Определение № 913 от 07.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 913 гр. Плевен, 07.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. Г.А като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20264400500609 по описа за 2026 година

Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 248 от ГПК .

С решение № 257/26.02.2026 г. по гр.д. № 4767/2025 г. по описа на съда Плевенският РС е оставил без уважение като неоснователна молбата по реда на чл. 248 от ГПК на ответника „Стик - Кредит“ АД, гр. *** за изменение на решение № 1972/15.12.2025 г. по делото в частта за разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв..

Недоволен от постановения съдебен акт е останал частният жалбоподател „Стик - Кредит“ АД, гр. ***, който го обжалва пред въззивния съд като неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни доводи за недължимост на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. поради сключване на договора за правна помощ при злоупотреба с право и недобросъвестност на ищеца и алтернативно, че поради това, че по делото е представен договор за правна помощ, отразяващ заплатено адвокатско възнаграждение в брой в размер на 480 лв., който не е съобразен от първоинстанционния съд при присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв.. Наред с гореизложеното се излагат и подробни доводи относно размера на определения от съда размер на адвокатското възнаграждение като неадекватен на положения труд от адвоката на ищеца по делото и фактическата и правна сложност на делото. Позовава се на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. съгласно което 1 размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС и цитирана практика на ВКС, в която се приема, че тези размери не обвързват съда, а служат за известен ориентир. В заключение се иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение изцяло или алтернативно да намали размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на частната жалба от ответника по същата М. В. И. чрез пълномощника му адвокат М. М., с който се оспорва основателността на частната жалба. Оспорва се наличието на злоупотреба с право и се счита, че с оглед обема на извършената от него работа адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. за защита по два иска се явява справедливо определено, тъй като делото е с фактическа сложност, включваща запознаване с актуалната практика на ВКС и СЕС, завеждането на делото е изисквало предварителна подготовка, материята е сложна, адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не по-малка от тази на съдията с цел защита на правата на потребителите. В заключение се иска от въззивния съд да потвърди обжалваното решение.

Плевенският окръжен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК с оглед подаването й с електронен подпис на 12.03.2026 г. при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 248 ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

От приложеното гр.д. № 4767/2025 г. по описа на ПлРС се установява, че същото е приключило с влязло в сила решение по съществото на спора, а именно решение № 1972/15.12.2025 г., с което са уважени изцяло предявените от ищеца М. В. И. против ответника „Стик - Кредит“ АД, гр. *** иск с правно основание чл. 26 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 вр. чл. 10 ал. 1 от ЗПК за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 1215193/28.11.2024 г. поради противоречие с нормите на ЗПК и иск с правно 2 основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД за сумата от 4,44 лв. платена без основание по нищожния договор за кредит, ведно със законната върху тази сума. С решението ответникът е осъден да заплати на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. на пълномощника на ищеца адвокат М. адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв.. За да определи посоченият размер на възнаграждението по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАДв. съдът е посочил, че съобразява представения списък на разноските.

Решението е съобщено на ответника „Стик - Кредит“ АД, гр. *** на 06.01.2026 г. и в срока за обжалване на решението на 09.01.2026 г. е постъпила молба от ответника по реда на чл. 248 от ГПК, с която се иска изменение на решението в частта относно разноски относно присъденото му адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, в която изрично е посочено наред с останалите оплаквания, че по делото е представен договор за правна помощ, установяващ заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца в полза на пълномощника му в размер на 480 лв..

В законният срок не е постъпил писмен отговор по молбата по чл. 248 от ГПК от ищеца.

За да остави без уважение молбата по реда на чл. 248 от ГПК ПлРС след като подробно е възпроизвел молбата на ответника чрез копирането й, без да изложи правни изводи е приел, че определеният размер на адвокатското възнаграждение в полза на адвоката с решението е справедлив и съобразен като ориентир с Наредба № 1/2004 г. на ВАС.

Въззивният съд приема за основателни оплакванията в частната жалба свързани с присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения от ищеца адвокат по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. в хипотеза, в която по делото е представен договор за правна помощ, удостоверяващ заплатено в брой адвокатско възнаграждение от ищеца в полза на пълномощника му в размер на 480 лв. с ДДС. Постановеното решение с характер на определение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Касае се за произнасяне на съда с решението по искане по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. от адвокат М., каквото не е налице към датата на приключване на съдебното дирене по делото. Такова искане действително е направено с молба, приложена към ИМ, но след това е оттеглено от ищеца с оглед депозираните по делото писмено становище от 30.10.2025 г. и молба от 14.11.2025 г. и съдът 3 е бил десезиран с това искане, съответно е сезиран с ново искане по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК от самия ищец за присъждане на направените по делото разноски от него за адвокатско възнаграждение съгласно представения на 30.10.2025 г. втори договор за правна помощ по това дело и списък на разноските. По искането на ищеца по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК действително липсва произнасяне от страна на съда с решението, но липсва и молба от негова страна по реда на чл. 248 от ГПК, поради което в конкретната хипотеза първоинстанционният съд е следвало по реда на чл. 248 от ГПК да измени постановеното решение в частта относно разноските само като постанови, че разноски по реда на чл. 38 ал. 2 от ЗАдв. не се дължат в полза на адвокат М..

При тези правни изводи въззивният съд приема, че частната жалба е основателна и следва да бъде уважена като постановеното решение, с характер на определение по чл. 248 от ГПК бъде отменено, а вместо него бъде постановено друго, с което решението по делото в частта относно разноските се измени като не се присъжда адвокатско възнаграждение на основание чл.

38 ал. 2 от ЗАдв. в полза на адвокат М. В. М. в размер на 900 лв.. Съдът намира, че по молба на ответника по реда на чл. 248 от ГПК решението не може да бъде изменено по този ред като се допълни с произнасяне по реда на чл. 78 ал. 1 от ГПК в полза на ищеца, тъй като липсва молба от ищеца в срока по чл. 248 от ГПК в този смисъл.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 257 от 26.02.2026 г. по гр.д. № 4767/2025 г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлено искането на "Стик Кредит“ АД, гр. *** по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 1972/15.12.2025 г., постановено по делото в частта му за разноските, присъдени на основание чл.

38 ал. 2 от ЗАдв в полза на адвокат М. В. М. в размер на 900 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА на основание чл. 248 от ГПК ИЗМЕНЕНИЕ на решение № 1972/15.12.2025 г., постановено по гр.д. № 4767/2025 г. на Плевенския районен съд, като НЕ ПРИСЪЖДА в полза на адвокат М. В. М. на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв за сметка на "Стик Кредит“ АД, гр. *** адвокатско 4 възнаграждение в размер на сумата от 900 лв..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО касационно обжалване. е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5