Решение № 3726 от 12.12.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3726 гр. София, 12.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100503503 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Р. Д. И. срещу Решение № 20202887/26.10.2021 г., постановено по гр. дело № 64158/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 117 -ти състав, с което е отхвърлен искът, предявен от Р. Д. И. срещу С. М. И., за установяване на собствеността й чрез трансформация на лични средства върху 9/10 ид. части от апартамент № ******* бул. „*******, гр. София, подробно описан в нот. акт № 64, том 5, рег. № 13206, дело № 780/2010 г., на нотариус № 200, СРС, и с което е осъдена Р. И. да заплати на С. И.

3610 лв. разноски, като решението се обжалва изцяло. Подробно в жалбата въззивницата е изложила съображенията си за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт, постановен в противоречие с материалния закон и процесуалните норми.

Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което исковата й претенция да бъде уважена. Въззивницата претендира разноски.

Въззиваемата страна С. М. И. оспорва въззивната жалба и моли на първо място решението на Софийски районен съд да бъде обезсилено поради недопустимост на предявения иск, или алтернативно, ако се приеме, че предявеният иск е допустим, да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.

1

Претендира разноски за настоящото производство.

Софийският градски съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно.

Делото пред първата инстанция е образувано по искова молба на въззивницата Р. Д.

И., с която е предявен иск по чл. 23, ал. 2 СК – установяване на частична трансформация, като е поискано да се признае за установено по отношение на ответника С. М. И. (бивш неин съпруг), че недвижим имот, закупен по време на брака между страните, представляващ апартамент №28 (двадесет и осем), с идентификатор №***, съгласно КК и КР на АГКК, по плана на гр.София, СО, район „Студентски“, кв. „Дървеница", бул.

„******* *******, целият с площ от 97.70кв.м.( деветдесет и седем и седемдесет квадратни метра), състоящ се от дневна -трапезария, кухненски бокс, спалня, баня с тоалетна, склад и тераса, заедно с 2.78% идеални части от общите части , равняващи" се на 9.63кв.м. от жилищната сграда с един вход, както и прилежащите идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата, съставляващо УПИ- III- 487, 488, 3519 от кв.26а, за който имот има съставен Нотариален акт № 64, том V, рег.№13206, дело №780 от 15.10.2010г., е придобит отчасти с лични средства на ищцата и същата е собственик на 9/10 от него.

Ответникът е оспорил предявеният иск.

С Решение № 20202887/26.10.2021 г., постановено по гр. дело № 64158/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 117 -ти състав, е отхвърлен искът, предявен от Р. Д. И. срещу С. М. И., за установяване на собствеността й чрез трансформация на лични средства върху 9/10 ид. части от апартамент № ******* бул. „*******, гр. София, подробно описан в нот. акт № 64, том 5, рег. № 13206, дело № 780/2010 г., на нотариус № 200, СРС, и е осъдена Р. И. да заплати на С. И. 3610 лв. разноски.

Настоящият състав намира, че решението е недопустимо.

В случая, видно от приложения в кориците на първоинстанционното дело препис от Решение № 308378/22.12.2019 г., постановено по гр. дело № 34241/2019 г. по описа на Софийски районен съд, III ГО, 158-ми състав, с което е прекратен с развод сключеният на 29.09.2006 г. брак между Р. Д. И. и С. М.а И., е утвърдено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, с което страните са се споразумели придобитият по време на брака недвижим имот в режим на СИО в град София, СО, район „Студентски“, кв. „Дървеница“, бул. „******* *******, ап.

28, със застроена площ от 97.70 кв. метра, да остане в обикновена съсобственост, при квоти от по ½ ид. част за всяка страна.

Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГК на ВКС, след като в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или 2 чл. 101, ал. 1 СК отм. г. (отм.), съответно чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК г., съпрузите са уговорили, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. по чл. 21, ал. 2 СК отм. г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК г.

Видно от съдържанието на горепосоченото бракоразводно решение, страните са уговорили, че придобитият по време на брака недвижим имот, остава в обикновена съсобственост, като са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността – по ½ идеална част, ето защо, по аргумент на противното, е недопустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. по чл. 21, ал. 2 СК отм. г. (отм.), съответно чл. 23, ал. 2 СК.

В случая в цитираното по-горе споразумение, страните изрично за заявили, че са уредили всички имуществени и неимуществени отношения помежду си и нямат претенции един към друг. Ето защо постигнатото между страните споразумение има характер на договор за спогодба, възпрепятстващ пререшаването на същия въпрос в последващ исков процес. (така и в мотивите на Решение 116 от 21.01.2021 г. на ВКС по гр. дело № 787/2020 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова, в което е посочено, че „в разглежданш случай въззивният съд е констатирал, че бракът на страните е прекратен на основание чл. 50, вр. чл. 51 СК и чл. 330 ГПК, което еустановено от приетото по делото /представено от ищцата/ съдебно решение. Според ТР No 3/29.11.2018 г., по тълк. д. No 3/2015 г., ОСГК, ако в утвърденото от бракоразводния съд споразумение по чл. 99, ал. 3 или чл. 101, ал. 1 СК/1985 г. /, респ. чл. 49, ал. 4 или чл. 51, ал. 1 СК/2009 г. /, съпрузите уговорят, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен помежду им, без да са посочили изрично обема на правата си в съсобствеността, е допустимо в последващ исков процес да се установява по-голям дял на единия съпруг, на основание частична трансформация на негово лично имущество по чл. 21, ал. 2 СК/1985 г. /, респ. чл. 23, ал. 2 СК /2009 г./.

