Решение № 6136 от 31.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 4828/2023
- Вид
- Решение № 6136
- Подписан
- 31.03.2026
- Състав
- АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" · Закон за движението по пътищата
- чл. 25, ал. 2, изр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 35, ал. 1, предл. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 6136 гр. София, 31.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20231110104828 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗАД „Алианц България“ АД, чрез адв. С. М., срещу „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 1728,22 лева, представляваща остатък от регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по застраховка „Каско” по щета № 0306-22-727500180, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.
В исковата молба се твърди, че на 07.02.2022 г. в гр. София, при движение по бул.
„Арсеналски“ при № 25 водачът И. П., управляващ лек автомобил марка „БМВ“, модел „740“ с рег. № ******** и притежаващ задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите в ответното дружество с полица № BG/23/121001112893, валидна към датата на процесното събитие, при маневра за преминаване в съседна лента не пропуснал движещия се по нея лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ******** застрахован по имуществена застраховка „Каско” при ищцовото дружество с полица № BG/01/121000973800, със срок на застрахователното покритие от 16.04.2021 г. до 15.04.2022 г. и реализирал ПТП. Вследствие настъпилия удар на лекия автомобил, за който имало сключена застраховка „Каско”, били причинени щети, заведени при ищеца под № 0306-22727-500180. Ремонтът на застрахования по имуществената застраховка автомобил бил възложен и извършен в доверен сервиз на застрахователя – „Киа България“ ЕООД, за което била издадена фактура. С доклад по щетата било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 2184,43 лева, заплатено на сервиза, извършил ремонта, на 11.03.2022 г. Ищецът предявил регресна претенция към застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за възстановяване на изплатеното 1 застрахователно обезщетение и обичайните разноски общо в размер на 2199,43 лева, но ответникът признал и възстановил сумата в размер на 471,21 лева. Разликата в размер на 1728,22 лева не била погасена от ответното дружество. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Станислава Пашалийска. Процесуалният представител оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране отговорността на ответното дружество съгласно Кодекса за застраховането.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, осъществено от застрахования при него водач противоправно поведение, както и наличието на причинноследствена връзка между произшествието и всички вреди по застрахования при ищеца лек автомобил. В условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил поради допуснато от същия невнимание и несъобразяване на пътната обстановка. Оспорва иска и по размер, като твърди, че същият бил завишен и не отговарял на действително претърпените вреди. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът „ЗАД „Алианц България“ АД, редовно призован, се представлява от адв. М.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск като доказан при условията на пълно и главно доказване. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание ответникът „ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, редовно призован, се представлява от юрк. Пашалийска. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. В случай че предявеният иск бъде приет за основателен, моли съда да намали неговия размер като завишен. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.
Не се спори между страните, че към датата на процесното ПТП имало валидна имуществена застраховка „Каско“ по отношение на увредения от процесното ПТП лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ******** собственост на Г. К. Г..
Посоченото обстоятелство се потвърждава от представена по делото застрахователна полица № BG/01/121000973800, сключена на 05.04.2021 г., със срок на застрахователното покритие от 00.00 ч. на 16.04.2021 г. до 24.00 ч. на 15.04.2022 г. и с рискова клауза „Пълно Каско” – 2 природни бедствия, пожар, експлозия, имплозия, удар с животно, кражба и грабеж на МПС, стъкла, злоумишлени действия на трети лица, вкл. вандализъм, ПТП и паркинг. От отбелязване в застрахователната полица се установява, че годината на производство на процесния автомобил била 2015 г. С договора била определена застрахователна сума в размер на 13300 лева и начин на определяне на обезщетението при частични щети – в официален сервиз.
Не се спори между страните, че по време на настъпване на застрахователното събитие е съществувал валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното дружество по отношение на лек автомобил марка „БМВ“, модел „740“ с рег. № ******** с полица № BG/23/121001112893.
От приетия като доказателство по делото двустранен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие (ПТП) се установява, че на 07.02.2022 г., около 12,15 ч. в гр. София, при движение по бул. „Арсеналски“ при № 25 водачът И. А. П., управляващ лек автомобил марка „БМВ“, модел „740“ с рег. № ********, при маневра за преминаване в съседна лента и завой надясно не пропуснал движещия се по нея от дясната му страна лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № ******** управляван от К. Г., и реализирал ПТП. Вследствие настъпилото произшествие на процесния автомобил, застрахован по имуществената застраховка, били причинени щети, като видимите такива били описани в протокола: предна броня. Протоколът бил подписан от двамата водачи, участвали в ПТП, без възражения, като този на лекия автомобил марка „БМВ“ посочил, че е виновен за настъпването на ПТП-то, а другият водач – че няма вина. Протоколът е съставен в съответствие с изискванията на закона. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (заглавие изм. – ДВ, бр. 19 от 28.02.2017 г.), когато при произшествието са причинени само материални щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП – Приложение № 3. Доколкото между двамата водачи – участници в инцидента не е имало спор относно механизма на ПТП и вината за неговото настъпване, то съвсем основателно е бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП, без да е необходимо службите за контрол към МВР да посещават мястото на произшествието. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.
