Решение № 185 от 14.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20221000500489 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на № 262162/14.01.2022 г. на ищцата В. Л. П. срещу Решение № 266911/10.12.2021 г., гр.д. № 10072/2019 г., поправено с Решение от 23.01.2023 г. по описа на СГС, І-8 състав в частта, с която е отхвърлен искът на ищцата за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП от 18.05.2015 г. за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 24.12.2018 г., в частта, с която е отхвърлен искът за законна лихва върху главницата за периода от 18.05.2015 г. до 24.12.2018 г., както и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати сума в размер на 1380 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от иска. Въззивната жалба е подадена чрез процесуален представител адвокат М., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към въззивната жалба.

Въззивницата счита, че решението в обжалваната му част е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния и процесуалния закон, както и в противоречие на съдебната практика при прилагане разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Твърди, че при 1 установяване на фактическата обстановка, първоинстанционният съд не е определил застрахователно обезщетение по справедливост съгласно изискването на чл.52 от ЗЗД, а е определил същото съобразно разпоредбата на §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101/2018 г./, с която е въведен лимит до 5000 лв. за обезщетяване на братя и сестри за неимуществени вреди от смъртта на техен роднина. Поддържа, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС. Твърди се, че от събраните по делото доказателства категорично се е установило, че връзката между ищцата и брат й е била специална и изключителна по смисъла на ТР № 1/2016 г. Поддържа се, че размерът на присъденото обезщетение е изключително занижен и не съответства на претърпените от ищцата неимуществени вреди в резултат на процесното ПТП и същият противоречи изцяло на съдебната практика.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е определил началния момент, от който започва да тече законната лихва за забава. Поддържа се, че в случая са приложими разпоредбите на част от ІV от отменения КЗ на основание §22 от ПРЗ на КЗ, поради което лихва се дължи от датата на настъпване на деликта. Твърди се, че от този момент ответникът в качеството му на компесаторен орган дължи лихва, тъй като отговорността му е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. Във въззивната жалба се излагат подробни аргументи по съществото на спора.

Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да присъди на ищеца още сумата от 55 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение разликата над присъдения размер от 5000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2015 г. до окончателното издължаване на сумата. Претендират се разноските и за двете инстанции, като адвокатското възнаграждение се претендира по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата за осъществена в полза на ищцата безплатна правна помощ за пред двете инстанции, изчислено по реда на НМРАВ.

Решението и в частта на уважения иск в размер на сумата от 5000 лв. е влязло в сила, поради необжалването му.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна-ответника Сдружение „Национално бюро на 2 българските автомобилни застрахователи“, чрез неговия процесуален представител адвокат З. Х. В., надлежно упълномощена с пълномощно приложено към първоинстанционното дело /л.95/.

Счита, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и константната съдебна практика. Поддържа се, че решението е съобразено със събраните по делото писмени и устни доказателства. Излага подробни съображения по съществото на спора.

В открито съдебно заседание, въззивницата поддържа въззивната си жалба чрез процесуалния си представител. Моли съда да присъди справедливо обезщетение и да бъде приложена правилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Заявява възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение. Възразява, че не се представят доказателства за реалното му заплащане. Липсва платежен документ.

Въззиваемата страна в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва въззивната жалба с писмена молба, представена в заседанието и моли съда да потвърди решението в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.282, ал.4 във връзка с чл.284, ал.1 връзка с ал.2, т.1 от КЗ /отм./ във връзка с чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от В.

Л. П. срещу Сдружение «Национално бюро на българските автомобилни застрахователи» с искане за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от смъртта на неиния брат Т.

Л. С. при ПТП, настъпило на 18.05.2015 г. на АМ «Тракия», км 221+00, виновно причинено от водача на МПС-влекач марка «МАН» с ДК H *******, 3 ведно с прикачено към него полуремарке, марка „FPUEHAUF“ с ДКН *******, по отношение на което МПС е имало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор за МПС, сключен с „Powszechny Zaklad Ubezpieczen S.A.“

Въззивният съд намира, че правната квалификация на предявените искове е по реда на отменения КЗ, доколкото застрахователното събитие, от което ищцата претендира заплащане на неимуществени вреди е настъпило по време на действие на отменения Кодекс, а именно на 18.05.2015 г.

От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:

Между страните няма спор по фактите, обосноваващи основанието на иска, а и с оглед влизане на решението в сила за присъдената сума от 5 000 лв. застрахователно обезщетение, между страните със сила на пресъдено са установени правопораждащите факти на спорното субективно материално право.