От разясненията, дадени с това ТР следва, че когато в споразумението съпрузите са изразили воля, че придобитият през време на брака имот остава съсобствен, искът по чл. 21, ал. 1 СК (отм.), респ по чл. 23, ал. 1 СК за признаване изключителна собственост на придобит по време на брака имот в режим на СИО, не може да бъде проведен и е недопустим. Това е така, защото не подлежи на пререшаване въпросът за наличие на съсобственост между страните, бивши съпрузи, уреден със споразумението, имащо характер на договор за спогодба. Съгласно чл. 20 а, ал. 1 ЗЗД уговорките между страните по договора имат силата на закон и следва да бъдат спазвани /в този смисъл решение No 74/29.05.2019 г., по гр. д. No 5842/2015 г., определение No 215/2018 г. по ч. гр. д. No 1973/2017 г., II г. о., определение No 220/2018г. по ч. гр. д. No 523/2018 г., IIг. о./. В случая въззивният при преценка допустимостта на предявените искове, е следвало да вземе предвид, че след 3 като по силата на постигнатото между страните споразумение процесният имот, посочен като "семейно жилище", безспорно придобит в режим на СИО, е оставен в съсобственост, то така предявените искове са недопустими. Ако в споразумението съпрузите са посочили, че придобитата по време на брака вещ, след прекратяването му остава в съсобственост, по този начин признават, че тя е имала качеството на СИО. Ето защо е недопустимо в последващ исков процес с иск по чл. 23, ал. 1 СК да се претендира, че поради наличие на пълна трансформация на лично имущество, имотът придобит по време на брака и посочен в споразумението, е собственост само на единия съпруг. Когато в споразумението не са посочени квотите на съпрузите в съсобствеността, е допустимо да се предяви иск по чл. 23, ал. 2 СК - за частична трансформаиия на лични средства. В случая такъв не е предявен и по него не се дължи произнасяне, поради което и доводите на касатора в тази насока не могат да се приемат за основателни.).

По аргумент на противното, при сключване на споразумение, в което са посочени квотите на страните в съсобствеността, какъвто и е настоящият случай, не е допустимо да се предяви иск по чл. 23, ал. 2 от Семейния кодекс - за частична трансформация на лични средства.

Неоснователни се явяват оплакванията във въззивната жалба за неправилна правна квалификация на иска, тъй като с исковата молба била предявена претенция по чл. 29, ал. 3 СК, а съдът приел, че искът е по чл. 23, ал. 1 СК, като никъде в мотивите на решението не били изложени мотиви досежно правната квалификация.

Това е така, защото правната квалификация на иска се определя от съда въз основа на твърденията на ищеца за пораждащите спорното материално право факти. В случая видно от Определение №20092594/12.04.2021г., постановено по реда на чл. 140 ГПК, съдът е посочил, че производството е образувано по предявен иск по чл. 23, ал. 2 от Семейния кодекс и в тази връзка, правилно и законосъобразно в мотивите на съдебното решение е отразено, че искът е описан и квалифициран в постановеното определение.

В първото по делото съдебно заседание, проведено пред Софийски районен съд на 20.05.2021 г., пълномощникът на ищцата е заявил, че поддържа исковата молба и че няма възражение по определението на съда.

С оглед гореизложеното, ирелевантно се явява обстоятелството, че ищцата била квалифицирала иска по чл. 29, ал. 3 от Семейния кодекс. От обстоятелствената част на исковата молба е видно, че е налице предявена искова претенция за трансформация на лично имущество по отношение на конкретен недвижим имот, като спорът правилно е квалифициран по реда на чл. 23 от Семейния кодекс.

При така изложеното, съдът е дал правилна правна квалификация на предявения иск (чл. 23, ал. 2 СК), който иск обаче съобразно посоченото Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2018 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ОСГК на ВКС, се явява недопустим, а като се е произнесъл по недопустим иск, Софийският районен съд е постановил недопустимо 4 решение.

Ето защо, същото следва да бъде обезсилено.

По разноските: при този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски за въззивното производство. В случая въззиваемият е претендирал заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за представителство във въззивното производство по реда на чл.

38 от Закона за адвокатурата.

Действително в случая не е представен договор за правна помощ, в който да е уговорено, че предоставяната правна помощ се предоставя безплатно, но съгласно практиката на ВКС (Определение №515/02.10.2015 по дело №2340/2015 на ВКС, ТК, I т.о.), липсата на договор за правна помощ с уговорена в него безплатно предоставяна такава не препятства упражняване на правото по чл.38, ал.2 ЗА, тъй като принципът на чл.36, ал.1 ЗА е че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му, за разлика от хипотезата на чл.36, ал.3 ЗА, се определя от съда по императивната разпоредба на чл.38, ал.2 в рамките на предвидения в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая, видно от представен списък с разноски от адв. С. Д., в качеството му на процесуален представител на С. М. И., претенцията е за адвокатско възнаграждение за представителство във въззивното производство по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.