложени в жалбата.

В частта, с която се атакува постановения от ДСИ отказ за вдигане на наложения запор 4 върху трудовото възнаграждение на Г., жалбата е недопустима, макар и да е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК. Действително длъжникът, съгласно разпоредбата на чл.435 ал.2 т.2 от ГПК може да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, а налагане на запор върху трудовото възнаграждение представлява насочване на изпълнението върху имущество на длъжника. При обжалване отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложения запор върху трудовото възнаграждение, длъжникът не се е позовал на несеквестируемост на същото, а на това, че плаща пълно и точно задължението си за месечна издръжка на децата. При това положение изпълнителните действия по наложеният запор върху трудовото възнаграждение на длъжника не са от категорията изпълнителни действия, които могат да бъдат самостоятелно атакувани по реда на чл.435 ал.2 от ГПК чрез подаване на жалба. Проверката на атакуваните действия на съдебния изпълнител в случая може да се извърши единствено при позоваване на длъжника на несеквестируемост на имуществото му, срещу което са предприети тези изпълнителни действия, а такова позоваване от последния не е налице.

Разпечатката съдържа 30 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/9585bbd2-0438-4490-ac6e-bfe4b4852b14