3, б. „б“ ЗДвП (изм. и доп. – ДВ, бр. 101 от 20.12.2016 г., в сила от 21.01.2017 г.), ако между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не възпрепятстват движението, и попълват своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
След изменението на цитираната разпоредба, в сила към датата на процесното ПТП, водачите вече нямат задължение за уведомяване на службата за контрол на МВР, на територията на която е настъпило произшествието. Двустранният протокол за ПТП, подписан от участниците в него, без посещение от служител на КАТ на мястото на 3 инцидента, представлява частен свидетелстващ документ, който се ползва само с формална доказателствена сила. Последната установява единствено, че лицата, посочени като автори на протокола, действително са го подписали (чл. 180 ГПК), но не и верността на удостоверените в протокола факти относно механизма на произшествието, вината и причинените щети. За последните обстоятелства двустранният протокол следва да бъде преценяван от съда с оглед на всички други доказателства по делото. Съответствието на съгласуваните изявления на двамата водачи относно посочените обстоятелства с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса (вж. Решение № 15 от 25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г., І Т.О., ВКС, Решение № 98 от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2012 г., ІІ Т.О., ВКС). Посоченият в Протокола за ПТП механизъм на произшествието се потвърждава напълно от приетото по делото заключение на съдебната автотехническа експертиза и от показанията на свидетеля И. А. П..
За причинените на процесния автомобил повреди водачът К. Г. подал на 07.02.2022 г. до застрахователя по имуществената застраховка уведомление, по което била образувана щета № 0306-22-727-500180. В уведомлението оправомощеното лице декларирало, че желае обезщетяването да бъде извършено чрез ремонт в доверен сервиз на „Киа България“ ООД, стойността на който да бъде изплатена от застрахователя директно на собственика на сервиза.
Видно от приемо-предавателен протокол, на 18.02.2022 г. собственикът Г. К. Г. приел автомобила след извършения ремонт без възражения и забележки. От собственика на сервиза „Киа България“ ООД бил издадена фактура № 0000072927/08.03.2022 г. на стойност 2184,43 лева. С доклад по процесната щета било одобрено застрахователно обезщетение в размер на 2184,43 лева, което било изплатено на сервиза, извършил ремонта, с преводно нареждане от 11.03.2022 г.
От покана за доброволно изпълнение на регресна претенция 16.03.2022 г. се установява, че ищцовото дружество претендирало от ответника заплатеното по щета № 0306-22-727-500180 застрахователно обезщетение в размер на 2184,43 лева, ведно с 15 лева за ликвидационни разноски или общо 2199,43 лева. Поканата била получена от представител на ответното дружество на 21.03.2021 г., видно от отбелязване в известието за доставяне. Не се оспорва обстоятелството, че по регресната претенция на ищцовото дружество ответникът погасил сумата в размер на 471,21 лева.
По делото са допуснати и събрани гласни доказателствени средства. По искане на ответника е разпитан свидетелят И. А. П. – водач на автомобила – участник в процесното ПТП, чиято гражданска отговорност била застрахована от ответното дружество. От показанията му се установява, че в деня на инцидента се движел от хотел „Хемус“ към басейна „Спартак“ в лявата лента за движение. Преди Парк мол включил десния мигач и предприел маневра, за да завие надясно и да влезе на паркинга за мола, при което със задната част на своя автомобил охлузил предницата на движещия се в същото време в дясната лента за движение процесен лек автомобил. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни, подробни и логични и кореспондиращи с 4 останалия събран по делото доказателствен материал.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че обстоятелствата и причините, при които настъпило процесното ПТП, били следните: на 07.02.2022 г. около 12,50 ч. лек автомобил „БМВ 740“ с рег. № ******** се движил в лявата лента за движение по бул. „Арсеналски“ и в района на № 25 (кръстовището с ул. „Зорница“) водачът предприел маневра за завой надясно, при което реализирал ПТП с движещия се от дясната му страна лек автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ********. От така представения механизъм на процесното ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налагал изводът, че щетите по застрахования при ищеца автомобил, включително увреждането по ляв фар, се намирали в пряка и причинноследствена връзка с настъпилото на 07.02.2022 г. произшествие в гр. София. Вещото лице изчислило, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по процесния лек автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие, възлизала на 2066,95 лева, а на база пазарни цени съгласно приложената по делото фактура, издадена от „Киа България“ ООД, в качеството му на официален за марката сервиз в страната, била в размер на 2184,43 лева. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.