Определение № 439 от 14.06.2023, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 439 гр. Ямбол, 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно частно гражданско дело № 20232300500267 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. Я. М. от гр.****, против Разпореждане от 02.02.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №3942/2017г. по описа на този съд, с което съдът се е произнесъл по молба вх. № 260097 от 31.01.2023г., подадена от Б. Я.

М., с което разпореждане по същество са оставени без уважение исканията на Б. М. за освобождаване от държавна такса за частната жалба и за предоставяне на правна помощ.

ЯОС намира, че частната жалба е допустима– подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен контрол съдебен акт.

За да се произнесе по основателността на жалбата, ЯОС взе предвид следното:

По гр.д.№3942/2017г. по описа на ЯРС, във връзка с обжалвани актове, постановени по искания на ищеца Б. Я. М., е постановено Определение №624 от 02.12.2019г. по ч.гр.д.№387/2019г. на Апелативен съд гр.Бургас, с което Б. М. е осъден да заплати по сметката на БАС държавна такса в размер на 15.00 лв. Определението на Апелативен съд гр.Бургас, постановено по ч.гр.д.№387/2019г. е окончателно, същото е влязло в сила и след връщане на делото на ЯРС, на 25.11.2022г., районният съд на основание чл.405, ал.6 ГПК, вр. с чл.109 от ПАС служебно е издал изпълнителен лист за държавна такса в размер на 15.00 лв., както и изпълнителен лист за държавна такса в размер на 5.00 лв., дължима на основание чл.11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Изпълнителният лист за събиране на държавна такса в размер на 5.00 лв. е изпратен на ДСИ при ЯРС, който на 06.12.2022г. е връчил на длъжника Б. М., сега частен жалбоподател, поканата за доброволно изпълнение.

Б. М. е подал частна жалба вх. №18955/20.12.2022г. срещу разпореждането на районния съд за издаване на изпълнителния лист за държавна такса в размер на 5.00 лв.

1

Частната жалба е бланкетна. Същата с разпореждане от 04.01.2023г. на ЯРС е оставена без движение, а на жалбоподателя са дадени указания за внасяне на държавна такса в размер на 15.00 лв. по сметката на ЯОС, за представяне на доказателства за връчване на поканата за доброволно изпълнение и за излагане на искането до съда.

Разпореждането на районния съд с дадените указания за изправяне на частната жалба е съобщено на Б. М. на 24.01.2023г.

На 31.01.2023г. жалбоподателят е подал молба вх. № 260097, с която е направил искане да бъде освободен от заплащане на държавна такса, както и да му бъде предоставена правна помощ по подадената частна жалба за нейното изправяне, в случай, че съдът прецени, че е задължен да направи изложение на обстоятелствата, на които основава жалбата си.

Със същата молба М. е направил искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите на жалбата.

По молба вх. № 260097 от 31.01.2023г. ЯРС се е произнесъл с разпореждане от 02.02.2023г., в което е посочил, че по исканията на М. за освобождаване от държавна такса и за предоставяне на правна помощ са постановени влезли в сила съдебни актове. Със същото разпореждане съдът е продължил дадения на жалбоподателя срок за изправяне на частната жалба с нов двуседмичен срок.

На 13.02.2023г. в рамките на продължения срок, М. е представил връчената му на 06.12.2022г. покана за доброволно изпълнение.

С Разпореждане №260011 от 17.02.2023г. на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК ЯРС е върнал подадената от Б. М. частна жалба вх.№18955/20.12.2022г. срещу разпореждането на районния съд за издаване на изпълнителния лист за държавна такса в размер на 5.00 лв. За да постанови този резултат, районният съд е приел, че в дадения му продължен срок частният жалбоподател не е изпълнил част от дадените указания- не е внесъл следващата се за частната жалба държавна такса, за която не е налице освобождаване, жалбоподателят не е формулирал какво е искането му относно обжалвания първоинстанционен акт, както и че частната жалба е без предмет, тъй като произнасянето на първата инстанция е по реда на чл.405, ал.6 от ГПК.

По жалба на Б. М., с Определение № 289 от 24.03.2023г. на ЯОС, постановено по в.ч.гр.д. №192/2023г. на същия съд, е отменено Разпореждане №260011/17.02.2023г. на Ямболски районен съд по гр.д. №3942/2017г., с което на основание чл.262, ал.2, т.2, вр. с чл.275, ал.2 ГПК е върната подадената от Б. Я. М. от гр.**** частна жалба вх.

№18955/20.12.2022г. и гр.д.№3942/2017г. по описа на ЯРС е върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и за изпълнение на дадените указания- да връчи на Б. М. разпореждането от 02.02.2023г., с което е постановен отказ от освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ и да предостави срок за обжалване на това разпореждане. ЯОС е указал изрично на районния съд, че в случай на уважаване на исканията на частния жалбоподател, следва частната му 2 жалба да бъде администрирана до ЯОС. В случай на отказ с влязъл в сила съдебен акт за освобождаване на жалбоподателя от държавна такса, на същия следва да бъде даден нов срок за внасяне на държавна такса, в който случай според поведението на жалбоподателя ЯРС следва да процедира по реда на чл.262, ал.2 ГПК или по реда на чл.263, ал.5 ГПК.

След връщане на делото в ЯРС и в изпълнение на дадените от въззивния съд указания, на 25.04.2023г. Б. М. е уведомен за разпореждането на съда от 02.02.2023г.

