Определение № 1096 от 22.04.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1096 гр. София, 22.04.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231000503244 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 248 от ГПК.

Подадена е молба от процесуален представител на КОНПИ, с която се иска да бъде изменено в частта за разноските, постановеното по делото решение, досежно определеното по реда на чл. 38 от ЗА адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответниците в размер на 2 780лв., досежно дължимата държавна такса по сметка на първоинстанционния съд върху цената на отхвърлените от въззивния съд искове в размер на 2 379, 05лв. и държавната такса по оттеглената въззивна жалба от Комисията, дължими на настоящата инстанция след прекратяването на производството по нея.

Изложени са обстойни доводи за това, че дължимото възнаграждение на пълномощника на ответниците не следва да се съобразява с минималните размери, фиксирани в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед задължителна практика на СЕС.

На следващо място е застъпено, че следва да се имат предвид мотивите на Решение №261261/08.04.2022г. по гр.д. №1003/2020г. на СГС и тези на Определение №328/26.06.2012г. по ч. гр.д. №318/2012г. на ВКС, а също и актуалната съдебна практика в определение №50263/18.07.2023г. по гр.д.

№1074/2022г. на ВКС, според които КОНПИ не дължи държавна такса на основание чл. 84, ал.1 от ГПК за исковете по чл. 153 от ЗОНПИ.

Комисията иска да се отменено решението за държавните такси, които е осъдена да заплати за първоинстанционното и за въззивното производство и да се намали присъденото адвокатско възнаграждение на адв. М., поради прекомерност.

Отговор по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК е представила адв. М. – пълномощник на И. и Л. И., в който поддържа че молбата е неоснователна.

Софийският апелативен съд констатира, че частната жалба е редовна и 1 допустима, но неоснователна. Аргументи :

С влязло в сила протоколно определение №840 от 20.05.2024г. въззивното производство е прекратено, в частта по въззивната жалба на КОНПИ, касаеща обжалването на Решение № 178/29.08.2023 г. на Окръжен съд – Враца, постановено по гр. дело № 488/2021 г., с което са отхвърлени исковете на Комисията срещу ответниците И. Б. И. и Л. С. И. за сумата в размер на 20 632 лева и за сумата в размер на 14 375 лева, представляващи изтеглени средства от разплащателна сметка, открита в „Банка ДСК“ ЕАД и непреобразувани в друго имущество. Определението е постановено на основание изрично изявление по реда на чл. 264 ГПК, от Комисията за оттегляне изцяло на подадената от нея въззивна жалба.

С акта за частично прекратяване на въззивното производство съдът не е осъдил КОНПИ да заплати държавна такса за въззивното обжалване, което е с сторил с крайния си съдебен акт. Такава се дължи, тъй като по горните искове има постановен акт по същество от първоинстанционния съд, който ги е отхвърлил. Молбата на Комисията е за оттегляне на въззивната жалба, а не за оттегляне на исковете, поради което тези искове продължават да са предмет на делото. Съдът е десезиран само от въззивната проверка на решението постановено по тях, поради което за въззивната жалба, с която е била инициирана тя, следва да се заплати държавна такса на осн. чл.71, ал.1 във вр. с чл. 73, ал.3 и чл. 261, т.4 от ГПК.

За дължимостта на горната държавна такса за въззивното обжалване са относими и мотивите за дължимост на държавната такса, определена от въззивния съд, поради отхвърляне на иска за имущество, за което първоинстанционния съд го е уважил. Настоящият състав застъпва становище, че по отношение на дължимата държавна такса, законът постановява изрично в чл. 157, ал.2 от ЗОНПИ във връзка с чл. 154, ал.3 от ЗОНПИ, които норми са специални спрямо разпоредбите на ГПК и ДОПК, че дължимата държавна такса и съдебни разноски следва да бъдат възложени в тежест на страната, която е загубила делото. Такава е хипотезата, когато искът е отхвърлен с решение по същество, като в казуса това е станало за една част от имуществото с отхвърлителен акт в първата инстанция и за друга част от имуществото с решението по същество на въззивната инстанция.

В ЗОНПИ изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора, а именно чл. 157, ал.2 от ЗОНПИ и е формирана практика, според която Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено/виж определение № 2366 от 03.08.2023 г. по к. гр. д. № 4777/2022 г., определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, определение № 1666 от 15.06.2023 г. по к. гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО и др./. Според тази практика становището, че Комисията не дължи държавна такса в производство, образувано по искане за отнемане на незаконно придобито имущество, е било обосновано от ВКС при действието на ЗОПДИППД /отм. от 19.11.2012 г. / с аргумента, че в него не се съдържат специални разпоредби за държавните такси. Обосновано е също, че Комисията като процесуален субституент на държавата не дължи държавна такса, защото чрез производството се реализира 2 публично държавно вземане, за което съдилищата не събират държавна такса съгласно чл. 84, т.1 от ГПК.

В следващия ЗОПДНПИ/отм. от 23.01.2018г./ и в сега действащия ЗОНПИ вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора, съответно чл. 78, ал.2 от ЗОПДНПИ(отм.) и чл. 157, ал.2 от ЗОНПИ. Настоящият състав споделя мотивите в посочените актове на касационната инстанция, че в производството по ЗОНПИ Комисията не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти, като до неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер.

На следващо място, дори и материалноправният спор в производството по ЗОНПИ да попада в приложното поле на чл. 84, т.1 от ГПК, то нейното приложение се дерогира от изричната норма на специалния закон - чл. 157, ал.

2 ЗПКОНПИ, съгласно която съдът присъжда държавната такса в зависимост от изхода на спора по делото.

По изложените съображения съдът счита, че не следва да уважава молбата за изменение на решението му в частта за държавните такси, дължими от КОНПИ.

Относно възражението за прекомерност на определеното адвокатско възнаграждение на адв. М., което обосновава искането за намаляване на същото, въззивният състав приема, че е неоснователно. Съдът е определил такова според фактическата и правна сложност на делото. Делото е с голям обем доказателства, които са обсъдени от пълномощника на ответниците. Той е депозирал обстойна въззивна жалба срещу осъдителната част на първоинстанционното решение и мотивиран отговор на въззивната жалба на КОНПИ.

На следващо място, трябва да се отбележи, че определеното възнаграждение е за процесуална защита и съдействие на двама ответници по иска и е повече от ½ по -малко от минимума по Наредба №1/2004г., т.е. не е съобразено с нея, в каквато насока са оплакванията на Комисията. Ето защо, молбата с пр.осн. чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, като се редуцира определеното адвокатско възнаграждение е неоснователна.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на КОНПИ за изменение на Решение №102/05.02.2025г. в частта за държавните такси и разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба, в 1 – седмичен 3 срок от връчването му на страните, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4