Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3115 от 11.12.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1766/2024
Вид
Определение № 3115
Подписан
11.12.2024
В сила
11.12.2024
Състав
Недялка Пенева Пенева, Даниела Дончева Михова, ДИМАНА ГЕОРГИЕВА КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.418, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3115 гр. Бургас, 11.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501766 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418, ал.4, ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ – ЕООД – гр.София, против Разпореждане №2954/31.10.24г., постановено по ч.гр.д.№1300/24г. на Районен съд Несебър, в частта, с което с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д. Л. Д. и Р. Г. Г., за следните суми: 1595,49 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода 25.03.2023г. – 05.06.2024г., сумата 482.47 лв. лихва за забава за периода 26.04.2023г. (дата на изпадане на длъжника в забава) – 05.06.2024г. (дата на предсрочна изискуемост); сумата 553,50 лв. законна лихва за периода 05.06.2024г. (дата на предсрочна изискуемост) до 29.10.2024г.

(датата на подаване на заявлението).

В частта, с която заявлението е отхвърлено за: сумата от 1542,01 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“; сумата от 2916,67, лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 20,00 лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 10.05.2023г.; сумата от 500,00 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 24.08.2023г. разпореждането не се обжалва и е влязло в сила. Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните суми. Излага подробни съображения.

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Несебър Бургас на 29.10.24г. е постъпило заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит България“ – ЕООД срещу Д. Л. Д. и Р. Г. Г., за следните суми: неплатена главница в размер на 3915,84 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 29.10.2024г., до окончателното изплащане на вземането; 1595,49 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода 25.03.2023г. – 05.06.2024г.; сумата от 1542,01 лв., представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“, сумата от 2916,67, лв., представляваща неплатено 1 възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“; сумата от 20,00 лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 10.05.2023г.; сумата от 500,00 лв. - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора, начислени на 24.08.2023г.; сумата 482.47 лв. лихва за забава за периода 26.04.2023г. (дата на изпадане на длъжника в забава) – 05.06.2024г. (дата на предсрочна изискуемост); сумата 553,50 лв. законна лихва за периода 05.06.2024г. (дата на предсрочна изискуемост) до 29.10.2024г. (датата на подаване на заявлението), представляваща законна лихва от 01.05.2024г. до 26.08.2024г., както и сумата от 490,52 лв., представляваща направените по делото разноски, от които 180 лв. – юрисконсултско възнаграждение, 80 лв. – за подготовка на документи и 230,52 лв. за заплатена държавна такса.

Вземането се претендира на основание договор за потребителски кредит по договор за потребителски кредит № 40016314625 от 27.03.2023г., по който на длъжниците е отпуснат кредит в размер на 4000,00 лв., за срок от 36 месеца, с месечна погасителна вноска от 321.26 лева. уговорена е договорна лихва в размер на 41% годишно. Уговорено е възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“, в размер на 1600 лева и „Флекси“, в размер на 3000 лева, платими към всяка погасителна вноска. Определеният в договора ГПР е посочен като 49.05 %.

По заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №583/31.10.24г., за сумата 3678.74 лева – главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 29.10.24г., както и сумата 123.57 лева, представляваща разноски, направени в заповедното производство, съобразно уважената част от заявлението. С тук обжалваното разпореждане, е отхвърлено заявлението за останалите суми.

Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно. Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно нормата на §1, т.1.

ДР ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия“. Цитираните разпоредби водят до извод, че в общия разход по кредита, формиращ годишния процент на разходите, следва да бъдат включени, респ. – да са отразени в крайния му размер и сумите, напр. неустойки и/или такси за услуги, които са пряко свързани с договора за кредит и са известни на кредитора, които потребителят трябва да заплати.

В настоящия случай между страните е договорено дължими от потребителите „възнаграждения“ за закупени допълнителни пакети, на обща стойност 4600 лева, което с първоинстанционното разпореждане (в необжалваната част) е прието за нищожно. Това „възнаграждение“ е включено в погасителния план още към датата на сключване на договора, следователно има характер на разход по кредита, пряко свързан с него и известен на кредитора, който потребителят трябва да заплати. Но по делото не се установява тази сума да е включена като елемент при определяне на годишния процент на разходите, в който случай размерът на ГПР не би бил такъв, какъвто е посочен в договора. Така според въззивната инстанция, е нарушена нормата на чл.19, ал.4 ЗПК, досежно размера на ГПР.

Нарушена е и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, т.к. макар договорът формално да съдържа посочен ГПР в законовия размер – 43.76%, този процент не е коректен и не е определен законосъобразно,

Съобразно нормата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1, т.10, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според правилото на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

2

Константната практика на СЕС бележи тенденция за все по-засилена защита правата на потребителите във всяко производство, в което се предявяват вземания по договори, сключени с потребител - заповедно, исково, дори изпълнително). Целите, които се преследват водят до санкциониране на доставчици на стоки и услуги, които си служат с нелоялни търговски практики за заобикаляне на закона и добрите нрави, чрез създаване на неравноправни клаузи в договорите във вреда на потребителите, които клаузи не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Практиката на съдилищата в Република България трайно се ориентира към възприемане на тълкуванията на СЕС, дадени във връзка с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, Директива 93/13, Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, свързани с потребителската защита – напр. Решение №50013/05.08.24г. по т.д.№1646/22г. на ВКС, във връзка с решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С-714/22, както и Решение №491/23.07.24г. по гр.д.№1767/2023г.

Ето защо настоящият състав на Бургаски окръжен съд изоставя досегашната си практика, касаеща преценката в рамките на заповедното производство за цялостна нищожност на договори за кредит, в които се съдържат неравноправни, респ. – нищожни клаузи.

По изложените съображения, разпореждането на НРС, с което е прието, че договорът за кредит е изцяло нищожен и потребителят следва да заплати само чистата стойност, ведно със законната лихва от датата на заявлението, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2954/31.10.24г., постановено по ч.гр.д.№1300/24г. на Районен съд Несебър, в обжалваната част, с която е отхвърлено заявлението на „Профи Кредит България“ – ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Д.

Л. Д. и Р. Г. Г., за следните суми: 1595,49 лв., представляваща договорно възнаграждение за периода 25.03.2023г. – 05.06.2024г., сумата 482.47 лв. лихва за забава за периода 26.04.2023г.; сумата 553,50 лв. законна лихва за периода 05.06.2024г. до 29.10.2024г.

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3