С влязла в сила на 23.09.2015 г. Присъда № 35/08.09.2015 г., постановена по н.о.х.д. № 263/2015 г. по описа на Старозагорски окръжен съд, В. Ш., роден на ******** г. в Република Полша е признат за виновен в това, че на на 18.05.2015 г. в района на км 221+00 на автомагистрала «Тракия» в землището на село Сърнево, обл.Стара Загора, при управление на МПС влекач марка «МАН» с полски рег.№ ******* и прикачено към него полуремарке, марка „FPUEHAUF“ с полски рег. № *******, в посока от запад на изток, в южното платно нарушил правилата за движение по пътищата чл.20, ал.1, чл.58, т.3 от ЗДвП, като не е следял непрекъснато пътната обстановка, не е контролирал непрекъснато управлявания от него влекач с полуремарке и не е осъществявал непрекъснато, адекватно и безаварийно движението на управлявания от него влекач с полуремарке по начин непозволяващ безпричинното му напускане на дясната активна лента за движение на автомагистралата, както и безпричинно е навлязъл в крайната дясна лента за принудително спиране при скорост от порядъка на 90 км/ч, при наличие на спрял лек автомобил и стоящ до вратата на водача му човек пострадалият Т. Л. С., в резултат на което по непредпазливост е причинил смъртта му.

Съобразно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е 4 задължителна за съда, разглеждащ гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е виновен, поради което и с оглед влязлата в сила присъда съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача на увреждащия автомобил В. Ш., причиняването на смъртта на Т. Л. С. в пряка причинна връзка от това виновно поведение, са установени в настоящия процес с влязлата в сила на 23.09.2015 г. Присъда № 35/08.09.2015 г.

Между страните също така не е било спорно, че по отношение на влекач марка «МАН» с полски ДК № *******, ведно с прикачено към него полуремарке, марка „FPUEHAUF“ с полски ДК № ******* и към датата на настъпване на събитието-18.05.2015 г. е имало валидно застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователен договор за МПС, сключен с „Powszechny Zaklad Ubezpieczen S.A.“, с което е установен и фактът на сключване на застрахователен договор на виновния водач със застраховател, установен в държава членка, различна от Република България.

Не е било спорно, а и с представеното удостоверение за наследници от 11.02.2019 г. на Община Пловдив се установява, че ищцата и пострадалия Т.

С. са сестра и брат.

За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди пред първоинстанционния съд са събрани свидетелските показания на Л. П. П. и Н.

Б. М..

Свидетелката П. установява, че познава ищцата отпреди повече от 20 години, а чрез нея се е запознала и с брат й. Установява, че братът на ищцата приживе имал частна фирма и тъй като се нуждаел от средства, В. продала собствен апартамент, за му помогне. Свидетелката установява, че бащата на В. и брат й, бил починал преди много години, а ищцата е разведена от повече от 30 години, няма деца и брат й бил единствения човек, на който можела да се опре. Свидетелката установява, че двамата били изключително близки, а двете дъщери които имал брат й, ищцата приемала за свои деца. Едно от децата носи името на ищцата-В. и докато това дете било студентка в София, живеело при леля си В.. Сега и двете деца живеят в Германия. Братът на В. също бил разведен, двете му деца се установили в чужбина, поради което всичко необходимо за вземане на тялото и организация по погребението било 5 извършено именно от ищцата. Свидетелката установява още, че в един момент В. си намерила работа в Пловдив и отишла да работи и живее там, като се установила в апартамента на брат си и това продължило около десет години. Двамата били като едно семейство, тъй като всеки един от тях нямал късмет да направи друго семейство. При разговори В. често споменава брат си и много плаче. И в момента е много нестабилна и емоционална и много плаче за брат си. Свидетелката установява, че брат и сестра живеели в Пловдив в едно домакинство. Отделно от това имали наследствена къща в село Момчиловци, която също посещавали заедно и се събирали по повод с други техни роднини или приятели.

Свидетелят М. установява, че е първи братовчед на ищцата и нейния брат. Като семейство те отначало живеели в гр.Мадан до 1964 г., след което се преместили в гр.Пловдив. В. и брат й били много привързани още от гр.Мадан, особено когато дошли да живеят в чужда за тях обстановка в гр.Пловдив. В ученическите години В. като по-голяма много помагала на своя брат. През периода 2010 г.-2015 г. В. завършила в Германия, където се омъжила за един българин, но след няколко години се развела и започнала да живее с брат си, който малко по-късно също се развел, но децата му останали да живеят при него. Ищцата и починалият й брат били много задружни и даже първите години тя работила в неговата фирма. Свидетелят установява, че В. и до смъртта на нейния брат са живеели заедно в едно домакинство, около десет години, почти винаги заедно посещавали и наследствения имот в село Момчиловци. В. много трудно преживяла съобщението за смъртта на брат си.