Частната жалба с вх. № 260456 против разпореждането от 02.02.2023г. на ЯРС е постъпила в ЯРС на 04.05.2023г., като видно от приложения по делото пощенски плик е изпратена по пощата с дата на пощенското клеймо на изпращане 02.05.2023г.

Частната жалба е основателна по следните съображения:

Съгласно трайната и еднопосочна практика на ВКС по приложението на чл.83, ал.2 от ГПК /определение № 603 от 02.10.2014 г. по ч. т. д. № 2139/2014 г. на ВКС , ТК, II т. о., определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г. на ВКС , ТК, II т. о., определение № 612 от 12.08.2010 г. по ч. т. д. № 564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 496 от 10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС , ТК, II т. о., определение № 305 от 15.06.2009 г. по ч. гр. д. № 335/2009 г. на ВКС , ГК, III г. о., определение № 453 от 27.11.2020 г. по ч. гр. д. № 2829/2020 г. на ВКС, ГК, Трето отделение, определение № 295 от 14.08.2017 г. по ч. гр. д. № 2652/2017 г. на ВКС, ГК, Трето отделение и мн. др./, по молба на страната за освобождаване от държавна такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение не само на конкретно законоустановено задължение за внасяне на държавна такса и разноски, а доколко страната разполага с достатъчно средства, за да се натовари с плащането на таксите и съдебните разноски в съдебното производство като цяло Целта на института по чл. 83, ал. 2 ГПК е да се гарантира достъпа до правосъдие в момента, в който за страната е възникнала нуждата от такъв достъп, поради което релевантният момент за преценка на доходите е този на подаване на искането за освобождаване по чл. 83, ал. 2 ГПК, а не минал или бъдещ момент. Затова е недопустимо съдът да основава вътрешното си убеждение на постановени по делото съдебни актове, с които се е произнасял по предходни молби на страната с правно основание чл.83, ал.2 от ГПК. Действително по делото са налице съдебни актове, с които съдът се е произнасял по молби на ищеца /сега частен жалбоподател/ за освобождаване от внасяне на държавна такса, но тези произнасяния касаят други процесуални действия на страната и са относими към минал период от време. Производството по чл. 83, ал. 2 ГПК по освобождаване от внасяне на държавна такса, макар и да се развива в рамките на исковия граждански процес, е самостоятелно и има белезите на охранително производство. Съдът по искане за освобождаване от държавна такса се произнася по отправена молба за съдействие по смисъла на чл. 2, ал.1, предл. 2 ГПК, като искането на страната за освобождаване от такса и разноски следва да бъде разгледано и съдът дължи изрично произнасяне. Поради 3 характера на производството, съдебният акт, с който съдът се произнася по отправена до него молба за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ не се ползва със сила на присъдено нещо. В конкретния случай молбата за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ е подадена от Б. М. на 31.01.2023г. и именно това е релевантният момент за преценката, която съдът следва да извърши, съобразно установените по делото обстоятелства, които са във връзка с примерно изброените в чл. 83, ал. 2 ГПК критерии.

В случая частният жалбоподател към молбата си от 31.01.2023г. не е представил доказателства, от които съдът да може да направи преценка дали са налице законоустановените изисквания за освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ. При липсата на представени с молбата доказателства в горната насока, първоинстанционният съд е следвало да даде указания на жалбоподателя да представи такива, да го предупреди за неблагоприятните за него последици при неизпълнение на вмененото му задължение. В зависимост от процесуалното поведение на жалбоподателя ще бъдат поставени и следващите се от съда действия. При представяне на доказателства в горния смисъл, първоинстанционния съд следва да извърши преценка налице ли са основания за уважаване на направените от Б. М. с молба от 31.01.2023г. искания по чл.83, ал.2 и чл.94 и сл. от ГПК и се произнесе с нарочен съдебен акт, като в случай на отказ да уважи молбата му с влязъл в сила съдебен акт, на жалбоподателя следва да бъде даден нов срок за внасяне на държавна такса.

По делото не са налице данни такива указания на жалбоподателя да са били давани, поради което и обжалваното разпореждането от 02.02.2023г. на ЯРС, което по съществото си представлява отказ Б. М. да бъде освободен от внасяне на държавна такса и да му бъде предоставена правна помощ, като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Делото следва да бъде върнато на първата инстанция с указания за оставяне на депозираната от Б. М. на 31.01.2023г. молба с искане за освобождаване от заплащане на държавна такса и предоставяне на правна помощ без движение, даване на указания до молителя за установяване на обстоятелствата по чл.83, ал.2 от ГПК и чл.94 и сл. от ГПК, в т.ч. и чрез представяне на съответните декларации, подписани от молителя, като в зависимост от процесуалното поведение на М. във връзка с дадените указания да се произнесе с нарочен акт, като уважи или остави без уважение молбата с направените в същата искания за освобождаване от внасяне на държавна такса и предоставяне на правна помощ.

Водим от изложеното, ЯОС

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане /без номер/ от 02.02.2023г. на Ямболски районен съд по гр.д. №3942/2017г., с което по молба на Б. Я. М. вх. № 260097 от 31.01.2023г. е отказано освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ във връзка с подадена 4 частна жалба вх. №18955 от 20.12.2022г.

ВРЪЩА гр.д.№3942/2017г. по описа на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия и за изпълнение на дадените указания с настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5