Решение № 68 от 28.02.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Стара Загора, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря ДеЯ. Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20225530203157 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 7527 от 06.12.2021 година на Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, АПИ, с което на Я. С. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2500 лева за административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във връзка с чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда същото да бъде отменено изцяло.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител взема становище, че така подадената жалба е неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид 1 становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0008398 от 15.11.2021 година, за това, че на същата дата в 11:49 часа на път I-5, км. 217+800 м., посока гр. Стара Загора – гр. Казанлък, управлявал съчленно ППС с 5 оси – МПС с 3 оси, марка „Мерцедес“, модел „Актрос“, рег. № СТ **** ВХ и полуремарке с 2 оси, рег.

№ СТ 1961 ЕН. Актосъставителят е възприел, че водачът осъществявал движение без разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата издадено от администрацията управляваща пътя (АПИ) на извънгабаритно ППС по § 1., т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2010 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и тежки ППС. В АУАН е посочено, че необходимостта от разрешение се доказвала от направено измерване, при което се констатирало надвишаване на нормите на наредбата: При измерено разстояние между осите 1,34 метра сумата от натоварването на двойната ос на полуремаркето на ППС било 20,740 т. при максимално допустимо натоварване на двойната ос – 18 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.2, б. „в“ от Наредбата. Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като нарушение на разпоредбите на чл. 26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 на МРРБ.

Въз основа на този акт за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление, в което нарушението не е описано но е квалифицирано така, както е в акта. На жалбоподателя, на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е наложено административно наказание – „глоба” в размер от 2500 лева.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно по следните съображения:

На първо място, в АУАН е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001, според която […]се съставя акт на водача, съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3. В АУАН е посочено още, че натоварването на двойната ос на полуремаркето, 2 установено в размер на 20.740 т. надвишава максимално допустимото натоварване в размер на 18 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.2, б. „в“ от Наредбата.

Същата разпоредба гласи, че допустимото максимално натоварване за ос за ППС с допустими максимални маси по чл. 6, ал. 1 с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по дадените в приложение № 2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от натоварванията на ос на една двойна ос на ремаркета и полуремаркета, когато разстоянието между осите е от 1.3 м. включително до 1.8 м. – 18 т. В същата описателна разпоредба са включени две величини – разстояние между осите и натоварване на една двойна ос – тези величини представляват елементи на фактическия състав на нарушението, възприето от актосъставителя, ergo доказването на същите са в тежест на АНО. От събраните по делото писмени – кантарна бележка /л.19 от делото/ и гласни доказателства – свидетелските показания на актосъставителя се установява единствено второто показание – натоварването на двойната ос, но не и първото – разстоянието между осите. Не става ясно как актосъставителя е достигнал до заключението, че същото разстояние е в размер на 1,34 м., както е записано в АУАН. Същото обстоятелство дословно е възпроизведено в НП, без АНО да е ангажирал допълнителни доказателства в тази насока. Така съдът намира, че НП не отговаря на императивните изисквания на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН.

Дори и да се приемат за доказани и двете величини, предвидени в чл. 7, ал.1, т.2, б. „в“ от Наредба №11/03.07.2001 г., в обжалваното НП АНО не е разгледал друго релевантното за фактическия състав обстоятелство, а именно - дали проверяваното ППС е било с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване или без такова. Същото обстоятелство е релевантно предвид факта, че проверката е била извършена на път I-5 км 217+800 – път извън изброените в Приложение №2 от Наредбата, тъй като цитираната разпоредба прави разлика според посочения критерий за допустимо максимално натоварване при изложените в чл. 7 от Наредбата показатели. Пропускайки това обстоятелство, актосъставителят е създал логическа празнина в административното обвинение, която АНО не е попълнил при издаване на обжалваното НП. Този пропуск възпрепятства съда 3 да прецени правилна ли е дадената квалификация на административното нарушение и поставя нарушителя в невъзможност да възприеме в пълнота всички елементи от фактическия състав на вмененото му нарушение и от там - адекватно да организира защитата си. Предвид същото обстоятелство, с НП на отделно основание е нарушен чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН.

На следващо място съдът намира, че в разглеждания случай неправилно е приложен материалния закон и не е взето предвид наличието на хипотезата на чл.8, ал.5, във връзка с чл.14, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година, която не задължава в тези случай да бъде издавана разрешително а само да бъде заплатена нужна такса за превишаването на натоварването на пътното превозно средство. В разпоредбата на чл. 14, ал.3 Наредбата е предвидено, че се дължи заплащане само на дължима такса за извънгабаритни или тежки ППС, които имат натоварване на ос, непревишаващо 30% от допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II /, предвидени в чл. 7 от Наредбата/. В посочената от АНО хипотеза на чл. 7, ал.1, т.2, б. „в“ допустимото натоварване е 18 т., съответно за да попадне в изключението на чл. 8, ал. 5 от Наредбата, натоварването на оста не следва да надвишава 23,4 т. В хода на проверката, а и видно от кантарна бележка /л.19 от делото/ се установява, че сумата от натоварването на двойната ос на полуремаркето е била 20,740 т. – под установения от чл. 8, ал.

5 от Наредбата размер. Тоест изпълнително деяние на административното нарушение по Закона за пътищата не е съставомерно с това описано в административно-наказателната преписка, по която следва да се заплаща такса а не да се издава разрешително. Изключението, установено в чл.14 ал.3 от Наредбата, а именно дерогиране на изискването за издаване на нарочен административен акт – Разрешение за движение на извънгабаритно или тежко ППС, сочи на липса на съставомерен елемент от нарушението на чл.26, ал.2, т.1, буква „а”, във връзка с чл.53, ал.1 от Закона за пътищата. В този смисъл решение № 140 от 03.05.2018 година, постановено по к.а.н.дело № 111/2018 година по описа на Административен съд град Стара Загора, решение № 200 от 04.06.2018 година, постановено по к.а.н.дело № 188/2018 година по описа на Административен съд град Стара Загора и други.

Не на последно място, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че предвид строго формалния характер на административно-наказателното производство е необходимо с точност да 4 бъде изписано правното изражение на извършеното административно нарушение, както в АУАН, така и в НП. В настоящият случай, актосъставителят се е задоволил да посочи като нарушени разпоредби - чл.

26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП, във връзка с чл. 37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 на МРРБ, без да включи в правното описание и чл. 7, ал.1, т.2, б. „в“ от Наредба №11/03.07.2001. Именно в хипотезата на последната разпоредба е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като в тази връзка посочените в нея обстоятелства представляват елементи от фактическия състав на административното нарушение. Непосочването й се явява непълнота в описанието на нарушените разпоредби. Същата непълнота е привнесена и в НП, тъй като АНО дословно е възпроизвел правната квалификация на нарушението, описана в АУАН и по този начин е допуснал нарушение на чл 57, ал.1, т.6 ЗАНН.

Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

На основание чл. 63д ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.1 АПК следва да бъде осъден Административния орган да заплати сторените от жалбоподателя в настоящото производство разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 7527 от 06.12.2021 година на Началник на отдел „Контрол по РПМ”, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна Инфраструктура“ - гр. София, с което на Я. С. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 2500 лева за административно нарушение по чл.26, ал.2, т.1, буква „а” от Закона за пътищата, във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, във връзка с чл.53, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

О С Ъ Ж Д А АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Македония“ №3, представлявана от Председателя на Управителния съвет – инж. Иво Иванов 5 да заплати на Я. С. Г., ЕГН ********** от с. Горно Сахране, ул. Георги Раковски №15, вх.В, ап.30 сумата от 500 лева, представляващи сторени в съдебното производство разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Старозагорския административен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6